Присъда № 93 от 15.06.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №93/15.06.2022г. по НОХД №815/2022г. по описа на РСБургас Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по Досъдебно производство № 133/2021г. по описа на РУ - Камено, вх.№ 7651/2021г., Пор. № 1627/2021г. по описа на БРП, по който е образувано производство срещу подсъдимия Р. ЯН.

ИЛ., роден на *. в гр.*, с адрес: *****, българин, с българско гражданство, неосъждан /реабилитиран/, женен, с основно образование, строителен работник, с ЕГН: **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 27.12.2018г. в с.Русокастро, община Камено, на ул.„Цвятко Радойнов“ пред Н. Д. В. и К. П. к. /полицейски служители в РУ - Камено/ съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно от свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на *, роден на *. в България, със срок на валидност 16.05.2033г. и на което е бил придаден вид, че е издадено на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН:

********** от компетентните органи на Република Гърция, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание при прилагане разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да се отложи с определяне на изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия моли съда да приеме, че подзащитният му не е извършил съзнателно вмененото му във вина деяние, поради което да оправдае същия по така повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, дава обяснения във връзка със случилото се, като се придържа към заявеното от защитника му.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р. ЯН. ИЛ. е роден на *. в гр.*, с адрес: ***, ***, обл.Бургас, ул.**** **, българин, с българско гражданство, неосъждан /реабилитиран/, женен, с основно образование, строителен работник, с ЕГН: **********.

На 27.12.2018г. свидетелите Н. Д. В. и К. П. к. /полицейски служители в РУ - Камено/ изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ - Камено, като се намирали в с.Русокастро, общ.Камено.

На 27.12.2018г., около 15.30 часа, в с.Русокастро, общ.Камено, на ул.„Цвятко Радойнов“, същите спрели за проверка водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ******. При извършената проверка полицейските служители установили, че автомобилът, собственост на свидетелката Ил. Р. Ил., е управляван от подсъдимия Р. ЯН. ИЛ..

В хода на проверката подсъдимият И. представил на полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на *, роден на *. в България, със срок на валидност 16.05.2033г. и на което е бил придаден вид, че е издадено на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН:

********** от компетентните органи на Република Гърция. При проверка в масивите на МВР свидетелите В. и к. установили, че подсъдимият Р. ЯН. ИЛ. няма валидно издадено 1 свидетелство за управление на МПС от българските власти.

На свидетеля В. му направило впечатление, че така посоченото свидетелство за управление на моторно превозно средство няма характерните защитни окраски, с които се отличават свидетелствата за управление на моторни превозни средства, издадени в Република Гърция, които често проверявал във връзка със служебните си задължения. Ето защо, той връчил призовка на подсъдимия за извършване на допълнителна проверка. В хода на същата И. дал обяснение, че през 2018г. е преминал курс за водачи на МПС в гр.Александрополис в Република Гърция и му било издадено въпросното свидетелство за управление на МПС. Представеното от подсъдимия свидетелство за управление на моторно превозно средство било сканирано от свидетеля В., който на 28.12.2018г. изпратил запитване до ДМОС към МВР - гр.София, дали представеното от подсъдимия И. свидетелство за управление на моторно превозно средство № * е издадено от компетентните власти на Република Гърция. Към писмото били приложени копия на посоченото СУМПС, на личната карта на Р.И. и на докладна записка за констатирано нарушение.

На 28.06.2021г. на свидетеля Н.В. било докладвано писмо с рег.№ А-948 от 10.01.2019г. на ДМОС, в което било посочено, че в ДМОС е получен отговор от Интерпол Атина, Гърция, с който са информирани, че според справките извършени в гръцката база данни е видно, че от Министерство на транспорта, инфраструктурата и комуникациите, никога не са издавали представеното гръцко СУМПС № *. В писмото си, Интерпол Атина са информирали, че на името на българския гражданин Р. ЯН. ИЛ. /роден на *./ не е издавано гръцко СУМПС.

В хода на разследването е назначена и изготвена експертиза по техническо изследване на документи, обективирана в протокол № 130 от 14.10.2021г. на експерткриминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР - гр.Бургас. Според заключението на същата представеното за изследване гръцко свидетелство за управление на МПС, което според съдържащите се в него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на R. Y. I., роден на *. в България, със срок на валидност 16.05.2033г., е неистинско и съответно не е издадено от служба, имаща право на това в Република Гърция.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – Н. Д. В. /л.15 от ДП/, К. П. к. /л.16 от ДП/, отчасти от показанията на свидетелите Ил. Р. Ил. /л.18 от ДП/ и С. Д. А. /л.50 от делото/, Протокол №130/14.10.2021г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи, изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас /л.20 от ДП/, писмо с рег.№ 7779р- 12298 от 18.12.2018 год. на РУ – Камено /л.6 от ДП/, писмо с рег.№ А948 от 10.01.2019г. на ДМОС /л.7 от ДП/, свидетелство за управление на моторно превозно средство /л.30 от ДП/, справка за собственик на превозно средство, справка за нарушител/водач, отчасти от обясненията на подсъдимия, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

