Решение № 96 от 01.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ловеч, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА Т. при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500102 по описа за 2025 година

С решение № 270/03.12.2024 г., по гр.д. № 684/2024 г. на РС Тетевен, са прогласени за нищожни: на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗД клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40013177451/04.11.2022 г., сключен между Л. Р. Л. и „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1600 лв., а на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗД клаузата, съдържаща се в Раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40013177451/04.11.2022 г., сключен между Л. Р. Л. и „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“в размер на 2000 лв. С решението съдът е отхвърлил установителния иск в частта за прогласяване нищожност на клаузите на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013177451/04.11.2022 г., сключен между Л. Р. Л. и „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД, предвиждащ Годишен лихвен процент от 41.00 % и Годишен процент на разходите от 49.15 %, а на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД да заплати на Л. Р. Л. и А. Р. Л. сумата от 1 323,29 лв., представляваща недължимо платена такава по уговорките за предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“ от договор за потребителски кредит № 40013177451,04.11.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (04.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение съдът разпределил отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на Л. Р. Л. и А. Р. Л. в размер на 1 223,26 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Л. Р. Л. и А. Р. Л., в която се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост. Според въззивниците 1 районният съд неправилно е приел, че само отделни уговорки от договора за потребителски кредит се явявали нищожни, вместо на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК да обяви за недействителен целия договор, в какъвто случай на кредитора се дължи единствено чистата стойност на кредита, не и останалите суми по договора. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в частта по установителния иск, като е поискано за обявяване недействителност на целия договор за потребителски кредит № 40013177451/04.11.2022 г. (предметът на въззивната жалба е уточнен от въззивниците с молба вх. № 1606/04.03.2025 г. на ОС Ловеч).

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за правилност на решението, респ. за неоснователност на въззивната жалба, като се прави искане за оставянето й без уважение, вкл. за оставяне без уважение на направеното с нея искане за присъждане на сумата от 732,09 лв. В писмения отговор е направено и искане за прихващане на присъдената с решението сума от 1 323,29 лв. с произтичащото от договора вземане за главница и договорно възнаграждение в общ размер на 6 981,38 лв.

Въззивниците не вземат участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

Въззиваемият също не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или процесуален представител по пълномощие.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Л. Р.

Л. и А. Р. Л. против „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД иск за установяване недействителността на договор за потребителски кредит

№

40013177451/04.11.2022 г. и за осъждане на „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД да заплати на Л. Р. Л. (уточняваща молба вх. № 5807/26.09.2024 г. на ОС Ловеч) сумата от 1323,29 лв. В писмения отговор от ответника са направени възражения за неоснователност на предявените искове. Обявявайки за недействителни част от уговорките договор за потребителски кредит, съдът е останал в рамките на търсената защита, отхвърляйки установителния иск, с който е поискано недействителност на същия договор.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.11.2022 г. Л. Р. Л. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и получил Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартния европейски формуляр. В същия ден (на 04.11.2022 г.) между Л. Р. Л. (клиент) и А. Р. Л. (солидарен длъжник) от една страна, и „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД, от друга, е подписан договор за потребителски кредит № 40013177451, по силата на който дружеството 2 предоставило на Л. Р. Л. кредит в размер на 4 000 лв. със срок от 36 месеца, при размер на вноската за погасяване 293,92 лв., ГПР: 49.15 %, годишен лихвен процент 41 пункта, а за всеки ден – 0,11 %. От договора е видно, че общият размер на дължимата сума по кредита е 6981,38 лв., че освен нея Л. Р.

Л. и А. Р. Л. (солидарен длъжник) дължат и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 3600 лв. (месечна вноска от 100 лв.), както и че размерът на общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 10581,38 лв. (месечна вноска от 293,92 лв.).

От приетите разписки извлечения на EazyPay се установява, че на означените в тях дни Л. Р. Л. е внасял съответните суми, като за получател на сумите е посочено „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД, а за основание – вноска по договор 40013177451.

