Решение № 105 от 25.10.2019, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ ... гр.

Пирдоп, 25.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 80 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Астра Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Витоша“, бул. „Симеоновско шосе“ №74А, офис 1, срещу Наказателно постановление № СФ-26-ДНСК-30 от 26.03.2019 г., издадено от зам.-началника на Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/, гр.София, с което на основание чл.237, ал.1, т.2 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ на „Астра Консулт“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ във вр. чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ, изразяващо се в това, че жалбоподателят, в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор, не е изпълнил задължението си за спиране на строителството и е започнал на 08.06.2018г., съгласно протокол-образец №2а строеж по проект „Реконструкция на външен водопровод за водоснабдяване на гр.Копривщица - трети етап – актуализация на външен водопровод за водоснабдяване на гр.Копривщица от водохващане Въртопа до връх 68“, при изтекъл срок на действие на: разрешително за ползване на повърхностен воден обект №32170507/30.04.2015г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и разрешение за специално ползване на пътища чрез прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения в обхвата на пътя №РСПП-342/07.09.2015г., издадено от Началник отдел в Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/.

С подадената жалба жалбоподателят оспорва компетентността на лицата, извършили проверката и на актосъставителя. Сочи се, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3-5 и чл.57, ал.1, т.5-6 ЗАНН, тъй като не се установявало безпротиворечиво в какво се изразява извършеното деяние. От Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното постановление /НП/ не могло да се установи коя е действителната дата на осъществяване на нарушението. Сочи се, че според константната съдебна практика липсата на конкретна дата на изпълнителното деяние или период, в който то е осъществено, препятства възможността за извършване на преценка на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 НК или препятства прилагането на разпоредбите относно абсолютната погасителна давност. Счита се, че дори да е налице нарушение, то е установено много по-рано - когато се констатира откриване на строителна площадка. Сочи се в жалбата, че е невярно твърдението, че жалбоподателят е продължил изпълнението на строителните и монтажни работи без да са налице актовете по смисъла на чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ, които са необходимо условие за разрешаване на строителството – строеж с нарушение по смисъла на чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ. Разрешението за строеж №1/30.09.2015г., издадено от Областния управител на Софийска област, било влязло в сила като неоспорено и при неговото действие бил извършен строежът от съществуваща ШВ №5 до връх 68. Неясно било от АУАН и НП защо строителството спира и впоследствие продължава с нов строител и с участието на нов строителен надзор. Не било посочено от контролните органи кога в действителност е изпълнен строежът от ШВ №5 до връх 68, от кой от двамата строители и при участието на кой от двамата надзорника. Не се сочело и за коя част от разрешеното строителство на 08.06.2018г. е съставен протокол-образец №2а и в какво се изразява строежът. Твърди се, че двете изтекли разрешителни са предпоставка за издаването на разрешение за строеж, като разрешението за строеж е издадено на 30.09.2015г., от което се формирал извод, че двата изтекли акта са издадени и влезли в сила преди издаването на разрешението за строеж, породили са своето действие и предвид наличието на констативен акт /приложение №15/ действието им е приключило преди изтичане на срока им на валидност. Оценката по чл.142, ал.5, т.8 ЗУТ се сочи, че се извършвала преди издаване на основното разрешително за строеж, а не по време на действието му, като контролните органи не били изложили фактически и правни основания да се приеме за необходимо издаването на ново разрешително. Сочи се още, че не били изложени в АУАН и НП съображения в какво се изразяват предпоставките за продължаване на строителството, липсата на които е довела до неизпълнение на задължение по чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ и не обуславят извод, че точно „Астра Консулт“ ЕООД е следвало да изпълни това задължение, доколкото договорът с дружеството е сключен на 28.12.2016г., а строителството е спряно без необходимите за това доказателства от друг строител при вече съставен акт приложение №15. В НП не било посочено изрично в коя от хипотезите на чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи отговорност за спиране на строежа. От АУАН и НП не се изяснявало в какво се изразявало строителството, за да се прецени дали изобщо е имало необходимост от двете разрешителни и дали евентуалната им липса е била основание за спиране на строителството. С НП неправилно изтеклият срок на разрешителните бил приравнен на липсата на такива въобще. Освен това, основанията за спиране на строителството били възникнали в напълно различни моменти според различните дати на изтичане на двете разрешителни. Жалбоподателят счита, че дори да се приеме, че административнонаказаното лице е следвало да спре строежа, то това е следвало да се случи още при сключване на договора му с възложителя. Трябвало да се изследва въпросът дали отговорността на „Астра Консулт“ ЕООД следва да бъде ангажирана за това, че не е спрял осъществяването на строежа или за това, че въпреки наличието на предпоставки за спирането му, дружеството е подписало протокола за откриване на строителна площадка. Сочи се, че разпоредбата на чл.224, ал.1, т.7 ЗУТ вменява задължение на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да спре изпълнението на строеж при наличие на сочените предпоставки, но не вменява задължение за лицето, упражняващо строителен надзор. Твърди се още, че в НП не се сочи кои са установените нарушения, какъв е техният брой, като впоследствие се квалифицира деянието като едно и се налага едно наказание, а се твърди изтичането на два акта за ползване, с което е нарушен принципът на чл.18 ЗАНН. Твърди се също така, че административнонаказващият орган в производството по ЗАНН не може да препраща към констатации, които не се съдържат в АУАН и НП, а именно- тези по констативен протокол №1445/26.09.2018г., което нарушение е съществено. Очевидна била липсата на фактическо описание. В жалбата се сочи още, че санкционната разпоредба на чл.237, ал.1, т.2 ЗУТ не препраща към чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ за спиране на строежа, а единствено към чл.224, ал.1 ЗУТ. Твърди се, че по преписката липсвали доказателства за влизане в сила на издадения административен акт, с който се спира изпълнението на строежа, като изясняването на това обстоятелство имало за цел да установи дали в действителност процесният строеж е следвало да бъде спрян. Жалбоподателят счита, че подадените от него възражения по чл.44 ЗАНН са били обсъдени формално от наказващия орган, както и не е съобразена целта, която би била постигната с евентуалното налагане на административно наказание и не било извършено дължимото произнасяне по чл.28, б. „а“ ЗАНН дали осъщественото деяние представлява „маловажен случай“. В превес в конкретния случай бил общественият интерес за водоснабдяване на гр.Копривщица. Сочи се, че наложената на жалбоподателя санкция нямала пропорционален и възпиращ характер, какъвто следвало да има според Европейското законодателство и че липсвало спазване на принципа за извършване на „тест за справедлив баланс“. В извод на всичко изложено, жалбоподателят счита, че допуснатите съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето, констатираното противоречие с материалния закон и явната несправедливост на наложеното наказание били предпоставка за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, каквото искане се отправя до съда.

