Решение № 1341 от 08.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110209404 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя ***, срещу наказателно постановление (НП) № 29-2400043/10.06.2024 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 79, ал.4, вр. чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган и липса на форма на АУАН и НП. Твърди се, че между дружеството и лицето *** никога не е имало трудови правоотношения. Изтъква се, че в деня на проверката чужденецът се е намирал в офиса на ръководителя на строежа, за да обсъди потенциално сключване на трудов договор. Оспорва се констатацията в НП, че лицето *** е извършвало СМР – кофраж на четвърта етажна плоча. На следващо място, според жалбоподателя посочената в АУАН декларация, подписана от ***, не 1 може да служи като доказателство за съществуване на трудово правоотношение, тъй като лицето говори арабски, но не владее български език – нито говоримо, нито писмено, а не му е бил осигурен преводач на разбираем за него език, поради което се навежда довод за нарушение, ограничаващо правото на защита. Отделно от това са изложени съображения в подкрепа на твърдението, че е налице неправилна правна квалификация на деянието. Заявява се, че по отношение на лицето *** са меродавни разпоредбите на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като същото е лице в процедура по търсене на закрила по този закон. Претендира се, че е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН относно възможността за постигане на споразумение в рамките на производството преди издаване на наказателното постановление. По изложените аргументи се отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. Тезата се поддържа и в депозирани писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в същата съображения и направените искания и моли съда да отмени наказателното постановление. Прилага писмени бележки и списък с разноски в размер на 840 лева.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител, който моли съда за потвърждаване на наказателното постановление, като оспорва жалбата. Приложени са писмени бележки и е направено възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Възразява се по прекомерност на адвокатско такова.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство и разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на 29.03.2024 г. около 16.00 часа,в обект на контрол: жилищна сграда с К.К.=10М., К.К.=12М., К.К.=15М. и подземни гаражи, находящ се в гр. София, район Триадица, местност „Кръстова вада“, планоснимачен № 847, кв. 102, УПИ V-1631, на който са извършвани строително-монтажни работи от 2

„***“ ЕООД, и от 03.04.2024 г. до 25.04.2024 г. по документи в сградата на ИА „ГИТ“ е установено следното:

„***“ ЕООД, в качеството си на местен работодател по смисъла на параграф 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е приело лицето *** – гражданин на Сирия, да предоставя работна сила за работодателя, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.

При извършената проверка в обекта на контрол, от проверяващите е направена констатация за това, че лицето *** е извършвало СМР, като кофражист на 4 (четвърта) етажна плоча. Лицето е представило на контролните органи регистрационна карта, издадена от Държавна агенция за бежанците към МС, валидна до 05.06.2024 г. В собственоръчно подписана декларация същото е посочило, че работи за „***“ ЕООД в посочения обект, с работно време: от 8.00 до 17.00 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева, почивни дни: събота и неделя, както и обстоятелството, че има сключен трудов договор. Декларацията е попълнена от *** С., началник на отдел в ИА „ГИТ“. Съставен е констативен протокол.

С писмо с изх. № 24024817/08.04.2024 г. е изискана информация от Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“ и Агенция по заетостта относно статута на лицето ***, издадени разрешения за пребиваване и работа, регистрация на заетостта му.

С писмо с вх. № 24039238/15.04.2024 г. от Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Миграция“ е предоставена информация, че за *** няма данни за предоставено право на пребиваване и работа съгласно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.

С писмо с вх. № 2404427/22.04.2024 г. Агенция по заетостта декларирала, че за *** не са издавани разрешения за достъп до пазара на труда по трудово правоотношение или като командировани в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България и до този момент за дружеството „***“ ЕООД няма подавани и не са извършвани регистрации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

