Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 420 от 10.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 36306/2023
Вид
Решение № 420
Подписан
10.01.2025
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110136306 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Н. Н. А., с която срещу ****** ****** е предявен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1500 лева, поради това, че е бил ******, с която му е наложно наказание ****** без замяна поради бездействие на служители на ответника. В исковата молба и уточняващата я молба ищецът е посочил, че неимуществените вреди за него са възникнали в следствие на това, че е бил ****** на ******, поради бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, да разкрият обективната истина във връзка с деянието, което ответникът не е извършил, но за което е бил ******, като му е наложено наказание ******. Твърди неимуществени вреди за него да се изразяват в следното: притеснение, яд, нервно напрежение, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, безсъние, усещане за отказ от правосъдие, унижение, изтезаване, нечовешко отношение. Моли за уважаване на предявения иск с произтичащите от това последици.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който оттветникът оспорва преядения иск. Счита, че не е легитимиран да отговаря по иска, доколкото присъдата е постановена от съд. Оспорва претенцията и като недоказана и завишена по размер с оглед обремененото съдебно минало на ищеца. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ******.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ищеца, че с присъда № ****** г. по НОХД № ******/2009 г. на Окръжен 1 съд – ****** ищецът, в качеството му на подсъдим по това дело, е признат за виновен за извършени престъпления както следва:

- по чл. 116, ал. 1, т. т. 7 и 9, вр. с чл. 115 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на наказание "******";

- по 330, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като по първоначалното му обвинение по чл. 303, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 1 НК подсъдимият е бил оправдан.

На основание чл. 23, ал. 1 НК по правилата на съвкупността първоинстанционният наказателен съд е определил подсъдимият до изтърпи наказание "******", при първоначален "специален"режим в затвор.

Уважени са предявените от гражданските ищци Т.Я., М. Я. и В. Я. граждански искове за суми от по 80 000 лв. за всеки, представляващи обезщетения за причинени им неимуществени вреди. Уважен е и гражданският иск на ищеца М. А. за сумата 50 000 лв. за причинени му неимуществени вреди. Подсъдимият е осъден да заплати на „****** сумата 3 131.73 лв. - обезщетение за причинени му имуществени вреди.

Разноските за наказателното производство са възложени в тежест на подсъдимия.

С решение № ******/03.11.2010 г. по ВНОХД № ******/2010 г. по описа на Апелативен съд – ******, присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

С решение № ****** г. по н.д. № ******/2011 г. на ВКС,III НО, касационната инстанция е оставила в сила решението на Апелативен съд – ******.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения иск и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.

Съдът при преценка на доказателствата по делото и съобразяване на дадените от въззивната инстанция с определение № ******/04.04.2024 г. по в.ч.гр.д. № ******/2024 г. по описа на СГС за разглеждане на предявения иск по същество, намира същия за изначално неоснователен.

С подадената искова молба ищецът не преследва разрешаване на гражданскоправен спор, а по същество изразява недоволството си от силата на 2 пресъдено нещо на влязлата в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление.

От друга страна, не се и установяват твърденията на ищеца, съставляващи основание на предявения иск, че ответникът не е извършил необходимото за разкриване на обективната истина и поради това се е стигнало до осъждането на ищеца, като му е наложено наказание „******“. Следва да се припомни, че в наказателния процес ****** изпълнява ръководно-решаващи функции само в досъдебното производство. След предаване на обвиняемия на съд с внасяне на обвинителния акт в съда, ръководно-решаващата роля при действието на принципите на наказателния процес, в т.ч. на засиленото служебно начало и разкриването на обективната истина, се изпълнява от съда. В случая от събраните по делото доказателства не се установяват конкретни пропуски от страна на органите на разследването, в т.ч. и на ******, а и ищецът не сочи конкретни действия, които не са били извършени, респ. доказателства, които е било възможно да бъдат събрани, но това не е било сторено.

При липсата на установено противоправно поведение на ответника е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане. Дори и ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, това не би обусловило уважаване на иска му. Същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на разноски има само ответникът.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТВХЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в ****** срещу ****** на ****** с адрес: ****** осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1500 лева, поради това, че ищецът е бил ****** № ****** г. по НОХД № ******/2009 г. на Окръжен съд – ******, с която му е наложно наказание ****** поради бездействие на служители на ответника.

ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в ****** да заплати на ****** на ****** с адрес: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните чрез представляващите ги.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3