В съдебно заседание жалбоподателят „Астра Консулт“ ЕООД се представлява от адв.В.М. от САК, която поддържа жалбата, а в хода по същество на делото заявява становище за незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че при издаването му са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, доколкото не се установява безпротиворечиво в какво се изразява извършеното деяние. От събраните доказателства било видно, че в НП липсва описание на нарушението и дори няма кореспонденция межди НП и АУАН, тъй като в НП са добавени обстоятелства от фактическата обстановка, които в нито един момент не са били установени. Напълно неясна оставала и датата на извършеното нарушение и се счита, че целта на органа е била да се измести 3-месечният срок и да бъда съставен АУАН в срок, която възможност иначе би била погасена по давност. Сочи се още, че фактите около самата проверка, които свидетелите разкрили в съдебно заседание, били неустановими от акта, който са издали. Без значение била липсата на двете разрешителни щом като от АУАН не ставало ясно дали те изобщо са необходими при извършване на конкретните СМР-та, а и те, съгласно ЗУТ, били необходими единствено при издаването на разрешение за строеж, като в настоящия случай няма издаване на ново разрешение за строеж, в който смисъл е и направената заверка на заповедната книга. Адв.М. сочи, че събраните доказателства с нищо не променят констатациите, които са направени с жалбата.

Сочи, че НП извежда като нарушение на нейния клиент това, че е трябвало да спре строителството, посочва липсата на двете разрешителни като факти, които водят до това, че строителството следва да бъде спряно. Такава хипотеза законът не познавал, а липсата на две разрешителни вероятно предпоставяла понасяне на две отделни отговорности, а в случая отговорността била подведена под една законова норма, която не кореспондира със задълженията на надзорника. Самото наказание се сочи, че не е адекватно и не кореспондира на закона и на констатираното нарушение. Нарушени бил принципът на справедлив баланс, а самото нарушение представлявало маловажен случай. Адв.М. моли да бъде отменено наказателното постановление и на страната да бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна ДНСК се представлява в съдебно заседание от юрк. Д.П., която оспорва жалбата, счита я за неоснователна и излага доводи за това. Счита за неоснователно множеството, наведени от жалбоподателя процесуални нарушения, свързани със сроковете и установяване на нарушението. Счита, че посочването на двата периода за извършване на нарушението съответства на естеството на дейността, в рамките на която е извършено нарушението. Сочи се, че периодът от 08.06.2018г. до 26.09.2018г. е периодът, в който проверяващите са заварили на място изпълнен строеж. Безспорно било установено, че се касае за частта от шахта №5 до връх 68. Сочи се, че заверената заповедна книга, за която е станал въпрос, конституира участниците в строителството и няма предназначение да провери срока на разрешенията за ползване. Юрк. П. моли съда да обърне внимание на съдържанието на двете изтекли разрешителни, които са за „ползване“ на обект и за специално ползване чрез изграждане, като в случая строителството е започнало на 08.06.2018г. и тогава все още не са изпълнени преминаванията през дере и през обхвата на пътя.

Относно твърдението, че чл.224, ал.1 ЗУТ не съдържал задължение за надзора, се сочи, че нормата е дефинитивна за това какво е строеж с нарушение, а в случая имаме признаци на строеж в нарушение, който е законен, но се изпълнява с нарушение и в този смисъл е формулирана разпоредбата, че в случая е вменено да се следи за актове, които се изискват от специалните закони. Юрк. П. смята, че разликите в описанието на нарушението са несъществени. Смята, че деянието и липсата на двете разрешителни в периода, в който е изпълнен строежът, са доказани по безспорен начин в производството, както и че наложената санкция съответства на посочената в закона. С оглед на изложеното, юрк.П. счита, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения и още по-малко същите могат да се считат за съществени, поради което моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление.