Решение № 90 от 22.06.2022, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Кнежа, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20211430100792 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. Л. К., В. Н. Л. и ЦВ.

Н. Л. – тримата чрез пълномощника - адв. Д.З., срещу АНЖ. В. Л., с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот – дворно място, жилищна сграда, други подобрения и трайни насаждения, находящ се в с. Ен., представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 000 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ, с пл. номер 377 в кв. 32 по ЗРП на с. Ен., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, други подобрения и трайни насаждения, с уредени регулационни сметки, при граници и съседи по нотариален акт: улица, Г. П., н-ци на Д. В. и Д. К. П..

В молбата се твърди, че ищците са наследници по закон на Н. В. Л., починал на **.**.**** год. и че е същият е наследник на своите родители – Цв. П. Л., поч. на **.**.**** год. и В. Н. Л., поч. на **.**.**** год., като след смъртта на Н. Л. ищците са встъпили в неговите права на наследник. Сочи се, че ответницата е сестра на покойния Н. Л.. Твърди се, че с нотариален акт № 1

48, том І, дело № 93/ 08.06.2000 год. на М. Й., и.д. Съдия по вписванията при РС Кн., Цв. П. Л. е продала по реда на ЗУЖВГМЖСВ на ответницата А.Л. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Ен., представляващ дворно място с площ от 1 000 кв.м., съставляващо парцел ХVІІ, с пл.№ 377 в кв. 32 по ЗРП на селото заедно с построената в него жилищна сграда, др. подобрения и трайни насаждения, с уредени регулационни сметки, при граници и съседи по НА – улица, Г. П., н-ци на Д. В. и Д. К. П..

Твърди се, че след извършената продажба ответницата не била въведена във владение и не е осъществявала такова нито към момента на сделката, нито в по-късен момент и че от деня на продажбата продавачът Цв. Л. и съпругът й В.Л. са установили владение върху процесния имот. Твърди се, че последните двама са владели имота необезпокоявано, явно, непрекъснато и афиширано пред собственика – ответник в настоящото производство, като владението е продължило повече от 10 години, до смъртта на всеки един от тях. Твърди се, че по този начин покойните вече съпрузи са придобили приживе процесния недвижим имот по давност. Излагат се твърдения, че след смъртта на Цв. и В.Л. владението на имота е продължило от първите двама ищци и техния наследодател, а след смъртта на последния – от ищците и ответницата. Посчава се, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да отрекат правото на собственост на ответницата върху целия имот, с оглед привидния титул за собственост на имота, съгласно договора за покупко-продажба.

Ищците твърдят, че са придобили по наследство 1/2 идеална част от недвижимия имот, предмет на настоящото производство, от наследодателите Цв. и В.Л., които от своя страна са придобили целия имот по давностно владение, с начална дата 08.06.2000 год., продължило до смъртта на всеки от тях. Считат, че към настоящия момент страните са съобственици на имота по наследство, при квоти – 1/2 ид. част за ищците и 1/2 ид. част за ответницата, както и че правата им са застрашени от привидния титул за собственост на ответницата, доколкото имотът се владее съвместно от страните.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на ИМ, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. С отговора на молбата ответницата А.Л. твърди, че е придобила имота от своите родители, чрез възмездна сделка (покупко-пордажба), за сумата от 1 700 лв., платена в 2 брой при сключване на договора. Твърди, че е имала уговорка с родителите си да продължат да живеят в имота, тъй като нямало къде да живеят, а тя е живеела и работила в С., като често е посещавала родителите си, помагала им е и е наглеждала имота си. Твърди се, че в нито един момент нито родителите й, нито брат й – наследодателят на ищците Н. Л., са оспорвали правото й на собственост, нито пък са заявявали, че владеят имота с намерението да го своят. Твърди още, че именно по тази причина искът е предявен едва след смъртта на Н. Л., както и че приживе той и наследниците му не са правили каквито и да било разходи или разноски за имота. В този смисъл, ответницата счита за неверни твърденията на ищците за необезпокоявано, явно и непрекъснато и афиширано от датата на сделката владение на имота от страна на родителите й. Сочи, че същите са били единствено държатели на имота и след смъртта им владението не е било продължено от брат й Н. Л. и впоследствие от ищците. Ответницата твърди, че титулът й за особственост не е формален и отразява действителанта воля на нейните родители, и те винаги са заявявали, че имотът е неин и никога не са го владели с намерението да го своят. Не оспорва качеството на ищците на наследници на брат й Н. Л., но оспорва същите да са придобили имота по наследство и на основание давност.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, и с оглед доводите на страните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения и приет по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот по реда на ЗУЖВГМЖСВ № 48, том І, дело № 93 от 2000 год. на М. Й. – изпълняваща длъжността Съдия по вписванията при РС – Кн., Цв. П. Л. е продала на ответницата АНЖ. В. Л. собствения си недвижим имот (придобит по наследство), находящ се в с. Ен., а именно ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 000 кв.м., ссътавляващо парцел ХVІІ с пл. номер 377 в кв. 32 по ЗРП на с. Ен., заедно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, други подобрения и трайни насаждения, с уредени регулационни сметки, при граници и съседи: улица, Г. П., н-ци на Д. В. и Д. К. П., за сумата от 1 700 лева, която ппродавачът е получил от купувача напълно и в брой.

