Решение № 193 от 18.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Благоевград, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и А. Кр. А. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600222 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК и е образувано по депозиран протест и допълнителни писмени изложения към него на Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог, срещу Присъда № 500485/17.07.2023 г., постановена по НОХД № 143/2020 г. по описа на Районен съд – Разлог, с която съдът е признал подсъдимия Ю. Б. Д. за невиновен в това, че на неустановена дата през месец август на 2015 г., на входа на с. ***, в района на кръстовището, образувано от път на републиканска пътна мрежа II-84 и път на републиканска пътна мрежа III1901, с цел да принуди *** от с. *** да се разпореди със свое право на собственост върху недвижим имот – вила, находящ се в местността ***“, землището на с. ***, го заплашил с увреждане на имущество (запалване или събаряне на вилата) – престъпление по чл.213а, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

В протеста се излагат подробни съображения за необоснованост на присъдата, доразвити в допълнението, като се настоява, че мнозинството от съдебния състав погрешно е възприел посочените фактологии и правните 1 основание и е оправдал подсъдимия в извършване на престъплението. Иска се отмяна на сочената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд, заради допуснати съществени процесуални нарушения. При прениите представителят на ОП – Благоевград поддържа протеста и излага допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата на РС – Разлог – че неправилно не са кредитирани от проверяваната инстанция показанията на свидетеля Белчев, както и счита, че са налице безспорни доказателства, в частност гласни такива, за осъщественото престъпление от страна на подсъдимия.

Депозирано е и възражение от защитника на срещу протеста, който същият счита за неоснователен. Във възражението се излагат съображения за правилност на присъдата, която е релевантна на събраните доказателство по делото, като съдът не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а депозирания протест да бъде оставен без уважение. При прениите защитникът на подсъдимия, след собствен прочит на доказателствата по делото настоява, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, тъй като липсват основания за нейната отмяна.

Пред настоящата инстанция подсъдимият Ю. Д. се явява лично и заявява, че в продължение на 10 години е изнудван по какъв ли не начин да се върне земя, която не е купил от ***, а в право на последна дума моли да бъде потвърдена присъдата на РС – Разлог.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани писмени доказателства, изискани служебно от съда, относно това дали членовете от съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда, са спазили принципа на чл.259 от НПК.

Въззивният съд, в пределите на правомощията си, намира протеста и допълнението към него срещу първоинстанционната присъда от 17.07.2023 г. по НОХД № 143/2020 по описа на РС – Разлог, за допустим, доколкото е подаден от страна по делото и в законния срок, а разгледан по същество приема за неоснователен, поради следните съображения:

Въззивният съд изцяло споделя установената от първоинстанционния 2 съд фактическа обстановка, която е подкрепена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според информацията, съдържаща се в тях подсъдимият Ю. Б. Д. е 62-годишен български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование. С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 153, том II, per. № 3265, нотариално дело № 258 по описа за 2015 г. на нотариус *** per. № 553 и район на действие – Районен съд – Разлог, свидетелят *** Д. (син на подсъдимия) и *** са придобили собствеността върху имот № 31005, находящ се в землището на се. ***“ с площ от 1,123 дка, начин на трайно ползване – овощна градина, категория на земята – девета, при съседи: имот № 310004 – овощна градина на Т. *** имот № 31003 – дървопроизводствена площ Т. *** имот № 000356 – полски път на Община Разлог. С договор за покупко-продажба, сключен на 29.09.2016 г., оформен с нотариален акт 110, том II, per. № 2700, нотариално дело № 252 по описа за 2016 г. на нотариус *** per. № 553 и район на действие – Районен съд – Разлог, свидетеля Т. *** и съпругата му *** са продали на *** Ю.ов Д. имот № 31007, находящ се в землището на с. ***, с площ от 1 дка, начин трайно ползване – овощна градина, категория на земята при неполивни условия – девета, при съседи: имот № 31006 – овощна градина на Т. *** *** имот № 000963 – зелена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС Разлог“, имот № 310003 – дървопроизводствена площ на Т. *** имот № 310005 – овощна градина на *** Д., имот № 000356 –полски път на Община Разлог. Свидетелят Т. *** е придобил собствеността върху продадените имоти въз основа на земеделска реституция и след изкупуване на идеалните части от имотите от останалите съсобственици, наследници на *** *** бивш жител на с. ***.

Въз основа на заповед № РД-016-0980 от 31.08.2015 г. на кмета на община Разлог на свидетелят *** /починал в хода на наказателното производство/ било възстановено правото на собственост на имот № 310003, находящ се в местността „***“, землище от с. ***, с площ от 749 кв.м. След проведена процедура по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а от ППЗСПЗЗ свидетелят *** изградил постройка в предоставена за лично ползване земеделска земя, след което заплатил стойността на поземления имот и придобил собствеността върху него, а за постройката е издаден акт за узаконяване. След като свидетелят *** Д. придобил гореописаните имоти, свидетелят *** /който свързал продавача *** с подсъдимия за реализиране на продажбите/ уведомил свидетеля ***, че земята, върху която е построена 3 неговата вила в местността „***“, землище на с. *** е продадена от свидетеля Т. ***.

