Решение № 305 от 20.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000246 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 90 от 29.11.2022 г., постановено по т.д. № 177 по описа за 2021 г., Окръжен съд Хасково е:

- осъдил ЗК „Л. И.“ АД да заплати на С. Ю. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ю.

С. С., сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на настъпилата на 27.12.2016 г. смърт на дядо му С. М. С., в следствие на ПТП, настъпило на 27.12.2016 г., ведно със следващата се законна лихва върху обезщетението, считано от 23.12.2018 г. до окончателното й изплащане;

- отхвърлил като неоснователен иска в останалата част до пълния предявен размер от 100 000 главница и за заплащане на лихва за забава за периода от 28.09.2017 г. до 22.12.2018 г.

– осъдил ЗК „Л. И.“ АД да заплати по сметка на ОС Хасково сумата от 1600 лв., от които 1400 лв. ДТ и 200 лв. платено възнаграждение на ВЛ от бюджетните средства на съда. – осъдил С. Ю. С., действащ лично и със 1 съгласието на своята майка и законен представител Ю. С. С., да заплати на ЗК „Л. И.“ АД сумата от 422,50 лв. направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Решението е обжалвано с въззивни жалби и от двете страни.

З. к. „Л. И.“ АД обжалва решението в осъдителната му част, както и в частта за разноските.

Представителят на дружеството поддържа становището, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено при нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, както и че е необосновано.

Искането е да се отмени решение в осъдителната му част и да се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск, както и на дружеството да се присъдят направените деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца С. Ю. С., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ю. С. С. чрез упълномощения процесуален представител, срещу описаното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над сумата 35 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева и за заплащане на лихва за забава за периода от 28.09.2017 г. до 22.12.2018 г., както и в частта за разноските. В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението в тази част, както и за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и съдебната практика по сходни случаи. Искането и да се отмени решението в обжалваната от тази страна част и да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния предявен размер, да се присъди законна лихва върху главницата от 28.09.2017 г. до окончателното й изплащане и да се присъдят сторените деловодни разноски.

Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата страна.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Хасково е образувано по предявен от С. Ю. С., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ю. С. С., против „З. к. Л. И.“ АД, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за сумата от 100000 лв. /след допуснато увеличение/, представляваща 2 обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от настъпилата на 27.12.2016 г. смърт на дядо му С. М. С., в следствие на ПТП, настъпило на 27.12.2016 г., ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат от ПТП, настъпило на 27.12.2016 г., на АМ „М.“, при км **+***, в землището на гр. С., причинено от трето, застраховано при ответника лице – Ю. А. Х - водач на автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № *******, е настъпила смъртта на пътуващия на предната дясна седалка на автомобила С. М. С. – дядо на ищеца С. Ю. С..

С влязла в сила на 14.07.2021 г. присъда № 260011 от 18.02.2021 г. постановена по н.о.х.д. № 330 от 2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково, са установени със задължителна сила за гражданския съд извършването на деянието, вследствие на което е настъпил вредоносния резултат – смъртта на дядото на ищеца, противоправността на деянието и виновността на делинквента Ю. А. Х.

Безспорно е, че към момента на настъпването на ПТП, водачът на лекия автомобил „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № ******* , с който е причинен вредоносният резултат, е имал сключена с ответника ЗК „Л. И.“ АД, със застрахователна полица № **/**/************, застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 01.07.2017 г.

От събраните по делото доказателства, включително и от заключенията на комплексната съдебно-автотехническа и съдебно-медицинската експертиза, категорично се установява причинната връзка между деянието и вредоносния резултат – смъртта на пострадалия при произшествието С. С..

Установено е още, че с поведението си пострадалият също е допринесъл в някаква степен за настъпването на този резултат.

Установените по делото обстоятелства относно факта на настъпилото по вина на третото лице ПТП, причинната връзка между деянието и смъртта на С. С., както и наличието на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество, в случая са необходими условия, за да приеме, че е възникнала отговорността 3 на застрахователя по прекия иск по чл. 432 във вр. с чл. 493 КЗ.

