Решение № 259 от 03.11.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Сливница, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100688 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е от Х. Г. А., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 39,16 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за паричен заем № 4477172 от 04.05.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.09.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение по Договор за паричен заем № 4477172 от 04.05.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер на 900,00 лв., при вид на вноската – седмична и непосочен месечен лихвен процент. Сочи се, че в чл. 4 от Договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица – поръчители или банкова гаранция в полза на кредитора. Сочи се, че в договора са предвидени и условията, на които трябва да отговарят поръчителите. Сочи се, че на датата на сключване на договора ищцата е сключила с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4477172, по силата на който последното е поело задължение да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищцата. Сочи се, че въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата е поела задължението да заплати възнаграждение на гарантиращото дружество в размер на 368,00 лв., която сума е разсрочена за изплаща заедно със седмичната вноска по договора за кредит. Сочи се, че задълженията по този договор са събирани „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, тъй като е било овластено от за това от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Твърди се, че с влязло в сила Решение № 106/01.06.2023 г. по гр. д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница съдът е признал, че сключеният между потребителя и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД договор и договорът сключен между потребителя и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се намират във взаимовръзка помежду си, поради което 1 последиците от недействителността на договора за паричен заем неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношението. С оглед на горното счита, че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД за недължимо платената по Договор за паричен заем № 4477172 от 04.05.2022 г. сума в размер на 39,16 лв.

Претендират се разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК (съобщението е връчено на ответника на 05.11.2024 г.) по делото е постъпил отговор на исковата молба вх. № 6667/05.12.2024 г., с който ответникът, чрез процесуалния си представител – юрк. К., е направил възражение за нередовност на исковата молба поради липса на представени към същата пълномощно за адв. М., който именно е подписал исковата молба, и документ за платена държавна такса. Направено е и възражение за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от предявяване на иска, тъй като видно от представеното към исковата молба решение, дружеството е привлечено като трето-лице помагач на страната на ищеца (по негова инициатива) и тъй като искът му по гр. д. № 14/2023 г. е бил уважен той няма правен интерес от предявяване на настоящия иск, който ответникът счита, че се явява обратен иск на подпомаганата страна към подпомагащата, а той винаги е евентуален и подлежи на разглеждане само и до размера, до който е отхвърлен, в случая, главния иск.

В случай че съдът приеме, че дружеството е било незаконосъобразно привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца по гр. д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, тъй като не са били налице предпоставките за това привличане, то ответникът счита претенциите на ищеца за неоснователни, доколкото договорът за паричен заем е действителен и сумата в размер на 939,16 лв., която е получил ответникът е получена на валидно правно основание – за погасяване на задълженията по Договор за паричен заем № 4477172 от 04.05.2022 г. Сочи се, че по този договор дружеството е предоставило кредит в размер на 900,00 лв., а общата дължима сума по договора за паричен заем е била в размер на 960,00 лв., в това число и 60,00 лв. – лихвено задължение, като предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 39,16 лв. Твърди се, че при сключване на договора за спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 ЗПК, като правилно е бил посочен размерът на ГПР, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство/гаранция не се включва при изчислението на ГПР поради обстоятелството, че не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК, като са развити и допълнителни съображения в тази връзка.

Поддържа се, че надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит, а недействителността на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК води до недействителност само на договорните клаузи, които предизвикват оскъпяването.

Поддържа се, че са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, поради което договорът не само покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но и посочените параметри са коректни. С оглед на горното се прави искане производството да бъде прекратено, респ. искът да бъде отхвърлен, като съдът присъди на ответника сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв. В случай че съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като процесуалният представител се позовава и на практиката на СЕС по приложението на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С определение № 139/14.03.2025 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните е съобщен и проектът за доклад по реда на чл.

