Решение № 9152 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9152 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20241110128848 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „*“ ЕАД съществуват следните вземания от следните лица: от Р. С. Т.: за сумата от 210.88 евро (равностойност в евро на исковата сума от 412.45 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ ***** находящ се в гр. София, ж. к. „**“, бл. 521, вх. Д, ет. 2, за сумата от 28.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 56.65 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 04.07.2023г., за сумата от 2.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 5.79 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 0.66 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1.29 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 04.07.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 21.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението; от Н. С. Т.: за сумата от 210.88 евро (равностойност в евро на исковата сума от 412.45 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ ***** находящ се в гр. София, ж. к. „**“, бл. 521, вх. Д, ет. 2, за сумата от 28.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 56.65 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 04.07.2023г., за сумата от 2.96 евро (равностойност в евро на исковата сума от 5.79 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 0.66 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1.29 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 04.07.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 21.07.2023г. до окончателно изплащане 1 на задължението; от Т. П. В.: за сумата от 842.52 евро (равностойност в евро на исковата сума от 1649.79 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ ***** находящ се в гр. София, ж. к. „**“, бл. 521, вх. Д, ет. 2, за сумата от 115.86 евро (равностойност в евро на исковата сума от 226.61 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 04.07.2023г., за сумата от 11.85 евро (равностойност в евро на исковата сума от 23.18 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.63 евро (равностойност в евро на исковата сума от 5.15 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2020г. до 04.07.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 21.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 41146/2023г. по описа на СРС, 119 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като собственици, респ. наследници на собственика на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, в който ответниците оспорват исковата молба като нередовна поради липса на данни в същата относно размера на месечните задължения, включени в общо претендираните от ищеца суми. Наред с това, оспорват исковете като неоснователни, поддържайки, че считано от 2010г., вкл. и през исковия период, имотът бил необитаем, не бил ползван по никакъв начин, поради което е обективно невъзможно в същия да е потребена топлинна енергия, като излага подробни съображения, поради които счита, че необосновано е начисляването на суми за топлинна енергия за подгряване на вода в претендираното количество, тъй като в имота изобщо не била потребявана вода- топла или студена, за което представят талон за пломбиране на водомера от „**“ ЕООД, контролни листи, както и справки и фактури от „**“ АД. В тази връзка считат, че единственото задължение към топлофикационното дружество във връзка с имота би могло да е за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Поддържат, наред с това, че и отчитането на потребената топлинна енергия от дружеството за дялово разпределение не било надлежно и законосъобразно извършено, като, освен това, от общото количество 2 топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, не били приспаднати технологичните разходи, които следвало да са за сметка на ищеца. Независимо от всичко изложено, считат, че в случая се касае за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62, ал.

1 ЗЗП. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на задълженията, предмет на исковете, по давност. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

С оглед на конкретните твърдения, доводи и възражения в отговора на исковата молба с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че през исковия период ответниците са били собственици на процесния имот, представляващ ***** находящ се в гр. София, ж. к. „**“, бл. 521, вх. Д, при сочените от ищеца квоти.

Независимо от това, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение се установява от приобщените като писмени доказателства и неоспорени договор от 06.01.1990г. за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, както и удостоверение за наследници на * с изх. № РИС22-УГ51-168 от 10.01.2022г. по описа на Столична община, район „*“.

С оглед на това и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че като собственици на имота през исковия период ответниците са били потребители на доставяната до и във връзка с него топлинна енергия, легитимирани да заплащат цената й.

Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира процесният имот, за избор на дружество за дялово разпределение, договор между последното и етажните собственици с предмет извършването на услугата топлинно 3 счетоводство, документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, за извършено по отношение на процесния имот през исковия период дялово разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сградаетажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице- помагач на страната на ищеца „**“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебнотехническата експертиза за исковия период на абоната е начислявана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като това е извършвано служебно- по 140 л/денонощие за двама живущи, поради липса на осигурен достъп за извършване на реален отчет на показанията на водомерите в края на всеки от включените в исковия отчетни периоди. Вещото лице е изяснило, че за целите на извършване на експертното изследване не са му били предоставени протоколи за неосигурен достъп, както и че съгласно данните в представените с отговора на исковата молба документи- справки от „**“ АД, в имота през исковия период не е потребявана нито студена, нито топла вода.