Решение № 5090 от 09.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5090 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ТЕОДОРА М. И.ОВА при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100507005 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 3852/14.03.2023 г. на СРС, 29 с - в, по гр. д. № 66118/2021 г. са отхвърлени предявените от И. Д. Д., ЕГН **********, срещу Столична община искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 16 920 лв., представляваща общо обезщетение за ползване за периода 09.10.2020 г. до 09.10.2021 г. на собствените му недвижими имоти, представляващи нива от 0.735 дка., четвърта категория, находяща се в строителните граници на ж. к. Слатина, в местността „Мусагеница", имот № 530 а, кадастрален лист № 8 от кадастрален план, изработен 1939 г., без посочени съседи по документ за собственост, който имот е заснет, съгласно скица като поземлен имот с пл. номер 1828, попадащ в V - за СГО и в УПИ - IV за озеленяване и трафопост с площ 140 кв. м., от квартал 2, по плана на град София, местност „Дианабад", без посочени съседи по документ за собственост и при съседи по скица: улица, имот без пл. номер, попадащ в V - за СГО, с идентификатор 8134.802.2289, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, поземлен имот с планоснимачен 1831, попадащ в УПИ IV за озеленяване и трафопост, с площ 35 кв. м., от квартал 2, по плана на град София, местност „Дианабад", без посочени съседи по документ за собственост и при съседи по скица: улица, от останалите страни имот без планоснимачен номер, попадащ в УПИ IV за озеленяване и трафопост, с идентификатор *** с трайно предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ и поземлен имот с планоснимачен номер 1832, попадащ в V- за СГО и попадащ в УПИ IV за озеленяване и трафопост с площ от 560 кв.м., от квартал 2, по плана на град София, местност „Дианабад", без посочени съседи по документ за собственост, при съседи по 1 скица: от всички страни имоти без планоснимачни номера, попадащи в V- за СГО, и в УПИ - IV за озеленяване и трафопост, с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./. С решението ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Решението се обжалва от ищеца И. Д. Д. с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материален закон и производствените правила. Неправилно СРС е приел, че по делото не е установено, че ответникът осъществява фактическа власт върху имотите, собствени на ищеца, както и че ответникът е възпрепятствал ищеца да ги ползва и да реализира доходи от тях.

Сочи, че съгласно практиката на съдилищата свързана с неоснователното обогатяване, следва да се установи, че обедняването на ищеца е съответно на обогатяването на ответника и се измерва със средния пазарен наем за ползвания без основание имот.

Поддържа, че по делото се установява, че ответникът ползва имотите от м. 12.2019 г. без основание, за което следва че дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползване. Излага доводи, че вземането е изискуемо от деня на получаване на престацията и без изпращане на покана до длъжника. Неправилно съдът е приел, че по делото не се установява оградата на имота да е премахната от ответника. Сочи, че премахването на оградата е установено в производството включително от свидетелските показания. Премахването е на оградата е извършено по заповед на кмета на СО, с цел да се ползва мястото за обществен паркинг, въпреки че е собствено на ищеца. Размерът на средният пазарен наем за ползването на имота е установен от приетата по делото ССчЕ. Моли да се отмени решението и иска да се уважи изцяло.

Претендира разноски съгласно списък.

Въззиваемата страна - Столична община оспорва жалбата в писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано постановено. Излага доводи, че основателно СРС е приел, че в производството не са доказва ответникът да е ползвал имоти, собствени на ищеца с идентификатори 8134.802.2289, *** и *** по КККР, находящи се в кв. 2, м. „Дианабад“, гр. София, в периода 09.10.2020 г. - 09.10.2021 г., за което да дължи на ищеца обезщетение. Не е установено, че ответникът осъществява фактическа власт върху имотите или че препятства ищеца да ги полза и да реализира имотна облага от тях. Поддържа, че в тежест на ищеца е било да проведе доказване на предпоставките по чл. 59 ЗЗД, които обуславят основателност на иска му, каквото доказване не е проведено. Моли жалбата да остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение изцяло. Претендира разноски за юрисконсултското възнаграждение за въззивната инстанция.

Настоящият състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи без довод само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният състав приема, че обжалваното решение за валидно и допустимо.

При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС се е произнесъл по обективно искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на три имота собственост на ищеца от страна на ответника, съответно с идентификатори 8134.802.2289, *** и 2

*** по КККР, находящи се в кв. 2, м. „Дианабад“, гр. София, за периода 09.10.2020 г. до 09.10.2021 г.

СРС е обсъдил подробно приетите пред него писмени доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка.