С писмо с изх. № 24022894/02.04.2024 г. е изискана информация за *** от Държавна агенция за бежанците. В АУАН и НП е отбелязано, че „от 3 полученото писмо с вх. № 24034524/05.04.2024 г. е видно, че *** е регистриран като търсещо международна закрила лице на 16.11.2023 г., като по молбата му за международна закрила има издадено решение за предоставяне хуманитарен статут в Република България с № 4792 от 25.03.2022 г. на председателя на ДАБ при МС. Решението е връчено на чужденеца на 04.04.2024 г. и все още не е влязло в сила. В писмото е посочено и че към настоящия момент статусът му в Автоматизираната информационна система (АИС) „Бежанци“ е кандидат-бежанец.“ Налице е допусната грешка в изписването на текста от страна на актосъставителя, съставил АУАН, съответно наказващия орган, издал процесното НП, тъй като видно от съдържанието на писмо с вх. № 24034524/05.04.2024 г., по отношение на лицето *** е посочено, че „***, ЛНЧ ***, роден на 01.01.2000 г., гражданин на Сирия, е регистриран като търсещо международна закрила лице на 05.03.2024 г. Към настоящия момент лицето е с неприключило производство по реда на ЗУБ и статусът му в АИС „Бежанци“ е кандидатбежанец.“ В писмото е посочено и че не са налице обстоятелствата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а именно, че чужденецът има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до три месеца от подаването на молбата му за международна закрила поради независещи от него причини и статусът му е кандидат-бежанец. Нарушението е извършено на 29.03.2024 г., а е констатирано при приключване на проверката по документи на 25.04.2024 г.

До момента на приключване на проверката не е постъпила информация за наличие на документ за разрешен достъп до пазара на труда за лицето ***.

Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

Свидетелят В. Г. С. съставила и връчила надлежно акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 29-2400043/25.04.2024 г. Срещу акта в законоустановения срок от страна на управителя на дружеството „***“ ЕООД е постъпило възражение, в което са изложени твърдения за това, че към момента на проверката лицето *** не е бил служител в „***“ ЕООД и не е извършвал СМР на 4 етажна плоча. Посочено е, че в средата на месец март 2024 г. е започнала процедура по сключване и регистриране на трудов договор между дружеството и лицето ***, като на 27.03.2024 г. било подадено 4 уведомление в НАП по чл. 62, ал. 2 от КТ, което е отхвърлено, вследствие на което на 29.03.2024 г. отново е подадено уведомление до НАП, което също е отхвърлено. Изтъкнато е обстоятелството, че лицето *** не владее писмено български език и не би могло да подпише документи на български без преводач. Във връзка с възражението е изготвено становище от главен инспектор ***, в което е посочено, че възражението е неоснователно.

На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 29-2400043/10.06.2024 г., с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. В. Г. С., показанията на св. Д. С. Д., АУАН № 29-2400043/25.04.2024 г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, идентификационна карта, протокол за извършена проверка № ПР2412368/25.04.2024 г., писмо с изх. № 24022894/02.04.2024 г., писмо с вх. № 24034524/05.04.2024 г., писмо с изх. № 24024817/08.04.2024 г., писмо с вх. № 24039238/15.04.2024 г., писмо с вх. № 2404427/22.04.2024 г., декларация от лицето от 29.03.2024 г., констативен протокол от 29.03.2024 г., регистрационна карта, издадена от ДАБ към МС, валидна до 05.06.2024 г., писмено възражение вх. № 24057199/02.05.2024 г. срещу акт за установяване на административно нарушение № 29-2400043/25.04.2024 г., становище по постъпило възражение с № ДОК 24006940/15.05.2024 г., заповед № 30861/17.10.2022 г., писмени бележки, както и от останалия доказателствен материал по делото. По делото е проведен разпит, в качеството на свидетел, на актосъставителя В. С., от показанията на която става ясно, че именно свидетелят С. е съставила процесния АУАН по повод на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Свидетелят посочва, че по време на проверката лично е възприела, че лицето *** е полагало труд на обекта, както и че не говори друг език, освен арабски, поради което подписаната от него декларация чужденецът превел и прочел чрез „Гугъл преводач“ на разбираем за него език.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят Д., който твърди в показанията си, че в деня на проверката проверяващите са раздавали въпросници на работещите на обекта сирийски граждани, като последните не 5 разбират български език и са използвали телефоните си, за да си преведат съдържанието на документите. По отношение на *** свидетелят посочва, че лицето не е имало трудов договор с „***“ ЕООД. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно времето, мястото и резултатите от извършената проверка. Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по делото по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което същата е процесуално допустима.

По съществото на спора:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН е съставен, а НП – издадено от оправомощени лица, съгласно заповеди за компетентност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, актовете за установяване на нарушения се съставят от държавните контролни органи, към които съгласно чл. 67, ал. 2 от КТ се числи и ИА „ГИТ“, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е актосъставителят В. С. – главен инспектор в ГД „ИТ“. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, и с участието на представител на дружеството по пълномощие, с връчване на препис от същия. Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 79, ал. 4 вр. чл. 67, ал. 2 от ЗТМТМ и Заповед № ЧР-528/26.04.2024 г. на главен секретар на ИА „ГИТ“. Атакуваното наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 3-0861/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя и на АНО.