Определение № 1381 от 06.09.2026, Районен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1381 гр. Благоевград, 06.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Гражданско дело № 20261210102318 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. § 19, ал. 1 ПЗР към ЗИД на АПК (обн. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр.

102 от 2023 г.) вр. § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба с вх. № Ж-00-169/02.07.2026 г. на Л. Б. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. Р- Б.срещу отказ на кмета на Община Бд да приеме и одобри изготвената скица-проект за изменение на плана на новообразуваните имоти за землището на с. Р, обективиран в Решение № 6 по Протокол № 3 от 28.05.2026 г. на комисията по § 4к, ал. 12 от ПЗР на 3СПЗЗ.

Жалбата е била подадена чрез административния орган до Административен съд Благоевград. След това преписката е била изпратена на този съд (чл. 152, ал. 2 АПК) и по жалбата е било образувано адм. д. № 1042/2026 г. по описа на Административен съд Благоевград. С определение № 5495 от 19.08.2026 г. по адм. д. № 1042/2026 г. по описа на Административен съд Благоевград на осн. чл. 135, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 133, ал. 1, предл. 1 АПК е било прекратено производството по адм. д. № 1042/2026 г. и делото е било изпратено по подсъдност на Районен съд Благоевград. Така се е стигнало до образуването на адм. д. № 2318/2026 г. по описа на РС Благоевград.

РС Благоевград намира, че настоящото производство е преждевременно образувано.

В мотивите на определение № 5495 от 19.08.2026 г. по адм. д. № 1042/2026 г. на Административен съд Благоевград се посочва, че на осн. § 19, ал. 1 ПЗР към ЗИД на АПК (обн. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) делото е подсъдно на РС Благоевград.

Въпросът дали едно дело е подсъдно на административен съд или на районен съд касае подсъдността като процесуална предпоставка (в този 1 смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Затова и в случая е важно да се съобрази правната природа на определението по подсъдността.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Затова на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК преграждащите определения подлежат на обжалване с частна жалба.

Съдебната практика и доктрината приемат, че невинаги определението за подсъдността е преграждащо. Когато съдът намери, че не е компетентен да разгледа делото по правилата на подсъдността, той го изпраща на компетентния съд и в този случай това определение за подсъдността е преграждащо. Този извод е категорично установен по задължителен начин с тълкувателни решения.

Когато обаче съдът приеме, че е компетентен да разгледа делото по правилата за подсъдността, той не прекратява делото и не го изпраща на друг съд, а продължава да го разглежда, като делото си остава висящо пред него.

Затова в този случай определението за подсъдността не е преграждащо, поради което и то не подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Това може да постави в неравно положение двете страни по делото, тъй като в зависимост от произнасянето на съда страната, която счита, че делото не е подсъдно на съда, който е приел, че следва да разгледа делото, няма преграждащо определение, което да обжалва. Това неравенство се премахва с разпоредбата на чл. 121 ГПК, според която заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Тази разпоредба е случай, изрично посочен в закона по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Определението, с което съдът е приел, че е компетентен, подлежи на частно обжалване поради изричното предвиждане на закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл.

121 ГПК), а не защото това определение е преграждащо.

Според мотивите към т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС определението, което решава въпроса за подведомствеността и подсъдността, подлежи на въззивно обжалване на основание изричните норми на чл. 15, ал. 2 и чл. 121 ГПК. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал.

2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК урежда касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Тоест тълкувателното решение казва, че определението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството поради неподсъдност е преграждащо, поради което ако въззивният съд не уважи частната жалба срещу него, въззивното определение ще подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Според мотивите към т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г.

2 по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Обстоятелството, че са налице изрични норми за обжалваемост на определенията във връзка с подведомствеността и подсъдността, не променя преграждащия характер на определенията, с които делото се прекратява пред сезирания съд поради неподведомственост или неподсъдност.

Следователно с тълкувателно решение е решен въпроса, че съществуването на чл. 121 ГПК не означава, че определението, с което се прекратява делото поради неподсъдност не е преграждащо. Напротив, то е преграждащо и дори и чл. 121 ГПК да не съществуваше, то щеше да подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Според Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Това е така понеже ако не е бил уважен отвода за неподсъдност, съдът е продължил да разгледа делото. Определението му не е преграждащо, поради което и въззивното определение, неуважаващо жалба срещу него, няма да подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 274, ал. 3, т.

