Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31759 от 01.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7408/2026
Вид
Определение № 31759
Подписан
01.09.2026
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 100, ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 100, ал. 4 · Закон за държавния служител
  • чл. 125 · Закон за държавния служител
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31759 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110107408 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. И. С. срещу Националния статистически институт, с която се претендира заплащане на сумата 1 553,47 лв., представляваща парична претенция за периода 21.10.2024 г. - 31.10.2024 г., ведно със законна лихва, както и претенция за мораторна лихва.

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения се установява, че ищецът е заемал длъжност по служебно правоотношение като държавен служител в Националния статистически институт.

Със Заповед № РД-05-775/11.10.2024 г. на председателя на Националния статистически институт ищецът е бил временно отстранен от работа.

Заповедта е била оспорена по съдебен ред, като с Решение № 955/29.01.2025 г. по адм. дело № 2570/2024 г. на Административен съд - Варна същата е отменена. Решението е оставено в сила с Решение № 8278/30.07.2025 г. по адм. дело № 4164/2025 г. на Върховния административен съд.

Ищецът основава паричната си претенция именно на обстоятелството, че през периода на действие на впоследствие отменената като незаконосъобразна заповед за временно отстраняване не е получил съответното възнаграждение, като претендира и лихва за забава върху него.

В исковата молба претенцията е квалифицирана от ищеца като имуществен спор по чл. 125 от Закона за държавния служител.

Съдът намира, че така дадената от страната правна квалификация не го обвързва. Правната квалификация на предявения иск се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба правопораждащи факти и заявения петитум.

По подведомствеността, за която съдът следи служебно настоящия състав намира следното:

Съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДСл, за времето на отстраняването държавният служител не получава заплата.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 100, ал. 4 ЗДСл, когато отстраняването бъде признато за незаконно, държавният служител има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Следователно претендираната от ищеца сума не представлява неизплатено периодично възнаграждение, дължимо независимо от законосъобразността на административния акт, а имуществена вреда, чието настъпване се извежда от действието на впоследствие отменената като незаконосъобразна заповед за временно отстраняване.

1

Обстоятелството, че размерът на претендираната вреда е определен съобразно размера на неполученото възнаграждение, не променя обезщетителния характер на вземането, което произтича като вреда от незаконосъобразен административен акт.

Поради това приложима е специалната разпоредба на чл. 100, ал. 4 ЗДСл, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, а не общият ред по чл. 125 ЗДСл.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.

Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, когато вредите се претендират от незаконосъобразен административен акт, искът за обезщетение може да бъде предявен след отмяната на административния акт по съответния ред.

В случая тази предпоставка е изпълнена, доколкото заповедта за временно отстраняване е отменена с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по общия исков ред пред гражданските съдилища се разглеждат имуществените спорове по Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица.

Обратно, когато претендираните вреди произтичат от незаконосъобразна административна дейност, спорът е подведомствен на административните съдилища.

В настоящия случай правото на претендираното обезщетение се извежда именно от отменената като незаконосъобразна заповед за временно отстраняване, поради което спорът не представлява имуществен спор по чл. 125 ЗДСл, тъй като Зодов го изключва и е предписан като специален ред.

Този извод съответства и на практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС относно разграничението между имуществените спорове по чл. 125 ЗДСл и исковете за вреди, произтичащи от незаконосъобразно развитие на административното служебно правоотношение Определение № 51/16.10.2019 г. по гр. д. № 31/2019 г. — като смесен петчленен състав ВКС и ВАС, както и на практиката на ВАС по искове по чл. 100, ал. 4 ЗДСл във връзка със ЗОДОВ.

В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 3474/21.03.2024 г. по адм. д. № 4587/2023 г. на ВАС, V о. и Решение № 11970 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2022 г., V о., в която претенции на държавни служители за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение вследствие на незаконно временно отстраняване, се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ и чл. 100, ал. 4 ЗДСл.

Следователно спорът е подведомствен на административните съдилища, а не на гражданския съд.

По компетентния административен съд

Ответник по иска е Националният статистически институт, като претенцията се основава на вреди от административен акт на органа по назначаването.

С оглед данните по делото и правилата за местна подсъдност на исковете по чл. 7, ал.1 ЗОДОВ, съдът намира, че компетентен да разгледа спора като първа инстанция е Административен съд София-град, тъй като това е съдът по мястото на увреждане.

Ето защо производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено, а делото — изпратено на компетентния административен съд.

2

По изложените съображения Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 08.07.2026 г. на СРС, с което е приключено съденото дирене и даден ход на устните състезания на основание чл. 253 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7408/2026 г. по описа на Софийски районен съд поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД за разглеждане на предявената претенция съобразно действителната правна квалификация като иск за обезщетение за вреди от незаконно временно отстраняване на държавен служител по чл. 100, ал. 4 ЗДСл във връзка с чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 и сл. АПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Административен съд Софияград.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3