За безспорно межда страните с доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК е прието, а и от представения нотариален акт № 151, том II, рег. №3929, н.д.№ 311/2012 г. по описа на нотариус И.Н. рег.№ 040, район на действие СРС, се установява, че на 21.04.2012 г. ищецът е придобил правото на собственост върху процесните три имота, описани по - горе.

Не е спорно и от представените заповед № РИВ 19-РД-09-240/20.12.2019 г. и заповед № РИВ22-РД-85-25.05.2022 г. на Кмета на Столична община - район Изгрев, се установява, че на основание чл. 192, ал. 3 ЗУТ в полза на ищеца е било учредено право на преминаване за достъп до поземлен имот с идентификатор *** през поземлен имот - частна общинска собственост, с идентификатор ***, с площ от 380 кв. м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, наричан обслужван имот.

Според заключението на СОчЕ средномесечният пазарен заем за процесните имоти за периода от 09.10.2020 г. до 09.10.2021 г. е, както следва: за имот с идентификатор *** сумата от 3 223 лв., за имот с идентификатор *** - в размер на 806 лв. и за имот с идентификатор *** - в размер на 12 891 лв. или общо в размер на 16 920 лв., до който размер е допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК.

Относно законосъобразността на решението, като съобрази изложените в жалбата доводи на ищеца, в допълнение към изложеното от СРС въззивният състав намира следното:

Според трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС № 1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е винаги със субсидиарен характер и защита чрез него може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект.

Принципът е, че всеки който се е обогатил с нещо за сметка на другиго без правно основание, дължи връщане на това, с което се е обогатил до размера на обедняването. За да бъде уважен такъв облигационен иск ищецът следва да докаже както своето обедняване с претендираната сума, така и обогатяването на ответника със същата сума и причинната връзка между тях и липсата на основание за такова имуществено разместване.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква пълно и главно установяване от страна на ищеца на следните елементи: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). пряка връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В практиката на ВКС последователно се приема, че за основателността на иск по чл. 59 З ЗД следва да е доказана пряка връзка между обедняването на ищеца собственик на вещта и обогатяването на ответника. (така в решение № 50290 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 4537/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, решение № 79 от 7.07.2020 г.

3 по гр. д. № 2688/2019 г. на III г. о. ВКС, решение № 60100 от 14.07.2022 г. по т. д. № 165/2020 г. на I т. о. ВКС и др.). Връзката между обедняването и обогатяването е винаги конкретна и подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Като прецени в съвкупност писмените и гласни доказателства обсъдени и от СРС, настоящият състав изцяло споделя изводите му, че по делото не се установяват кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на СО. Изцяло недоказани са останали твърденията, че Столична община осъществява ефективно фактическа власт върху имотите, собственост на ищеца или че го възпрепятства да ги ползва съобразно обема на правата си и да реализира имуществена облага.

Не се установява също така, пълно и главно, служители на Столична община да са премахнали металната ограда на недвижимите имоти, собственост на ищеца, с което да са накърнили правото му на собственост. Такива изводи не следват и от показания на свидетеля на ищеца К.А.К.. Последният дава показания, че според него оградата на имотите на ищеца, както и на тези на общината е била премахната по устна заповед на кмета на район Изгрев. Тези показания обаче не се подкрепят от останалите писмени доказателства по спора. Освен това не се установяват и твърденията на ищеца, че притежаваните от ищеца имоти са ползвани за денонощен общински паркинг от страна на ответника, от което е реализиран доход от ответника. Действително, според свидетеля на ищеца върху имотите са паркирани свободно МПС, но последният е категоричен в показанията си, че не е виждал лице, което да събира такса за паркиране срещу издадени документи, нито имотите да са оградени или обозначени по някакъв начин като общински паркинг.

Предвид изложеното в съвкупност въззивният състав споделя изводите на СРС, че в производството не е установено, нито че СО осъществява фактическа власт върху собствените на ищеца имоти, нито че му пречи по някакъв начин да ги ползва и да реализира доход от тях от което е налице обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, които произтичат от общ факт или група факти.

Следователно не се установяват посочените по – горе кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на исковете по чл. 59 ЗЗД. Предвид изложеното законосъобразно исковете са отхвърлени с атакуваното решение.

Доколкото решаващите изводи на въззивният състав изцяло съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като постановено в правилно приложение на материалния закон. Предвид липсата на промяна в изхода от спора, този извод следва и по отношение на присъдените в решението разноски.

По разноските пред СГС :

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна – ответника СО. На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, в негова полза следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По горните съображения въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3852/14.03.2023 г. на СРС, 29 с - в, по гр. д. № 66118/2021 г., вкл. в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски.