Решение № 1355 от 07.11.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 860/2024
- Вид
- Решение № 1355
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 11.08.2025
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1355 гр. Пазарджик, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20245220100860 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3870 лв., дължима по договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до плащането, както и на сумата от 112.93 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2024г. до 29.02.2024г.
Ищцата С. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. ** твърди, че на **г. е дала на ответника заем в размер на 3870 лв., за да може последният да покрие разходите за погребението на своя баща. Твърди, че заемът не е върнат, въпреки че многократно е канила ответника, включително с писмена покана, получена от него на 28.11.2023 г., в която му поставила срок за изпълнение до 15.12.2023г. Иска от съда да осъди ответника да върне заема и да й заплати обезщетение за забава от датата на поканата до подаването на исковата молба, както и законна лихва за забава до окончателното плащане. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът Д. О. Д. с ЕГН ********** от гр. Паз** оспорва получаването на заема. При условията на евентуалност твърди, че заемът е получен не от ищцата, а от търговско дружество „Ф***“ ООД, чийто 1 управител е същата. Твърди, че вземането не е изискуемо, тъй като в разписката страните са уговорили две алтернативни условия за връщане на заема – при първа възможност или сумата да бъде приспадната от наследствения ликвидационен дял на ответника от капитала на фирма „Ф***“ ООД, никое от които не е настъпило. Предявява възражение за прихващане на задължението за връщане на заема срещу свои вземания от дружество „Ф***“ ООД в размер на 2500лв. – дялова вноска и 18000 лв. – заработено трудово възнаграждение от неговия наследодател Огнян Д.. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността главния иск ищецът следва да установи, че е предоставил на ответника заем в размер най-малко на сумата, чието връщане претендира, както и че вземането е изискуемо.
За основателността на акцесорният иск ищецът следва да установи наличието на главен паричен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на горното ответникът следва положителния факт на изпълнението, ако твърди такова. да докаже
Ответникът оспорва, че ищцата му е предала заемната сума от 3870 лв., но получаването на заема се установява от представената по делото декларация-разписка от **г., в която е отразено изявлението на ответника, че заемът е даден. Като заемодател е посочена ищцата С. Л. Ц.. Ответникът е оспорил истинността на разписката, но е оттеглил оспорването, поради което документът представлява годно доказателство, че отразеното в него изявление е направено от ответника, който е подписал документа – чл. 180 ГПК.
С получаването на заема за ответника е възникнало задължението да го върне на заемодателя. Изпълнението на това задължение предполага то да е изискуемо. В разписката, която е подписана само от ответника, е посочено, че ответникът ще върне заема при първа възможност или ще го прихване срещу свое вземане към търговско дружество „Ф***“ ООД. Тези изявления обаче са направени от едната страна по договора – заемателя и липсват доказателства да са били приети от заемодателя, поради което не са противопоставими на последния. Освен това наличието на парични средства не може да бъде поставено като условие за изпълнение на парично задължение, тъй като това 2 противоречи на императивната разпоредба на чл.81, ал.2 ЗЗД. Едностранното изявление на заемателя за неговите намерения да прихване заема срещу вземането си към едно трето за договора лице „Ф***“ ООД също не може да обвърже заемодателя, нито третото лице, поради което е без правни последици за заемното правоотношение.
Не се установява страните по договора да са уговорили срок за връщането на заема, поради което задължението е безсрочно. При безсрочните задължения изискуемостта настъпва от момента на тяхното възникване – чл.69, ал.1 ЗЗД, но длъжникът изпада в забава след поканата на кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
По делото е представена писмена покана от ищцата до ответника да върне заема в срок до 15.12.2023 г., която е получена от последния на 29.11.2023 г. С изтичането на срока за изпълнение е настъпила забавата на ответника.
Съдът формира извод за възникнало парично задължение на ответника към ищцата в размер на 3870 лв., чийто падеж е настъпил на 15.12.2023г.
Ответникът не твърди и не сочи доказателства за изпълнение на задължението. Неговото възражение за прихващане също е неоснователно.
Активното вземане, с което ответникът цели да прихване задълженията си по процесния заем, е по отношение на трето за договора лице - „Ф***“ ООД, а съгласно чл.103 ЗЗД вземането на прихващащия трябва да е по отношение на другата страна в материалното правоотношението от което произтича и неговото задължение.
Поради неизпълнението ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Същата е изчислена от съда с помощта на калкулатора от електронната страница на НАП и възлиза на 112.93 лв., поради което искът следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 904.80 лв., от които 204.80 лв. – внесена държавна такса и 700 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. О. Д. с ЕГН ********** от гр. Паз** да заплати на ищцата С. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. ** на основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 3870 лв., дължима по договор за заем от **г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на 01.03.2024г. до плащането, както и сумата от 112.93 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, дължимо за периода от 15.12.2023г. до 29.02.2024г.
ОСЪЖДА Д. О. Д. с ЕГН ********** от гр. Паз** да заплати на С. Л. Ц. с ЕГН ********** от гр. ** съдебни разноски в размер на 904.80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4