Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7227 от 27.06.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30162/2021
Вид
Решение № 7227
Подписан
27.06.2022
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7227 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110130162 по описа за 2021 година Производство по делото е образувано по предявени от Н.К. Я. против /ФИРМА/, обективно съединени искове с правно основание 439 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а именно: отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2614,38 лв., представляваща парично задължение на наследодателя му К. Н. Я. към /ФИРМА/, за което на 16.05.2013 г. е издаден изпълнителен лист на основание Заповед за парично задължение по чл.

410 ГПК по гр. дело № 3776/2013 г., по описа на 89-ти състав на СРС, за събирането на която е образувано изпълнително дело № 2016***0400098 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ *** на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД, ведно с такси и разноски по 1

ТТРЗЧСИ, съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 2614,38 лв., като получена от ответника на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 25,85 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 09.04.2021г. – първата дата на която ЧСИ е превело суми по сметка на взискателя до датата на подаване на настоящата искова молба в съда – 28.05.2021г.

В исковата молба ищецът твърди, че образуваното изпълнително производство е недопустимо и подлежи на прекратяване, доколкото е било образувано срещу длъжник, починал преди образуване на изпълнителното дело. На следващо място, посочва, че вземането – предмет на предявения иск, е погасено с изтичане на тригодишна давност още към 30.01.2016 г., а процесното изпълнително дело било образувано на 04.02.2016 г. Твърди, че процесното изпълнително производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 230, ал. 2, изр. 2 от ГПК, защото не са извършени изпълнителни действия или действие по уведомяване на наследниците в 6-месечния срок.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди, че процесното вземане не е постъпвало по негова 2 сметка.

В съдебно заседание ищецът Н. К. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.В. - Т., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлото в сила решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3776/2013г. по описа на 3

СРС, 89-ти състав, въз основа на която, като годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013г.Видно е, че изпълнителното производство е прекратено с постановление за прекратяване от дата 07.06.2021г., което обосновава извод, че към датата на подаване на исковата молба в съда, изпълнителното производство е било висящо, поради и което съдът намира, че настоящото производство е допустимо.

Не е спорно между страните, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист, издаден в полза на /ФИРМА/ срещу наследодателя на ищеца – К. Н. Я., за сумата от 816,00 лева, представляваща главница за доставена от ответника топлинна енергия, за периода от м.02.2010г. до м.04.2012г., ведно със законната лихва, за периода от 01.03.2013г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата от 97,82 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31.03.2010г. до 12.02.2013г. и за сумата от 125,00 лева, разноски по делото, по молба на /ФИРМА/ е образувано горепосоченото изпълнително дело.

Установява се от приетото по делото изп.д. № 0098/2016г., че след образуването му на 04.02.2016г. е наложен и запор върху вземанията на наследодателя на ищеца, като на 12.02.2016г. изпълнителното производство е спряно, поради настъпила смърт на длъжника и издирване на неговите наследници. Ищецът е заявил, че е приел 4 наследството на наследодателя му, след отправено съобщение от ЧСИ за призоваване към наследяване едва от 06.01.2020г., С молба с вх. № ЧСИ-4958/29.05.2020г. взискателят е поискал да бъдат конституирани наследниците на починалото лице. С разпореждане от 19.08.2020г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, като с разпореждане от 24.09.2020г. е възобновил производството. Впоследствие със запорни съобщения от 08.04.2021г. е наложен запор върху вземанията на ищеца в /ФИРМА/ и /ФИРМА/, както и върху трудовото възнаграждение на ищеца в /ФИРМА/.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена, между писмените доказателства няма противоречия, поради което съдът ги кредитира.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.

110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

Погасителната давност е сложен юридически факт, включващ два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време. В разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият петгодишен давностен срок, който намира приложение 5 спрямо всички вземания, освен когато в закон не е установено изключение, каквито са хипотезите, регламентирани в чл. 111 ЗЗД.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС за вземанията започва да тече нова погасителна давност, считано от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител въз основа на негово възлагане. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес имат характер на същински такива по принудително изпълнение, съответно с предприемането на които се прекъсва давността, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, като е изяснено, че такива не са образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за 6 определяне на непогасения остатък от дълга.