От представеното и прието по делото удостоверение за наследници на Н.

3

В. Л., починал на **.**.**** год., Акт за смърт № 0651/ 08.09.2019 год., съставен в С. 13 р-н Н., е видно, че негови наследници по закон са ищците ЛЮДМ. ЛЮБ. К., ЦВ. Н. Л. и В. Н. Л..

Видно от представените и приети удостоверния за наследници на Цв. П.

Л., починала на **.**.**** год., Акт за смърт № 0002/ 19.02.2017 год., съставен в с. Ен. и на В. Н. Л., починал на **.**.**** год., Акт за смърт № 0534/ 19.07.2017 год., съставен в гр. С., се установява, че страните по делото са техни законни наследници.

От представената с отговора на ИМ приходна квитанция сер. ББ19 № 6511014703/ 11.10.2019 год. по партида: **********002 на името на АНЖ. В.

Л., е видно, че всички данъци и такси за битови отпадъци за имот: земя и сграда, с адрес: с. Ен., за периода от 2015 год. до 2018 год. вкл. са били заплатени.

Представена и е приета Застрахователна полица № 221921263969 от 09.04.2021 год. за имот, находящ се на адрес: с. Ен., ул. „Хр. Б.“ № **, от която се установява, че ответинцата А.Л. е сключила договор за застраховка за имота.

От представената и приета разписка № 0400014927812096 от 08.02.2022 год., макар и след образуване на настоящото дело, се установява, че ответниицата е запалтила дължимите данъци и такси за имота до 2021 год. вкл.

Установява се от представения и приет по делото Нотариален акт № 109, том 89, дело № 17344/ 75 год., че с него покойният В. Н. Л. е придобил от родителите си недвижими имот, находящ се в гр. С. на ул. „Ед.“ № **, а именно втория етаж от къща, застроен на 78.20 кв.м., състоящ е от една стая, хол, кухня и др. сервизни помещения, при граници: отдолу етажа на дарителите, отгоре етажа на К. Н. М. и от четири страни дворното място, заедно с по 1/3 ид. част от общите части на къщата и дворното място.

Разпитани в качеството на свидетели по делото са: Хр. В. Д., В. Б. Д., Д.

С. Ив. и Н. Н. П.. Всичките са категорични, че покойните съпрузи Цв. и В.Л. са заявявали пред тях, че процесния имот в с. Ен. е бил прехвърлен чрез покупко-продажба на дъщеря им – ответницата А.Л..