На първо място, от показанията на свидетелите Н. Д. В. и К. П. к. се установява, че на 27.12.2018г., около 15.30 часа, в с.Русокастро, общ.Камено, на ул.„Цвятко Радойнов“, същите са спрели за проверка водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ****** , а именно подсъдимия - Р. ЯН. ИЛ.. Последният представил на полицейските служители свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г. на подсъдимия И. от компетентните органи на Република Гърция. Съдът кредитира показанията на тези свидетели /в това число и прочетените такива на основание чл.281, ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/ в цялост като последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

2

Съдът постанови присъдата си като взе предвид и наличното по делото писмо с рег.№ А-948 от 10.01.2019г. на ДМОС, видно от което и съобразно предоставена от Интерпол Атина информация, на името на българския гражданин Р. ЯН. ИЛ. не е издавано гръцко СУМПС, а от Министерство на транспорта, инфраструктурата и кумуникациите в Република Гърция никога не са издавали СУМПС № *.

Съдът кредитира и Протокол №130/14.10.2021г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи, изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас, като намира същата за компетентно извършена и отговаряща изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси. Видно от същата процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *, е неистинско и съответно не е издадено от служба, имаща право на това в Република Гърция, като в изследователската част на заключението подробно се описват признаците, по които предоставеното за изследване СУМПС се различава от истинските такива. В съдебно заседание вещото лице изрично посочи също така, че начинът на съхранение на свидетелството не е от значение за извършване преценка в тази връзка, доколкото в случая се касае за изцяло неистински документ.

Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно ползване от неистински официален документ, доколкото не са събрани доказателства, че от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на същия.

Основен аргумент на защитата е, че подсъдимият не се е ползвал съзнателно от описания по – горе неистински официален документ. БРС обаче намира този довод за несъстоятелен и неподкрепящ се от събраните по делото доказателства. Действително, в тази насока бяха показанията на свидетелите Ил. Р. Ил. и С. Д. А., които обаче съдът кредитира отчасти и като взе предвид заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото с оглед роднинската връзка респ. приятелските отношения, в които те се намират с подсъдимия. Ето защо, БРС не даде вяра на показанията на тези свидетели касателно твърдяното изградено у подсъдимия вътрешно убеждение, че използваното от него СУМПС е истинско такова и му е издадено по надлежен ред от компетентните органи в Република Гърция. В тази връзка следва да се има предвид също така, че свидетелката И. заявява в тази връзка единствено, че баща й, й е разказвал, че е „взел книжка“ в Гърция, в която връзка е „карал кола там“ след работно време. Тази свидетелка възпроизвежда единствено твърдения на самия подсъдим, като няма лични впечатления във връзка с това, как действително подсъдимият се е снабдил със СУМПС. Друг свидетел, който изнася данни в тази връзка, е С. Д. А.. Същият обаче посочва единствено, че е работил в Република Гърция заедно с подсъдимия през периода, през който същият се е снабдил със СУМПС и е виждал как той управлява учебен автомобил в тази връзка. А. обаче не е станал свидетел нито на полагането на практически изпит /кормуване/, нито на полагането на писмен такъв /решаването на листовки/ от страна на подсъдимия. Той не е бил с подсъдимия и в момента на получаване от същия на СУМПС, като единствено посочва, че на личния му телефонен номер се е обадило лице /за което свидетелят предполага, че е полицейски служител/, което е поканило подсъдимия да получи книжката си в полицията в града. Макар и този свидетел да излага редица лични впечатления, същите не водят до извода за липса на знание от страна на подсъдимия, че притежаваното от него свидетелство е неистински документ. Нещо повече, прави впечатление наличието на противоречие между показанията на този свидетел, 3 показанията на свидетелката И. и обясненията на подсъдимия, дадени пред съда. На първо място, свидетелката И. и подсъдимият посочват, че подсъдимият е управлявал учебен автомобил на гръцка автошкола след изтичане на работното му време през съответния ден, докато свидетелят А. посочва, че И. е бил един ден на работа, един ден не, докато е карал курса за придобиване на правоспособност. Свидетелят А. посочва също така, че подсъдимият не е знаел гръцки, докато самият И. твърди, че владее малко този език.

Правят впечатление също така множеството противоречия и нелогичността в обясненията на самия подсъдим. Първоначално той посочва, че на учебния автомобил, който е управлявал, е имало надпис, но не може да каже какъв, тъй като не говори гръцки език. След това заявява, че малко разбира гръцки, но не е силен в четенето на този език, както и на български. Прави впечатлени и изключително нелогичното обяснение, което подсъдимият дава по въпроса, как едно лице, което не владее гръцки език е издържало практически и теоретичен /писмен изпит/ за придобиване на правоспособност в Република Гърция. В тази връзка И. посочва, че на писмения изпит му е помагал друг българин, който му е превеждал и му е посочвал „какво квадратче да задраска“, а при кормуването твърди, че е „комуникирал с ръце“ и посредством елементарни изрази, които знае на гръцки език като: ляво, дясно, завий и т.н. Тези твърдения са меко казано абсурдни и не почиват на елементарната житейска логика.