Предвид възраженията на ответника, първият основен спорен въпрос е свързан с активната легитимация на ищцата по предявения иск. Според застрахователя, непълнолетния към датата на събитието С. Ю. С. не попадал в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на дядо му С. С.. Становището се основава на безспорно установения факт, че С. С. е внук на пострадалия С. С..

За да уважи предявения иск, окръжният съд е приел, че според задължителната съдебна практика, при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение следва да се изхожда от принципа на справедливостта, основаващ се на наличието на определена лична връзка между пострадалия и други лица, която да отговаря на определени критерии за изключителност, за „особена близост“ между ищеца и третото пострадало от произшествието лице. Въз основа на извършената преценка на събраните доказателства относно отношенията между ищеца и неговия дядо приживе, първоинстанционният съд е приел, че е налице изключителност на случая, поради което ищецът установява материалната си легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо му.

Изложените в тази насока доводи от първоинстанционният съд се споделят напълно и от настоящата инстанция, като в подкрепа на решаващите изводи се налагат следните допълнения:

Както основателно е отбелязано в мотивите на обжалваното решение, с ППВС № 5/69 год. е разширен кръга на правоимащите на обезщетение лица, определен с ППВС № 4/61 год., като са добавени и онези, които са имали отношения сходни с тези между лицата, посочени в постановление № 4/61 год. Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

В конкретния случай, освен родствената връзка между ищеца и починалия при произшествието негов дядо, определени житейски събития изоставянето на детето от неговия биологичен баща в най-ранно детство, последвани от установяването му заедно с майката в дома на неговия дядо, са 4 се превърнали в съществен фактор за формиране на техните отношения, за създаване на дълбока емоционална и житейска връзка, наподобяваща в голяма степен връзката между родител и дете.

От събраните по делото доказателства се установява, че след раздялата между родителите на малкия С., той заедно с майка си Ю. са се установили в дома на дядо му С., който заедно със съпругата си и с дъщеря си Ю. поели напълно грижите и възпитанието на 4-месечния към онзи момент внук и това продължило до смъртта на дядото. Установено е също, че по време на съвместното им съжителство, между дядо и внук са възникнали трайна емоционална връзка и близост, взаимни чувства на обич, доверие и привързаност. Въпреки принципната неоспоримост на житейска аксиома за незаменимостта на биологичните родители, благодарение на всеотдайността, усилията и постоянните грижи на дядото на ищеца, в случая между тях действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до отношенията между родител и дете. Наличието на родствена връзка, както и описаните близки и трайни отношения между ищеца и пострадалия при процесното ПТП, позволяват да се направи извод, че ищецът попада в категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.

Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, съответно за дължимия размер на застрахователното обезщетение.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищецът, вече юноша, преживява много тежко смъртта на дядо си. Както бе посочено, след раздялата на родителите, ищецът е живял в дома на своя дядо, семейството е било много сплотено, отношенията в него са се характеризирали с разбирателство и любов. Установено е също, че С. С. е бил жизнен и енергичен за възрастта си. Освен това, се е отличавал като грижовен баща и дядо, който освен че дарявал с обич и внимание близките си, е поел изцяло грижите и възпитанието на своя внук; работил е, за да издържа семейството и да помага на другите си деца; осигурявал е спокойствие и сигурност в семейството. Неговата неочаквана смърт се е отразила изключително тежко на семейството и на внука му С.. Момчето било дълбоко травмирано от смъртта на своя дядо. Загубата на един от най-близките му 5 хора се отразило неблагоприятно на емоционалното му състояние и на ритъма на живот. Детето станало напрегнато, неспокойно, тревожно, хроничните му заболявания са се обострили. Това състояние все още не е преодоляно – ищецът продължава да скърби и все още не може да преодолее мъката по любимия си дядо.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Хасково се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика.

В тази връзка Апелативен съд Пловдив преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба оплаквания за несъответствие на определеното обезщетение с критериите за справедливост, зададени от трайната съдебна практика на ВС и на ВКС.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера, тежестта и интензитета на претърпените неимуществени вреди, включително и установения факт на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. С., което е довело до редуциране на размера на определеното обезщетение.

Неоснователно е поддържаното в насрещната въззавна жалба от ищеца искане за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, от датата на събитието – 27.12.2018 г.