Установява се от заключението на приетите от районния съд съдебносчетоводна експертиза (първоначална и допълнителна), че при изчисляването размера на ГПР от 49,15 % са взети предвид следните разходи и допускания, посочени в процесния договор за потребителски кредит № 40013177451/04.11.2022 г.: размер на кредита - 4000.00 лв.; брой погасителни вноски - 36 бр.; вид на погасителната вноската – анюитетна и лихвен процент – 40,65 %. Установява се от заключението, че ако при изчисляването му бъде съобразен като разход по кредита освен горните допускания и възнагражденията по пакетите за допълнителни услуги (1 600 лв. – за услугата „Фаст“ и 2 000 лв. – за услугата „Флекси“), размерът на ГПР би бил 115.74 %.

Общият размер на направените от Л. Р. Л. плащания (15 броя) по договора за кредит възлиза на 4 732,09 лв.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предметът на въззивното производство, очертан с въззивната жалба, е частта от решението на районния съд, с която съдът обявил за нищожни конкретни уговорки от договора за потребителски кредит, отхвърляйки искането за обявяването му за нищожен изцяло.

За преценка действителността на договора за потребителски кредит или на негови отделни уговорки съдът съобразява императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен (чл. 22 ЗПК). Санкцията недействителност на договора се свързва с неудовлетворяване на някое от изискванията на закона, установени с изброените в чл. 22 ЗПК разпоредби.

Едно от тези нормативни изисквания към съдържанието на договора се отнася до годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК).

В случая договорът не удовлетворява това изискване. Означеният в него размер на ГПК от 49,15 % не е реален, защото в него не е включена като компонента сумата 3 600 лв., определена като възнаграждение, което се дължи от ищеца по пакетите за допълнителни услуги (1 600 лв. – за услугата „Фаст“ и 2 000 лв. – за услугата „Флекси“). Тази сума съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото тя е свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и заплащането й е вменено в 3 тежест на ищеца, кредитополучател. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, изразена чрез решението по дело C-714/22, според която разходите, свързани с допълнителните услуги към договор за потребителски кредит, които дават приоритет на разглеждането на молбата за кредит на потребителя, купуващ тези услуги, и на предоставянето на заетата сума, попадат в понятието „обща цена на кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Вземайки предвид цялостното съдържание на договора за потребителски кредит и на общите условия при които същият е сключен, включително правния контекст и фактическите обстоятелства, свързани с неговото сключване, въззивната инстанция приема, че сключването му е обусловено от допълнителните услуги, доколкото фактическият състав при постигане на съгласието, включва опция за тяхното приемане и самото им приемане рефлектира върху неговото конкретно съдържание. От друга страна, допълнителните услуги по конкретния договор са средство за прикриване на действителната цена на кредита, защото чрез уговорките за тяхното установяване и заплащане, кредиторът „изнася навън“ част от възнаграждението за заетата сума, свързано с тези допълнителни услуги, манифестирайки го като тяхна цена, за да не попадне в понятието „обща цена на кредита за потребителя“ или в понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Ето защо, като част от общите разходи, възнаграждението по пакетите за допълнителна услуга подлежи на включване в годишния процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), в какъвто случай ГПР би бил 115.74 %. Изключването му като компонента от ГПР и от тяхното формиране съставлява несъответствие на договора за потребителски кредит с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК). Ето защо изводите на районния съд в обратния смисъл са несъответни на закона.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). В случая обаче няма как да се постанови връщане на сума в размер, по голям от претендирания и присъден такъв от 1 323,29 лв. (чл. 6, ал. 2 ГПК), а заявяването му за първи път с въззивната жалба е недопустимо (чл. 214, ал. 1 ГПК).

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска за недействителност на договора за потребителски кредит не съвпадат изцяло. В този смисъл решението следва да се отмени в обжалваната му част, с която съдът е отхвърлил установителния иск, като вместо него се постанови недействителност на договор за потребителски кредит № 40013177451 между Л. Р. Л. (клиент) и А. Р. Л. (солидарен длъжник) от една страна, и „ПРОФИ КРЕДИТ ****“ ЕООД, от друга.

При този изход на делото въззиваемият следва да заплати сторените от въззивниците разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК). Такива са доказани в размер на 215,22 лв. (заплатена такса за въззивно обжалване) и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Последното следва да бъде намалено на 240 лв., с оглед направеното от ответника възражение за прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). Намаляването му до този размер е при съобразяване фактическата и правна сложност на делото (спорът се свежда до правни доводи, без изясняване на фактически положения) и отчитане на 4 извършените от адв. М. П. правни действия, изразяващи се в подаване на въззивната жалба, без явяване в открито съдебно заседание.