В настоящия случай предмет на спора са суми за които е издаден горецитирания изпълнителен лист, представляващи стойност на доставена топлинна енергия.

С оглед конкретиката на процесния случай следва да се приеме, че по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, и в предвид периодичния им характер е започнала да тече нова погасителна давност, считано от датата на влизане на заповедта за изпълнение в сила. По делото съдът изиска служебно ч.гр.д. № 3776/2013г. по описа на СРС, 89-ти състав, но последното не бе предоставено на съда за целите на производството, а и съдът служебно не успя да отчете датата на която заповедта е влязла в сила. Съдът не се консолидира с доводите на ищеца, че давността тече от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, като явно визира датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2013г., с обективираното в нея искане за издаване на изпълнителен лист. Видно е, че заповедта за изпълнение е издадена на 04.03.2013г., като впоследствие поради неподаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника, същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист на 16.05.2013г. Следователно давността започва да тече след приключване на производството в което е издадено изпълнителното основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, а именно заповедта за изпълнение в случая и след като тя влезе в сила, а не от датата на подаване на 7 заявлението по чл. 410 от ГПК. Именно от тогава може да се релевират нови обстоятелства, възникнали след приключване на производството по което е издадено изпълнителното основание, защото преди това длъжникът може да упражни правото си на възражение по реда на чл.

414 от ГПК и да измести фокуса на спора при спорност в едно производство с правно основание чл. 422 от ГПК.

Датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е меродавна именно в тази връзка – от тогава се счита, че е подаден искът по чл. 422 от ГПК на основание чл. 422 от ГПК, и то когато е спазен срока по чл. 415 от ГПК. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК – заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в сила решение, поради което съдът приема, че продължителността на давностния срок е тази за всяко от отделните вземания – тригодишна, и в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следователно дори и съда да приеме, че давността е започнала да тече от дата 04.03.2013г. до образуване на изпълнително дело № 0098/2016г. по описа на ЧСИ Б.Б. на дата 04.02.2016г., то до тази дата не е изтекъл тригодишния давностен срок. Действително подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело не прекъсва давността, но с постановление за образуване от 04.02.2016г. ЧСИ е 8 наложил и запор върху вземанията на наследодателя на ищеца, което действие съдът намира, че също не е прекъснало давността, тъй като към тази дата длъжникът е починал /видно е че е починал - юридически факт, от категорията на юридическите събития на дата 02.10.2013г./.

С постановление обаче за спиране от 12.02.2016г. ЧСИ е спрял производството с постановление. Видно е че ЧСИ е уведомил взискателя /ФИРМА/ с молба с изх. № ЧСИ888/16.02.2016г., като взискателят едва с молба с вх. № 20652/22.07.2019г. е поискал извършване на изпълнителни действия. Видно е по изпълнителното производство, че ЧСИ се е снабдил с удостоверение за наследници още на 15.03.2016г., но е предприел действия по призоваване на лицето по реда на чл. 51 от ЗН едва на 06.01.2020г. Както и СГС е посочил в постановеното от него Решение № 262200/15.04.2021г., във връзка с жалбата на ищеца срещу разпореждането на ЧСИ за отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обстоятелството, че длъжникът е починал преди образуване на делото не рефлектира върху пасивната легитимация на ищеца, като длъжник в изпълнителното производство. ЧСИ е следвало и е бил длъжен да спре производството в хипотезата на чл.

432, ал.1,т.3 от ГПК, във вр. чл. 229, ал.1,т.2 от ГПК. В тази хипотеза длъжникът е защитен от нормата на чл. 432, ал.2 от ГПК, но на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, давността за вземането е спряла да тече. Съгласно чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може 9 да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или, че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.