Определение № 395 от 02.09.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. В., 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20241300500245 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба от адв. Л. А. Г., ЕГН: **********, личен № *** Съдебен адрес: гр. С., у л. „П*** против определението по гр.д.№ 2332/ 2023. на ВРС, с което оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, по отношение на присъденото с решението адвокатско възнаграждение. Иска се да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че така определеното възнаграждение не е съобразено с обстоятелството, че по делото са предявени три отделни иска, които са уважени изцяло. Поддържа, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение не са съобразени с минималния размер по чл.7,ал.2,т.2 Наредба№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По делото не е постъпил отговор от ответната страна.

Съдът след като се запозна с частната жалба и определението на първоинстанционния съд, предмет на въззивно обжалване, намира частната жалба за неоснователна.

Предявени са обективно съединени искове - за прогласяване нищожност на клаузите на чл.

9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит, както и иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 151,20 лева, представляваща платена при начална липса на основание такса за бързо разглеждане на искането за кредит по силата на сключен между страните Договор за кредит от 18.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 27.11.2023г. до окончателното плащане.

С решение № 210/15.04.2024 г. съдът е уважил исковете. Със същото решение е присъдил на ищеца разноски за платена държавна такса, а на адвокат Л. Г еоргиев е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева за осъществена безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съобразно с изхода по делото ответникът е осъден да заплати на работника направените от него разноски по производството за адвокатско възнаграждение върху сбора на исковите претенции по основния и акцесорния иск. РС е приел, че материалния интерес при такова обективно съединяване на искове, които са в съотношение на обусловеност един от друг е размера на материалния интерес.

С молба от 17.04.2024 г. е поискано изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК, с мотиви идентични с тези във въззивната жалба.

1

С определение, постановено на 10.06.2024 г. ВРС е разгледал молбата по реда на чл.248,ал.1 от ГПК и е оставил без уважение същата като неоснователна.

При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение съдът е присъдил такива в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно възприетата практика на ВКС, в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е така, защото в случая се касае за обективно съединяване на главен и акцесорен иск, като обусловеността им не изисква процесуални действия, свързани с различен предмет на доказване. Минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В случая два от исковете са неоценяеми, а материалният интерес по оценяемия иск е 151,20 лева, като за да бъде уважен иска с материален интерес следва да се установи нищожност на процесната клауза, т.е и без да е предявен иск за нищожност, при наведени доводи за това, съдът за да се произнесе по иска по чл. 55, предл. 1 от ЗЗД е длъжен да изследва дали е налице нищожност на клаузата или не.

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, материализирана в определение № №366/18.07.2016г. по гр.д.№ 2443/2016г., определение №95 /03.04.2017г. по ч.гр.д.№ 868/2017г., определение № 292/13.06.2017г. по ч.гр.д. № 2096/2017г. на ВКС, при обективно съединяване на искове, материалния интерес съвпада със сбора на цената на отделните искове.

Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове, касае възнаграждения при искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интересът, който търси ищеца е един, тъй като претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се основават изцяло на идентични факти, като искът за лихви е изцяло в зависимост от този за дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това положение, при определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия размер на исковите претенции.

Поради съвпадане на изводите на първата и настоящата инстанция постановеното определение като правилно следва да се потвърди .

С оглед на изложеното дотук ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1092 от 10.06.2024 г. постановено по гр.д. 2332 по описа за 2023 г. на ВРС, с което е оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ , молбата на адв. Л. А. Г., ЕГН:

**********, личен № *** Съдебен адрес: гр. С., у л. „П*** за изменение на решението, постановено по същото дело в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2