Решение № 6491 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6491 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110107691 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу В. Л. Г. и Е. Л. Н. за осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми, от сумата от 776,99 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София , ж.к. „Б*** за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.02.2025г.) до окончателното плащане, за сумата от 97,84 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2023г. – 03.02.2025г., сумата от 73,23 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (10.02.2025г.) до окончателното плащане и сумата от 15,54 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 17.07.2022г. – 03.02.2025г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпредение.

Ответникът В. Л. Г. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия относно процесния имот, като възразява, че не е собственик на имота. Липсвали доказателства за това ответникът да е подал молба – декларация за откриване на партида на имота на негово име. Партидата на имота се водела на Л.Н., като при това се извежда, че именно посоченото лице е клиент на топлинна енергия с позоваване на Тълкувателно решение № 7/2017г. на ОСГК на ВКС. Освен това през процесния период ответникът не обитавал имота и съответно не ползвал топлинна енергия, защото живее в Федерална Република Германия, за което сочело и адресната му регистрация. Оспорва през процесния период да е сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение с 1 дружеството, извършващо дялово разпределение, и последното не било оторизирано по надлежния ред да извършва услугата. Сградата по местонахождение на процесния имот не била присъединена към топлопреносната мрежа. Оспорва Общите условия на ищеца да са публикувани съгласно законовите изисквания. Позовава се на нищожност на клаузите по чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ, с което оспорва и изпадането на ответника в забава. Възразява и срещу дължимостта на вземането за дялово разпределение по съображения, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи плащане за услугата, след като последната е извършено от друго лице. Възразява, че топломерът в абонатната станция не е преминал през периодична метрологична проверка. Позовава се на отмяна по съдебен ред на методиката към чл.61, ал.1 от Наредба № Е – РД -04-1 от 12.03.2020г. с решение от 03.07.2023г. на ВАС. Предвид липсата на метрологична проверка на топломера в абонатната станция на средството за търговско измерване и при отпадане на методиката, при която се изчислява количеството топлинна енергия, не можело реално да се докаже ползваната топлинна енергия.

Ответницата Е. Л. Н. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез назначен особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Позовава се на нередовност на исковата молба, защото нито в обстоятелствената част, нито в петитума на исковата молба не е посочен обектът, до който се твърди, че е била доставяна топлинна енергия. Оспорва иска за цена за услуга дялово разпределение като процесуално недопустим, защото касае вземане, произтичащо от услугата дялово разпределение, която услуга се предоставя от трето лице – дружеството за дялово разпределение. Възразява, че ответницата не е собственик на имота, нито е носител на вещно право върху имота, нито като ползвател е сключила договор с ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, e взел становище, с което не оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

Неоснователно е възражението на отв. Н. за нередовност на исковата молба, защото в титулната част на исковата молба е посочен конкретният адрес на топлоснабдения имот, както и абонатния номер, поради което обектът, за който се отнасят претенциите, е надлежно обективиран в исковата молба.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Като доказателство по делото е приет договор за продажба на жилище с рег. № 192 от 03.05.1976г. (л.115), съгласно който процесният имот е придобит от Л.Г.Н. и М.П.Н. Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. № 551/25.03.2013г. на СО, р- н „Витоша“ (л.134), Л.Г.Н. е починал на 22.09.2012г., като вдовец и негови наследници са децата му :

Е. Л. Н. и В. Л. Г..

Като доказателство е приета и данъчна декларация вх. № 7202019813/21.06.2021г., подадена от ответника В. Л. Г. (л.129), в която е декларирал придобиването на процесния имот по наследство и като съсобственик е посочил другата ответница – Е. Л. Н..

Предвид така събраните доказателства съдът приема, че процесният е придобит от ответниците по наследствено правоприемство при равни квоти – по ½ ид.ч. за всеки един от тях 2

(чл.5, ал.1 ЗН). Няма данни и твърдения след това да са извършвани разпоредителни сделки с имота или на друго основание ответниците да са загубили правата си върху имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответниците са останали собственици на имота (арг. чл.99 ЗС).

Ирелевантно в случая за възникване на облигационна връзка между страните е обстоятелството дали отв. Г. е подал молба – декларация за откриване на партида на негово име, тъй като подаването на такава молба може да служи като доказателство за възникване на продажбено правооотношение с топлопреносното предприятие спрямо ползвателя на имота на облигационно основание (арг. ТР № 7/2017г. на ОСГК на ВКС). Подаването на молба – декларация за откриване на партида на имота от страна на носителя на право на собственост или на вещно право на ползване не е необходимо условие за възникване на облигационната връзка с топлопреносното предприятие, защото именно собственикът, респ. вещният ползвател е подразбираният клиент на ТЕ – арг. чл.153 ЗЕ. В случая няма значение, че през процесния период партидата на имота се е водела на името на Л.Н. (наследодател на ответниците), защото след смъртта на клиента неговите наследници следва да изпълнят задължението си съгласно чл.63, ал.1 ОУ за уведомяване на топлопреносното предприятие за настъпила смърт на титуляр на партидата и да подадат заявление за промяна на партидата. Неизпълнението на това задължение от страна на наследниците не означава, че не е възникнало правоотношение с предмет доставка на ТЕ между наследниците и топлопреносното дружество, защото качеството на клиент на ТЕ произтича от придобитото право на собственост, а не от подаването на молба декларация за откриване на партида от страна на собственика, респ. вещния ползвател.

Ирелевантно е обстоятелството дали през процесния период отв. Г. е ползвал имота, защото отговорността му за доставената в имота топлинна енергия произтича от качеството му на клиент на ТЕ, което в случая следва от установеното право на собственост върху имота.

Предвид горното съдът приема, че през процесния период ответниците като собственици на процесния имот имат качеството на клиенти на ТЕ за битови нужди – арг. чл.153, ал.1 ЗЕ. От това следва, че през процесния период между ищеца, от една страна, и ответниците, от друга - , е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В случая приетите като доказателство по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.

София са публикувани във в. „Монитор“, което е видно от отбелязването в горния ляв ъгъл при отпечатването им. Първото публикуване на Общите условия (което е доказано) е условие за влизането им в сила, а последващото публикуване има само оповестителен характер - в посочения смисъл е определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. При това приетите по делото ОУ са обвързващи за страните по делото.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за 3 доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота са били монтирани три броя отоплителни тела, на които са монтирани термостатни вентили и топлинни разпределители, като показанията на топлинните разпределители са занулени. Начислена е топлинна енергия (ТЕ), отдадена от 1 бр. щранг – лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ за определя по изчислителен път. През процесния период потреблението на топла вода е определяно на база реален отчет на показанията 1 бр. водомер за топла вода. Начислена е и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период.