През месец август 2015 г. подсъдимият и свидетелите *** *** и *** посетили местността ***“ в землището на село *** и правили оглед на имоти, при който видели и сградата, построена от свидетеля *** и имота, в който тя се намира. Привечер на същия ден, в с. *** (местността ***) е организирана среща, на която присъствали подсъдимият Д. и приятелите му – *** *** и ***, дошли с един автомобил и от друга страна – свидетелят ***, придружен от сина си *** и адвоката си – ***, които пристигнали с друг автомобил. По време на срещата подсъдимият и свидетелите ***, *** и *** обсъждали наличието на документите за собственост, както за вилата на ***, така и за процесния поземлен имот, като между Ю. Д., от една страна, и *** и ***, от друга, възникнал конфликт, при който лицата си разменили остри реплики на висок тон. Поводът за спора била именно възможността подсъдимият да закупи от *** вилата, която той бил построил в имота в местността „***“, но свид. *** не бил склонен да продаде сградата на предлаганата му от Д. цена.

Свидетелките *** останали в автомобила и наблюдавали конфликта отстрани.

На 21.08.2018 г. свидетелите *** и *** подписали декларация с нотариална заверка на подписите с рег. № 447 от 29.01.2018 г. по описа на нотариус ***, район на действие – Районен съд – Разлог, според съдържанието на която подсъдимият Ю. Д. не е отправял заплахи към тях, че ще запали или събори вилите и сградите им, намиращи се в с. *** (старо наименование ***“), както и не ги е принуждавал да продадат същите през месец август 2015 г.

От заключението на изготвената на етап ДП съдебно-психологична експертиза се установява, че поведението на подсъдимия Д. на инкриминираната случка е довело до възникване на напрегнатост, тревожност и притеснение в психичното състояние на свид. ***, като към инкриминирания момент действията и думите на извършителя не са предизвикали конкретен страх у ***. Според вещото лице впоследствие у него се е появило усещане за неопределена застрашеност, като част от характеристиката, в която се намирал *** и към момента на изследването.

Настоящият въззивен съд, след самостоятелна проверка и анализ на доказателствата, споделя крайния извод на Районен съд – Разлог, че обвинението срещу подсъдимия Ю. Б. Д. не е доказано по несъмнен начин, 4 каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК.

На първо място следва да се отбележи, че доказателствената съвкупност по делото се изчерпва с показанията на свидетелите *** /прочетени по реда на чл.281 НПК/ и *** – като единствени очевидци, претендиращи да са възприели непосредствено действието на подсъдимия по заплаха на *** с увреждане на имущество /запалване или събаряне на вилата/ с цел последният да бъде принуден да се разпореди със свое право на собственост върху недвижимия му имот – вила, находящ се в местността ***“, землището на с.

***. Правилно районният съд се е отнесъл с критичност към същите и не ги е кредитирал, тъй като не се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото – показанията на останалите присъствали на срещата свидетели – ***, *** *** и ***, както и са в противоречие с писмените такива – декларация с нотариална заверка на подписите с рег. № 447 от 29.01.2018 г. по описа на нотариус ***, район на действие – Районен съд – Разлог /л.152, т. 1 от ДП № 331 ЗМ-415/2016 г. по описа на РУ на МВР - Разлог/.

Показанията на свидетелите ***, Т. *** и *** Д. също не са в състояние да установят ключовия факт, а именно този по отправяне на заплахи от страна на подсъдимия по повреждане на имуществото на свид. *** с цел последният да бъде принуден да се разпореди със свое право на собственост върху недвижимия му имот, тъй като заявеното от тези свидетели няма пряко отношение към повдигнатото на подсъдимия обвинение – те засягат отношенията между Ю. Д. и Т. *** във връзка с водените между тях преговори за закупуване на имот в землището на с. *** от подсъдимия – период, когато все още не е било възникнало напрежение между последния и свид. ***, както и породилите се след покупко-продажбите имотни спорове между *** и Т. ***.

Показанията на свидетелите *** дават информация за срещата им със свид.

*** и водените разговори с него във връзка с намерението на Радославов да си закупи имот в с. *** В рамките на срещата свидетелите разбрали и за имотните спорове между подсъдимия и свид. ***, които последният заявил, че били уредени с декларации пред нотариус /очевидно бил запознат със съдържанието им/, като показанията им също не да съдържат данни за отправени от Ю. Д. заплахи за увреждане имуществото на ***.

Въпреки приетото в заключението

5 по назначената съдебно-психологична експертиза, че действията и думите на подсъдимия са довели до възникването на тревожност в психичното състояние на свид. ***, експертът заключава още, че същите не са предизвикали конкретен страх при последния.

Тези изводи се подкрепят от факта, че не е поискано съдействие от компетентните органи веднага или непосредствено след случилото се, следователно липсват конкретни доказателства за обективните предпоставки за този психичен дискомфорт като последица от действия на подсъдимия.

Самият *** търси съдействие едва месеци след случая, когато депозира жалба в Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог.

Районният съд не е анализирал обясненията на подсъдимия, който заявява, че никога не е отправял заплахи към свид. ***. При обсъждането им следва да се има предвид двуякия им характер – от една страна като на израз на защитна позиция, а от друга – като на пряко гласно доказателствено средство. Няма основания да не бъдат възприети същите, предвид факта, че не се опровергават от останалите обсъдени по-горе доказателства по делото, поради което обясненията му следва да се интерпретират като годно доказателствено средство и да им се даде вяра.