1 ГПК.

Предметът на частното обжалване е уреден по аналогичен начин в АПК.

Според чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7;

2. в случаите, изрично посочени в закона. С изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК правните норми в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК са идентични с тези в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Мотивите към т. 9в от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС посочват, че постановките на т. 5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.

Според мотивите към т. 5 Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС към посочената категория определения следва да се причислят и тези, с които производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се препраща по подведомственост на административен орган - чл. 10 ГПК или по подсъдност на друг съд - чл.

92 и чл. 93 ГПК. В тези хипотези, въпреки че се запазва висящността на производството, пътят за защита е преграден пред сезирания съд , поради което определението за прекратяване и препращане делото на друг съдебен или административен орган ще подлежи на обжалване пред касационния съд.

Следователно въпросът за преграждащия характер на определението за неподсъдност всъщност е решен по задължителен начин с две тълкувателни решения. Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., 3

ОСГК на ВКС се е прилагало по административни дела още преди да се приеме АПК. Законодателят е имал предвид преграждащите определения именно в този смисъл, разяснен от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, когато ги е посочил при създаването на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК. Към приемането на АПК друг смисъл не е имало освен преграждането на пътя на защита пред сезирания съд.

Разпоредбата на чл. 122 ГПК е озаглавена „Спорове за подсъдност“. Тя урежда спорове за подсъдност между съдилищата, а не такива между страните по делото. Според Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Посочва се и че в случая ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК, т. 5 не намира приложение, тъй като в него обжалваемостта е мотивирана с прекратяване и препращане на делото на друг съдебен район, докато с определението по чл. 122 ГПК се определя компетентният съд.

В АПК разпоредбата на чл. 135 също е озаглавена „Спорове за подсъдност“, като тя също урежда спорове за подсъдност между съдилища, а не между страните по делото. Именно затова и с оглед на гореизложеното в чл.

135, ал. 8 АПК се посочва, че определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване, тъй като с тези определения съдът сезиран със спора между съдилищата определя кой измежду тях да реши делото. Те не преграждат пътят на защита пред сезирания съд, тъй като със спора за подсъдност между съдилищата е бил сезиран само един съд, който решава този спор като определя кой е компетентния съд. Делото по спора за подсъдност не се прегражда, а се решава по същество. Няма изрична разпоредба, която да предвиди обжалваемостта на тази определения. Затова те не попадат в хипотезите на чл. 229, ал. 1 АПК и чл. 135, ал. 8 АПК само потвърждава това, като изрично посочва, че законът не предвижда тяхното обжалване, за да се разсее всякакво съмнение дали те не попадат в хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Затова не може да се сподели практиката на административните съдилища, според която определението за неподсъдност не подлежи на обжалване на осн. чл. 135, ал. 8 АПК, така както не би могла и да бъде споделена практика, че определението на неподсъдност по ГПК не подлежи на обжалване, тъй като Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС сочи, че определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.

Налице е административна съдебна практика, която прилага чл. 121 ГПК на осн. чл. 144 АПК (определение № 9202 от 20.08.2008 г. по адм. д. № 9939/2008 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 1598 от 05.02.2009 г. по адм. д.

№ 1221/2009 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 2727 от 26.02.2009 г. по адм. д. № 2525/2009 г., ІІ отд. на ВАС и др.). Дори и да се приеме, че с оглед на изискването за субсидиарност на осн. чл. 144 АПК разпоредбата на чл. 121 ГПК не се прилага, това не означава, че следва да се приеме, че настоящото определение № 5495 от 19.08.2026 г. по адм. д. № 1042/2026 г. на 4

Административен съд Благоевград не подлежи на обжалване по аргумент, че няма изрично посочен в закона случай (чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК). С това определение съдът не е приел, че компетентен, с него не е оставен без уважение отвод за подсъдност, поради което основната хипотеза, заради която съществува чл. 121 ГПК изобщо не е налице. Неприлагането на чл. 121 ГПК по реда на чл. 144 АПК трябва да доведе само до това, че ако съдът приеме, че е компетентен и отхвърли отвод за неподсъдност, определението му не би подлежало на обжалване. Въпросът относно настоящото определение обаче не би бил неуреден. Определението е за неподсъдност и като преграждащо то подлежи на обжалване на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, без да е необходима изрична разпоредба, която да предвижда това. Становището, че определението за неподсъдност по АПК не е преграждащо противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.