Решение № 578 от 01.12.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800501051 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК

Образувано е по подадена въззивна жалба от А. С. Ч. – длъжник по изп. д. № 20259250400124 по описа на ЧСИ Р. Г. - Ч. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, срещу Постановление от 07.05.2025 г., с което е образувано изпълнителното дело и срещу Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2133/14.05.2025 година.

В жалбата се посочва, че ПДИ е получена от жалбоподателя на 21.05.2025 г., като същата е нищожна, поради това, че е издадена в противоречие със закона. Не ставало ясно какво точно следвало да бъде изпълнено доброволно от длъжника, като в тази връзка са изложени подробни съображения относно неправилността и неяснотата както на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и на самия изпълнителен лист, издаден от РС – к., така и на постановеното от същия съд решение по материално правния спор. Изпълнителното основание било неясно, което довело и до неяснота в поканата за доброволно изпълнение, доколкото в нея липсвало описание на задължението, за което длъжника е поканен да изпълни доброволно.

На следващо място жалбоподателят оспорва определените такси и разноски в поканата за доброволно изпълнение, като според него неясно било какъв е произхода на претендираните суми от 500,00 лева и от 1 6520,00 лева, представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ. Жалбоподателят счита също, 1 че сумата от 1 460,00 лева не може да бъде начислена на основание т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, доколкото посочената точка не е приложима в конкретния случай. Поради това разноските се явявали неиндивидуализирани по основание и размер.

С тези аргументи е отправено искане за отмяна на Постановление от 07.05.2025 г. и на Покана за доброволно изпълнение с изх. № 2133/14.05.2025 г., и двете по изпълнително дело № 124/2025 г. по описа на ЧСИ Р. Ч..

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя К. В. И., с изложени в него доводи за неоснователност на жалбата.

В изложените от ЧСИ Р. Г. - Ч. мотиви са посочени съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Изпълнителното дело е образувано по молба на К. В. И., срещу А. С. Ч., Д. П. К. и А. М. К. въз основа на изпълнителен лист № 260004 издаден на 29.01.2025 г. и допълнен с Разпореждане № 260011 от 14.03.2025 година на РС - к., въз основа на влязло в сила решение № 130/30.05.2019 г. по гр.д. № 302/2018 г., по описа на същия съд. Съгласно изпълнителния лист (с оглед окончателното Определение № 1320/13.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 822/2025 г. по описа на СОС) по отношение на взискателят в производството – К. В. И., е признато за установено в отношенията с А. С. Ч., Д. П. К. и А. М. К. че същата е собственик на 90,5 кв.м. реална част от имота с идентификатор *** по КК и КР на гр. к., заключена между действителната граница между двата съседни имота – имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. к. и реалната ограда, неправилно изградена в имота с идентификатор ***, като ответниците-длъжници в изпълнителното производство са осъдени да предадат владението върху посочената процесна реална част от 90,5 кв. м., както и да премахнат съществуващата ограда и частта от масивна едноетажна сграда, попадащи в имота на К. И.. Към молбата за образуване на изпълнителното производство са приложени изпълнителния лист, Разпореждане № 260011 от 14.03.2025 г. на РС – к., с което е допълнен, заключенията по техническите експертизи, приети в исковото производство, както и пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между К. И. и адв. Н. В. от САК, съгласно който е уговорено процесулано представителство по изпълнителното дело срещу възнаграждение в размер на 500,00 лева, платено в брой.

С обжалваното в настоящото производство Постановление от 07.05.2025 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното производство, като е разпоредил на длъжниците да бъдат връчени покани за доброволно изпълнение, да бъде изискана данъчна оценка за имота, назначил е вещо лице, чието възнаграждение е определил в размер на 1 400,00 лева и е насрочил дата за предаване на владението на реалната част, съответно принудителното премахване на съществуващата ограда и частта от едноетажната постройка, 2 попадащи в имота на взискателя. С постановлението за образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е начислил и разноски в производството, описани по размер и основание съгласно ТТР към ЗЧСИ, както следва – обикновени такси по т. 1 ТТР в размер на 24,00 лева, по т. 5 в размер на 72,00 лева, по т. 3 в размер на 24 лева и разноски в размер на 1 460,00 лева на основание т. 31 от ТТР за възнаграждение на вещо лице, гориво, общински и пощенски такси).

По делото са извършени справки за постоянен и настоящ адрес, за семейно положение, брак и родственост на тримата длъжници, както и за наличието на трудови договори по отношение на длъжника Д. П. К., като за последния и за жалбоподателя Ч. са налични и справки от НАП с данни за осигурени лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО.