140 ГПК, съдът се е произнесъл по направеното от ответника възражение за недопустимост на производството, като е приел, че исковата молба е редовна, како и че не е бил налице правен интерес за привличане „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД като помагач на страната 2 на ищеца по гр. д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, тъй като за дружеството не бил налице правен интерес да помага именно на ищеца. Такъв интерес не е от естество да се обоснове с искането на ищеца да обвърже със силата на пресъдено нещо на евентуално благоприятно за него решение и дружеството, сочено като страна по друго правоотношение, доколкото съдът не е бил сезиран с искане за прогласяване недействителността и на договора за паричен заем, а наред с това такава искова претенция не е била предявена срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в това производство, като ответна страна, в който случай решението би имало сила и за това лице. Поради това искането по 219, ал. 1 ГПК не е следвало да бъде уважавано и конституирането на трето лице-помагач на страната на ищеца е било неправилно, респ. в настоящото производство не намира приложение чл. 223 ГПК.

В този смисъл съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, първо защото ответникът въобще не е следвало да бъде конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца по гр. д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, и второ защото право на подпомаганата страна (ако конституирането беше правилно) е да прецени дали да предяви обратния си иск в рамките на производството, в което е привлякла трето лице-помагач или в отделно производство.

В съдебно заседание, ищецът – редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. М., с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като в случай че съдът даде ход по същество, моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.

В съдебно заседание, ответникът – редовно призован, не изпраща представител, не взема становище по доклада по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение № 139/14.03.2025 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е съобщил на страните и проектът за доклад по реда на чл.

140 ГПК, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорни между страните обстоятелствата, че ищецът е заплатил на ответника по посочения в исковата молба и отговора Договор за паричен заем № 4477172 от 04.05.2022 г. сумата в размер на 939,16 лв., както и че при формиране на ГПР по този договор не е било взето предвид възнаграждението по договора за поръчителство, в случай че такъв е бил сключен.

С протоколно определение от проведеното на 22.04.2025 г. открито съдебно заседание съдът е допълнил доклада си по делото, като е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл.

155 ГПК за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че договор за предоставена гаранция № 4477172/04.05.2022 г., сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с договор за кредит № 4477172/04.05.2022 г., сключен между ищцата и ответника, е прогласен за нищожен по гр. д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил за безспорно между страните, че възнаграждението по този договор за предоставено поръчителство не е било взето предвид при формиране на ГПР по договора за кредит № 4477172/04.05.2022 г., сключен между ищцата и ответника, както и че по същия е заплатена сумата в размер на 939,16 лева, от които 900,00 лева – главница и 39,16 лева – възнаградителна лихва.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателствени средства, а Решение № 106 от 01.06.2023 г. по гр. д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница.

От служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ се установява че едноличен 3 собственик на капитала на гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че вещото лице е работило с предоставените от ответника справка и документи, като е установило, че на 04.05.2022г. ищцата Х. Г. А. е сключила договор за паричен заем № 4477172 с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по силата на които й е предоставена в заем сумата в размер на 900,00 лева, която ищцата се е задължила да върне на 16 седмични погасителни вноски в срок до 26.08.2022 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва, като общата сума, дължима от заемателя е 960,00 лв. Установява се, че фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40,00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е 47,18%. Установява, че на датата на сключване на договора ищцата и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство № 4477172, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищцата., срещу което ищцата е поела задължение за заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 368,00 лв., което е дължимо разсрочено на 16 вноски за изплащане по 23,00 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. При проверката на приложените по делото документи и предоставените справки от ответника, вещото лице е установило, че постъпилата сума за погасяване на начислени задължения, вкл. и възнаграждението за поръчителство за всички извършени плащания, е в размер на 1307,16 лв., като задълженията са били изцяло погасени към 23.06.2022 г., поради което ищцата не е заплащала остатъка от дължимата възнаградителна лихва за периода след тази дата до 26.08.2022 г.. В табличен вид вещото лице е посочило, че ищцата е заплатила по договорите сумата в размер на 900,00 лева – главница, сумата в размер на 39,16 лева – възнаградителна лихва и сумата в размер на 368,00 лева – възнаграждение за поръчителя.