Решение № 47 от 20.02.2024, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Карлово, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320101032 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявен от Д. Х. Д., ЕГН: **********, от с. Д., обл. П., ул. „Т.“ №**и М. Х.

Д., ЕГН: ********** от с. Д., обл. П., ул. „Т.“ №*, двамата чрез адв. Е. П. против О. К., ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр.

К., ул. „П. С.“ № *.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на родителите си Х. М.ов Д. и С. Д. Н., бивши жители на с. Д., К. о..

Твърдят, че около 1962-1963 г. родителите им закупили от П. Д. П. дворно място с площ от около 1200 кв. м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 104 кв. м., лятна кухня с площ от 6 кв. м., както и навес с площ от 12 кв. м. По тогава действащия план на с. Д. това дворно място съставлявало имот с пл. № 323 извън строителните граници на населеното място. При изработване на картата на възстановената собственост на селото имотът им не бил отразен, а бил включен в имот № 000468 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. На един по-късен етап този имот бил разделен на два имота, като дворното място на ищците останало в границите на имот с № 000626 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

1

Доколкото на ищците им било известно, родителите им и П. Д. П. не оформили продажбата в предвидената в закона нотариална форма. Въпреки това, още тогава Х. М.ов Д. и С. Д. Н. се нанесли и заживели в този имот.

Първоначално те, а след смъртта им – ищците, владеели този имот явно и необезпокоявано вече около шестдесет години. Имотът бил ограден от всички страни и застроен с жилищна сграда и навес. Тоест, макар и да бил извън строителните граници на населеното място, имотът нямал характер на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че придобили имота по силата на изтекла в тяхна и на наследодателите им полза придобивна давност в периода от 1963 г. до датата на подаване на исковата молба. Това, че имотът им не бил отразен в КВС, а впоследствие и във влезлите в сила КККР на с. Д., пораждало за тях правния интерес от завеждане на настоящото дело.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответната Община, че в КККР на с. Д., К. о., одобрени със Заповед № РД-18-612/04.09.2019 год. на ИД на АГКК, е налице грешка и непълнота, доколкото в тях не е отразен принадлежащият им имот – Дворно място с площ от около 1200 кв. м. ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 104 кв. м., лятна кухня с площ от 6 кв. м. и навес с площ от 12 кв. м.

Претендират се направените по делото разноски.

С молба приета в открито съдебно заседание от 18.01.2024 г. ищците са прецизирали петитума на иска в следния смисъл: молят съда постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната Община:

1/ Че са собственици на дворно място с площ от 1352 кв. м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 59 кв. м., лятна кухня със ЗП от 9 кв.м. и навес, който имот по КРП на с. Д., К. о., одобрен със Заповед № 632/1961 год. съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №323 /триста двадесет и три/, извън регулационните граници на населеното място;

2/ Че в КККР на с. Д., К. о., одобрени със Заповед № РД-18612/04.09.2019 год. на ИД на АГКК са налице грешка и непълнота, изразяващи се в неотразяване на гореописания ПИ с № 323 /триста двадесет и три/ с площ по геодезическо заснемане от 1339 /хиляда триста тридесет и 2 девет/ кв. м. по КРП на същото село, одобрен със Заповед № 632/1961 год., разположен извън строителните граници на населеното място, ведно с построените в него сгради, като част от този имот с площ от 1024 /хиляда двадесет и четири/ кв. м. попада в ПИ с идентификатор *************, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ рег. № 99900 с. Д., между точки: 59, 23, 22, 16, 15, 14, 13, 54, 53, 6, 1, 52, 51, 2, 63, 58 и 59, а другата част с площ от 315 кв. м. излиза извън КККР и попада в т. нар. „контактна зона“ , в код 888.9901 между точки 58, 59, 24, 26, 45, 63 и 58, съгласно комбинираната скица на вещото лице Й.

Й..

Ответната О. К., чрез юрк. Д. Т. оспорва иска като допустим, но неоснователен.

Ищците сочели, че са придобили процесния имот на оригинерно придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност.

На първо място, нямало данни по отношение на ищците да е налице реституционна процедура, касаеща процесния имот и правото на собственост да е възстановено в реални граници. Ето защо, ищците не можели да се ползва от правилото, че при приключила реституцията по ЗСПЗЗ, след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (22.11.1997 г.), изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече нова от влизане в сила на закона и началният момент, от който може да тече придобивна давност върху земеделския имот, е възстановяването на собствеността. В случая, собствеността на земеделските имоти не била възстановена и давност не била започнала да тече. Това било така, защото разпоредбата бранела правата на лицата, които са заявили претенции за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува правна възможност те да защитят правата си. След завършване на реституцията, в полза на ищците можела да тече придобивна давност, но в случая такава нямало

От друга страна, основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС било самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв, съгласно нормата на чл. 68 от ЗС.

Установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следвало да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го 3 свои. Съгласно чл. 82 от ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

В тежест на ищците било да установят, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го владеят като свой.

Ответникът твърди, че в разпоредбата на чл. 86 ЗС (в редакцията от 1951 г. и в редакцията от 1990 г.) била установена забрана да се придобива по давност вещ, която е социалистическа (т.е. държавна) собственост, а впоследствие след 1990 г. забраната се отнасяла за вещи държавна и общинска собственост.

От горната нормативна уредба следвало, че за периода от 1951 г. до 1996 г. е установена законова забрана за придобиване на каквото и да е държавно, респ. след 1990 г. до 1996 г. на всякакво държавно и общинско имущество. С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС (в сила от 01.06.2016 г.) отпаднала забраната за придобиване по давност на вещи, частна държавна и частна общинска собственост, като такава забрана останала само за вещи, които са публична държавна или общинска собственост. Независимо от това, тъй като с влизане в сила на § 1 от ЗД на ЗС от 01.06.2016 г., в т.ч. и с последващите му изменения бил установен мораториум относно течението на давностния срок за придобиване на имоти частна и общинска собственост, като било постановено, че същата спира да тече от 31.06.2006 г. до 31.12.2022 г. (имайки предвид и решение на Конституционния съд от 2022 г., с което се обявят за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗД на ЗС, обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г. и на §2 от заключителните разпоредби на ЗИ на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Следователно, както в полза на праводателите на ищците, така и по отношение на самите тях впоследствие, не могла нито да започне да тече, нито била изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот. Предвид това ищците не можели да придобият имота нито чрез кратката 5-годишна давност чрез добросъвестно владение, нито чрез дългата 10-годишна давност.

Следователно към момента на предявяване на иска и към настоящия момент не бил изтекъл срокът по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска собственост, поради което ищците не следвало да се легитимират като собственици на процесния имот. Още повече, че забраните за придобиването на имоти на основание давностно владение, каквато е тази 4 по чл. 86 от ЗС, били установени в публичен интерес. Поради това нормите, предвиждащи тези забрани, имали характера на императивни материалноправни норми (Решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр. д.№ 5628 / 2015 г. на В. к. с., 1-во гр. отделение).

На следващо място, в последната си сега действаща редакция на чл. 86 от ЗС (в сила от 01.06.1996 г.) забраната останала да действа само за вещи, които са публична държавна или публична общинска собственост. Имот № 000626, в местност „К. д.“, в землището на с. Д., с площ от 14507 кв. м. бил с начин на трайно ползване (НТП) пасище. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), публична собственост са имотите и вещите, определени със закон. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост, само в предвидените в закона случаи.

С оглед гореизложеното, давностно владение върху имот публична общинска собственост не можел да започне да тече, нито била изтекла такава към настоящия момент, поради установената законова забрана.

От друга страна, имот № 000468 по КВС на с. Д. бил включен в Приложение № 1, към раздел II, т. 1 към Протоколно решение № 3/31.07.2008 г. от заседание на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 549/01.08.2008 г. на Директора на О. д. „З.“ - гр. П. (необжалвано и влязло в сила), под № 14 като: имот № 0.468, с площ от 18.396 дка, НТП пасище с храсти, начин на възстановяване: в съществуващи стари реални граници.

Съгласно чл. 18а от ППЗСПЗЗ, съществуващи на терена стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите в ТКЗС или в ДЗС.

Протоколно решение № 3/31.07.2008 г. било допълнено с Протоколно решение № 7 от 15.07.2010 г., одобрено със Заповед № 0371 от 19.07.2010 г. на Директора на О. д. - „З.“ гр. П., (също необжалвано и влязло в сила), с което били определени имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землищата в община К.. В Приложение № 1, към раздел I, т. 1 от решението, за землище на с. Д., общ. К., към Протоколно решение № 7 от 15.07.2010 г., имот под № 5, с 5

№ 0.468 - пасище с храсти, с площ 18.396 дка, бил определен за възстановяване в съществуващи стари реални граници, като земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Т.е. първоначално имотът бил определен в Раздел II – Имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а впоследствие, с решението от 2010 г., бил прехвърлен в Раздел I – земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Разпоредбата следвало да се тълкува в смисъл, че земя, останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. (Решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493 / 2016 г. на В. к. с., 1-во гр. отделение). Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини. (Решение № 15847 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 9045/2009 на В. а. с.).