С покана за доброволно изпълнение с изх. № 2133/14.05.2025 г., връчена на жалбоподателя по пощата на 21.05.2025 година, е определено и задължението на жалбоподателя по изпълнителното дело в размер на 2 152,00 лева. Съгласно отразеното в поканата, в посочената сума се включват 500,00 лева разноски по изпълнението и 1 652,00 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, отнесени по следния начин: по т. 1 – 24,00 лева, по т. 5 (за три броя) – 72,00 лева; по т. 4 – 12,00 лева; по т. 3 (за четири броя) – 24,00 лева; по т. 31 – 1 460,00 лева и по т. 26 – пропорционална такса, без да е посочена конкретна сума.

На 29.05.2025 г. длъжникът е депозирал до ЧСИ молба, озаглавена „Уведомително писмо“, в която отделно от сезиращата съда жалба, е възразил срещу начислената такса по т. 26 от Тарифата и срещу определените разноски по изпълнителното дело в размер на 500,00 лева, доколкото не се установявал техния произход.

Във връзка с посочената молба съдебният изпълнител е издал разпореждане от 02.06.2025 г., получено от жалбоподателя-длъжник на 17.06.2025 г., в което изрично е посочено, че разноските в размер на 500,00 лева, срещу които възразява, представляват претендиран от взискателя адвокатски хонорар.

В рамките на изпълнителното производство съдебният изпълнител е издал на взискателя две сметки за заплащане на определените такси по Тарифата (л.73 и 74 от приложеното изпълнително дело).

По пощата е изпратено искане за данъчна оценка на имот с изх. № 2132/14.05.2025 г. до Община к. (л. 78 и 79 от изп. дело).

Принудително изпълнение е насрочено първоначално за 25.06.2025г., в последствие за 18.07.2025 г., а видно от служебно изисканите от съда допълнителни книжа по изпълнителното дело – и за 17.11.2025 година.

Във връзка с последната посочена дата, съдебният изпълнител е счел, че е налице процесуална пречка за провеждане на насрочената процедура по принудително изпълнение, като с разпореждане от 14.11.2025 г. е насрочил нова дата, а именно – 08.12.2025 година. Със същото разпореждане са начислени и нови такси и разноски по делото, както следва: по т. 22 ТТР – 240,00 лева с ДДС; по т. 16 ТТР – 120,00 лева; по т. 5 ТТР– 72,00 лева за нови 3

3 бр. ППИ; по т. 4 ТТР и по т. 31 ТТР в размер на 30,00 лева за гориво.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В чл. 435 от ГПК лимититавино са посочени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, като тази възможност е предоставена на лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания. Нормата е процесуална, поради което следва да се тълкува стриктно.

Съгласно чл. 435, ал. 2 длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба, насрочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; както и разноските по изпълнението.

В настоящия случай изложените от жалбоподателя материално правни възражения не попадат под посочените основания за обжалване и не могат да бъдат предмет на проверка от съда. Подобни доводи е следвало да бъдат релевирани при разглеждане на делото пред исковия съд, като само за яснота на жалбоподателя е необходимо да се посочи, че съдебният изпълнител е обвързан от представения му изпълнителен титул. Обстоятелството дали диспозитивът на решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист е неясен, непълен, произнесен свръх петитум или в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, което би довело до неправилност, недопустимост, дори нищожност (според жалбоподателя) на съдебния акт, не подлежи на проверка от съдебния изпълнител. Поради това настоящият въззивен състав намира подадената жалба за недопустима в частта й, с която се иска отмяна на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в образуване на изпълнително производство чрез Постановление от 07.05.2025 г. и изпращане до длъжника на покана за доброволно изпълнение с изх. № 2133/14.05.2025 година.

Жалбата е процесуално допустима в частта, в която се иска отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело.

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. ВКС дава тълкуване, според което съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния процес. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Това налага 4 размерът им да бъде установен в течение на самото производство, доколкото за да се счита за приключило принудителното изпълнение следва да бъде раелизирано изпълняемото право и събрани разноските по изпълнението.

В настоящия случай разноските са посочени както в постановлението за образуване на изпълнителното дело, така и в поканата за доброволно изпълнение, като са конкретизирани по основание и размер.

Не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя, че определените в ПДИ разноски по изпълнителното дело в размер на 500,00 лева са неиндивидуализирани и с неясен произход. Напротив – в хода на изпълнителното производство по искане на жалбоподателя, съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане от 02.06.2025 г., в което изрично е посочил, че разноските в размер на 500,00 лева, представляват адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, т. е, длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е изпълнил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.