Решение № 151 от 10.10.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Г.О., 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20234120200270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. И. К., ЕГН **********, от гр. В.Т., ул. „***“ № 16, вх. Б, ет. 2, чрез своя защитник адв. Р. И. от ВТАК, обжалва издаденото против него Наказателно постановление № 23-0268-000308/18.04.2023 г. на И.Т. Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О.. Счита същото за незаконосъобразно, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание.

Според него изложеното в обстоятелствената част на НП не отговаря на фактическото положение. Моли съда да го отмени изцяло.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в

ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

В хода на съдебните прения защитникът на жалбоподателя в лицето на адв. И. от ВТАК заема становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно.

Защитникът отбелязва, че всички разпитани в съдебно заседание свидетели са заявили, че не са виждали К. да управлява мотоциклет, нито е събеседвано с него. Освен това образуваната преписка и воденото ДП било за МПС, 1 нерегистрирано по надлежния ред, но от материалите по делото ставало ясно, че въпросният мотоциклет през 2022 г. е надлежно регистриран в КАТ, с издадени съответно регистрационни табели и съпътстващо свидетелство за регистрация на МПС. Адв. И. моли съда да уважи жалбата и отмени обжалваното наказателно постановление.

По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:

На 23.01.2023г. в РУ – Г.О. била заведена преписка с рег. Номер 268р2464. Същата била образувана по повод на получен сигнал около 14,45 часа на 21.01.2023 г. от лицето Й.Д.М., ЕГН: ***, за лица управляващи мотоциклети без регистрационни табели, спрели движението си на бензиностанция „Йоана“ в гр. Л..

Изпратения на място автопатрул установява подаващия сигнала и служителката на бензиностанцията А.И.Г. с ЕГН: **********, от които били снети писмени сведения. В сведението на М. освен заявеното за мотоциклетите без регистрационни табели е заявено и че един от мотоциклетистите го е заплашил с жестове.

Бил установен запис на случилото се, който бил изискан по съответния ред от Началника на РУ – Г.О.. От записа станало видно, че три кросови мотоциклета спират на бензиноколонките на обекта, като лицето управляващо червено-бял мотоциклет зарежда гориво. Вторият мотоциклет бил жьлточерен на цвят, а третият бил бял на цвят. Два от управляваните мотоциклети били без поставени регистрационни табели. Няколко секунди след това непосредствено до мотоциклетите паркира лек автомобил марка „Ауди Ку 7“, собственост и управляван от Й.Д.М., който започва разговор с водача на жълто-черния мотоциклет. След няколко минути мотоциклетите тръгват, като няма физически контакт между лицата. През цялото време М. е седнал в автомобила си.

Били ангажирани полицейски служители, които да установят превозните средства и лицата, които са ги управлявали на 21.01.2023 г. От извършените ОИМ били установени лицата, управлявали два от мотоциклетите Х.Г.Д., ЕГН: **********, който управлявал белия мотоциклет и С.Б.Б., ЕГН: **********, управлявал жьлто-черния мотоциклет.

Били проведени беседи с Д. и Б., които посочили, че третия мотоциклет 2 е бил марка „Хонда“, червено-бял на цвят, и бил управляван от А. И. К. от гр.

В.Т..

В тази връзка били проведени допълнителни мероприятия по установяване на третия водач. Вследствие на тях били придобити данни, че неустановения към момента мотоциклет, управляван от А. К. се намирал в гаражна клетка на К.К., живущ в гр. Г.О. на ул. „***“. К. бил установен на 24.01.2023 г., от когото е снето собственоръчно писмено сведение. В него той посочва, че мотоциклета е собственост и се управлява от А. И. К., ЕГН:

**********, от гр. В.Т., ул. „***“ №16, вх. Б, ет. 2 и е оставен от него на съхранение в гаражната клетка на К. през последните три месеца. В хода на беседата К. отключил гаража си, в който полицейските служители видели мотоциклет марка „Хонда“, червено-бял на цвят, без поставени регистрационни табели. Направени били фотоснимки, записани на оптичен носител компактдиск и приложени по преписката.

А. К. бил призован и се явил в сградата на РУ – Г.О. на 01.02.2023 г., придружен от адв. Р. И. от ВТАК. В снетото му сведение К. посочва, че не може да даде обяснения по случая, както и че не е управлявал горепосочения мотоциклет.

Материалите по преписката били изпратени в Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О..

На 15.03.2023 г. било изготвено постановление за отказ от образуване на наказателно производство като прокурорът приел, че извършената проверка и съобщеното в сигнала не съдържат достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а за допуснати нарушения по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП, поради което следва да се предприемат действия от административно-наказващия орган за реализиране на административни наказания.

Впоследствие, на 18.04.2023 г. било издадено НП № 23-0268000308 на Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което на жалбоподателя били наложени административно наказание глоба в размер от 200,00 лв., както и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 3

17.05.2023 г. На същата дата е депозирана жалба срещу него до Районен съд – Г.О. чрез административнонаказващия орган.

По делото в качеството на свидетели са разпитани служителите на РУ – Г.О. П. Н. К., Е. К. Х. и А. М. К., извършили проверката по подадения сигнал и образуваната преписка.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200,00 до 500,00 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В настоящото производство не се доказа по несъмнен начин, че на 21.01.2023 г. в 14,40 часа жалбоподателят А. К. е управлявал собствения си мотоциклет „Хонда“ като въпросният мотоциклет не е конкретизиран с никакви други отличителни белези освен марката. От събраните по делото доказателства се установи, че мотоциклетът е намерен в гаражна клетка, а водачът му е посочен от другите двама мотоциклетисти. Никой от изслушаните свидетели не е видял К. да управлява процесното превозно средство. Свидетелят П. К., посетил сигнала на място и изготвил докладна записка за това заяви пред настоящата съдебна инстанция, че не знае какъв мотор е управлявал А. К.. Не е събеседвал с него и не може да посочи цвета на мотора. Свидетелят А. К., работил по случая и установил гаражната клетка с мотоциклета в нея отбеляза, че лично той не е виждал К.. Не знае дали мотора е регистриран. По негови думи „Не съм виждал К., не съм го виждал да кара мотора и не съм разговарял с него“. Полицейският служител Е. Х., на когото е разпределена преписката, разясни, че К. е открит по данни на 4 другите двама мотоциклетисти. Същият е заявил, че не е управлявал мотора.

Направена била справка, от която се изяснило, че мотора е регистриран, но на него нямало регистрационни табели. От изложеното дотук не се установява по несъмнен начин управлението на превозното средство от страна жалбоподателя в района на бензиностанция „Йоана“ на посочената в НП дата – 21.01.2023 г. в 14,40 часа по път II-53, км 13. Доказателства в тази връзка липсват по преписката, като не се събраха и гласни такива с показанията на изслушаните свидетели.

С писмо с рег. № 127500-11157 от 09.05.2023г. на ОД МВР – Сектор „ПП“ гр. В.Т. (лист 34) е изпратена и приета към материалите на делото (лист 35) Справка в централна база за собственост на ПС, собственост на А. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. В.Т., ул. „***“ № 16, вх. Б, ет. 2. От същата е видно, че от 30.09.2022г. А. К. е собственик на мотоциклет Хонда ЦРФ 450Х, червен на цвят, с № на рама ***, двигател № 5001067, червен на цвят, с рег. № ***.

От друга страна, след анализ на всички събрани по делото материали, настоящата съдебна инстанция установи съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

С обжалваното наказателно постановление А. И. К. е наказан с глоба от 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. При описание на деянието в НП е вписано: „…за това, че на 21.01.2023 година в 14,40 часа на път II-53, км 13 до бензиностанция „Йоана“ в посока град Л. управлява собствения си мотоциклет „Хонда“ по пътищата за обществено ползване без същото да е с регистрационна табела, поставена на определеното за целта място. В същото време в НП се твърди, че К. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Чл. 140, ал. 1 от ЗдвП, посочен в НП като нарушена правна норма съдържа две хипотези, обективирани в две изисквания, на които трябва да отговарят автомобилите, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване – 1. да са регистрирани и 2. да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Това са две отделни изисквания, като неизпълнението на всяко едно от тях е самостоятелно и достатъчно 5 основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност при нарушение. От така издаденото НП не става ясно в коя от двете хипотези е констатирано нарушението, а са описани две нарушения, т.е. административно-наказващият орган е приел, че нарушението е едновременно движение с нерегистрирано МПС, което не отговаря на събраните в хода на делото доказателства и липса на регистрационни табели.

Така в словесното изписване на нарушението се посочва, че „водачът управлява собствения си мотоциклет „Хонда“ … без същото да е с регистрационна табела, поставена на определеното за целта място“ докато административно-наказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, отнасяща се до управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В административно наказателните производства е процесуално недопустимо съдът да върши работата на наказващия орган по формулирането и доказването на неговите твърдения и актове. Процедурата по ЗАНН е санкционна и е в тежест на наказващия орган да я проведе законосъобразно, завършена с правилни актове, като докаже твърденията си, обективирани в тях с валидни доказателства. В настоящия случай обжалваното наказателно постановление съдържа вътрешни противоречия, които не дават възможност да се разбере за какво точно е наказан жалбоподателя, което е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита.

С оглед на изложените съображения, съдът намира процесното НП за недоказано и незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Такова искане обаче не е направено, а в приложения договор за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г. е отбелязано, че не е договорено възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.