От показанията на св. Хр. Д., обективирани в протокол от о.с.з., 4 проведено на 26.05.2022 год., се установява, че същият е бил съсед със съпрузите Цв. и В.Л. и са били приятели. Сем. Л. се установили трайно в процесния имот след 1986 година и жевеели в него до смъртта си през 2017 година. Свидетелят сочи, че двамата нямали друг имот. Често посещавал дома им в с. Ен. и общували помежду си. Твърди, че съпрузите стопанисвали имота като собствен, с грижите на най-добри стопани, живеели си все едно, че не го били продали. Свидетелства, че в един разговор с тях узнал, че през 2000 година били направили „една фиктивна продажба“ на дъщеря си, за да усвои пари от лихвоточки от жилищно-спестовен влог и това станало повод покъсно да направи такава сделка със своя син. Димитров свидетелства още, че познава добре и семейството на покойния Н. Л., а именно ищцата Л. Л. и ищецът В.Л., които живеели в имота след смъртта на Цв. Л.. Сочи, че те полагали грижи за В.Л., който бил на легло и тогава направили ремонт на покрива, площадка пред къщата и вътрешна тоалетна. Заявява, че докато били живи Цв. и В.Л. ремонти в имота не били правени. Свидетелят нямал впечатления някой да е пречил на покойните Цв. и В.Л. да ползват имота, дори и когато си идвали децата им – Н. Л. и ответницата А.Л.. Едновременно с това твърди, че познава бегло ответницата и я виждал само един-два пъти в живота си. Едва преди няколко месеца се запознал с нея. Знае, че има деца, но не знае дали има дъщеря. При Цв. и В.Л. е имало деца, но не знае на кого са били. Не му е известно Цв. Л. да е боледувала.

Съдът не кредитира изцяло като достоверни показанията на св. Хр. Д., с оглед очевидните празноти относно важни факти и обстоятелства, касаещи семейството и най-близките роднини на Цв. и В.Л., въпреки близките си отношения с тях и почти ежедневна комуникация, при която, както твръди, често си споделяли и си давали съвети.

В. Д. свидетелства, че познава Цв. и В.Л. и техните деца от малка, като спомените й датират от 5-6 годишна възраст. Твърди, че покойните съпрузи Л. се грижили за имота и го стопанисвали. Гледали живтони, градина.

Основно баба Цв. и дядо В. правили ремонти в имота, като нито Ангж., нито Н. са правили такива, докато родителте им били живи. От показанията на свидетелката Д. се установява, че през 2011 година нейният свекър купил къща в близост до дома на съпрузите Л. и когато по този повод разговаряла с покойната Цв. Л. разбрала, че преди години тя е прехвърлила имота на 5 дъщеря си, заради усвояване на някакви лихвоточки (свидетелката не знае какво са лихвоточки). Така научила, че къщата е преписана на дъщеря й.

Тогава свидетелката била на 19 години. Свидетелката посещавала Цв. Л. два пъти седмично, говорили се на различни теми. Познава ответницата, не може да каже колко често е посещавала имота, но родители й говорили за нея. Знае, че същата има дъщеря, на име Т.. Знае, че Анж. била изпратила някакви мебели от дома на майката на нейния приятел – секция и диван. Сочи, че след смъртта на В.Л., семейството на сина му Н. се настинило в имота. Грижили се за животните, които съпрузите Цв. и В.Л. отглеждали. Тогава Н. „претърсил“ покрива, препокрил го, направил площадка пред къщата и вътрешна тоалетна.

След смъртта на Цв. и В., Анж. се прибирала рядко в имота, само за помените. Семейството на Н. се отнасяли към имота като наследници и стопани, но преди смъртта на същия съпругата му Л. се върнала в С., защото трябвало да се издържат финансово. След смъртта му, тя и синът им нямало как да останат в имота и се прибрали в С.. Св. Д. знае, че Цв. и В. имали къща в С., където живеели децата им. Д. свидетелства още, че не е виждала и не познава дъщерята на покойния Н. от предишния му брак. Преди смъртта на Цв. и В.Л., Н. и Л. идвали в селото през месеци за по няколоко дни.