Решение № 365 от 21.06.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 34/2021
- Вид
- Решение № 365
- Подписан
- 21.06.2021
- Състав
- Анелия Цанова, Николай Станков Метанов, Христо Лазаров
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.297 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1, и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1, и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.344, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.349, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.363-364 · Кодекс за застраховането
- чл.363-364 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал.1, т.1, предложение 2 · Кодекс за застраховането
- чл.499, ал. 4 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.499, ал. 4 и ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.519, ал.1, т.1, предл.2 · Кодекс за застраховането
- чл.520 · Кодекс за застраховането
- чл.520, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 554, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.554, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.55, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.29, ал.2 · Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд
- чл.157, ал. 1, пр. последно · Търговски закон
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
- чл.293, ал.4 · Търговски закон
- чл.301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 365 гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000034 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№289739 от 19.11.2020г. по описа на Софийски градски съд на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, чрез адв. Б. Б., срещу решение № 260222 от 26.10.2020г., постановено по т.д.№ 2741/2018г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 6 състав, с което „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, e осъдено да заплати на Г. ФОНД-гр.София, ***, ет.4: на основание чл.520 КЗ
ЗАД сумата от 262 570лв., представляваща неиздължена вноска от страна на застрахователя за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за месец октомври 2018 година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.12.2018г. до окончателното заплащане на сумата, и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забавеното и плащане за периода от 11.12.2018г. до 26.12.2018г. в размер на 1 166, 98 лв.; на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по водене на делото в размер на 10 652,57лв.
Въззивникът поддържа, че в обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на производствените правила и необоснованост, по подробно изложени съображения, като иска да отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да 1 бъдат отхвърлени предявените искове срещу него поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за такова прихващане.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Г. фонд е представил отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на решението, по подробно изложени съображения, и претендира минималното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция с оглед обжалваемия интерес.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивната жалба срещу атакувания съдебен акт, намира следното:
Предявени са първоначално обективно кумулативно съединени искове по чл.520 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.86 ЗЗД от Г. фонд против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, за сума от 263 736,98лв. - неиздължени вноски по чл.520 КЗ за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в размер на 262 570,00лв., както и лихва за забава на неиздължени вноски по чл.520 КЗ за Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 11.12.2018г. /датата на която се следвало да бъде преведена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/ до 26.12.2018г. /датата на завеждане на исковата молба/ в размер на 1 180,79 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.
Ищецът е основал исковете си на твърдения, че се финансира по реда на чл. 520 КЗ, като част от приходите му са вноски на застрахователи, извършващи задължителни застраховки „Гражданска отговорност“и „Злополука“. Всеки застраховател предлагащ тези застраховки прави вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин определени в Кодекса за застраховането. Размерът на вноските за 2018г. е определен с Решение на Комисията за финансов надзор № 1600-ГФ/20.12.2017г. на 10 лева за всяко отделно моторно превозно средство, за отговорността във връзка с чието използване е сключена 33„ГО“ на автомобилистите, вкл. гранична застраховка 33„ГО“ на автомобилистите. Вноските към Гаранционния фонд се записва на отделен ред в застрахователната полица. За 2018 г. размерът на вноската за задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл.461, т.3 КЗ е в размер на 0,15 лв. за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна застраховка. Срокът, в който се превеждат вноските по сметка на Г. фонд е ежемесечно до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Застрахователите събират и внасят пълния размер на вноските, независимо от разсрочено плащане на премията.
Вноските се определят по предложение на съвета на Г. фонд или по инициатива на КФН на основание чл.554, т.1 КЗ. Решенията се обнародват в „Държавен 2 вестник“. С решението на КФН № 1600-ГФ/20.12.2017г. е определен размерът на вноските и сроковете за внасяне за 2018 година.
Ответникът притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност и е сключвала двете горепосочени застраховки, но не е превел по сметката на Г. фонд дължимите по чл. 520 от КЗ вноски. Непреведената вноска за Фонда за незастраховани МПС е общо в размер на 263 736,98 лв., в т.ч. 262 570,00 лв. неиздължена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за м. Октомври 2018 г., дължима в срок до 10.12.2018г. и 1 166,98 лв. лихва за периода 11.12.2018 г. - 26.12.2018 г. вкл.
С покана изх. № 07-30-21-53/12.12.2018г., надлежно получена на 13.12.2018г., ищецът поканил ответника да преведе дължимите вноски, но задължението не е изпълнено.
Ответникът е оспорил предявените искове, като прави възражения за погасяването на вземанията на ищеца, чрез съдебно прихващане, основано на следните факти:
1. От името на ответника, като застраховател, са издадени застрахователни полици за застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/, подробно индивидуализирани по номер и дата на застрахователна полица в Приложение № 1 към отговора на исковата молба. Страна по същите застрахователни полици, в качеството на застрахован, са съответно: И. А., ЕГН **********, както и дружествата: „Т. и Роз“ ЕООД, с управител Й. Н. Й., ЕГН **********, починал на 18.11.2015г., и „Адика ВД“ ЕООД, с управител Е. Д. К., ЕГН **********, починал на 29.03.2015г., „СИЛНИ ЛТДВ“ ЕООД, с управител В. В. С., ЕГН **********, „Л-Транс-2013“ ЕООД, с управител Г. А. Б., ЕГН **********, и „Универс Ауто“ ЕООД, с управител Х. И. Х., ЕГН **********.
Всяко застраховано физическо лице, от името на което е посочено, че се сключва застрахователния договор, е починало на дата, предхождаща сочената в полицата дата, или за същото има влязло в сила решение на български съд, който е прогласил застрахователната полица за нищожна. В случай на смърт на лицето, което е посочено като автор на изявлението в договора, когато е посочено, че това лице действа за себе си или като законен представител на юридическо лице, договорът е нищожен, на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, предложение 2 КЗ, дава възможност на всяко друго лице, различно от собственика на МПС, да сключи застрахователния договор, но то трябва да бъде индивидуализирано както и да има или впоследствие да е с потвърдена неговата представителна власт от дееспособната страна по договора. Страната по договора трябва да има интерес от получаване на предмета по договора - застрахователното покритие. При очевидна липса на застрахователен интерес, съгласно КЗ застрахователният договор е недействителен като сключен при липса на застрахователен интерес /чл.2, ал.2 КЗ/.
По отношение на застрахователните договори, посочени в Приложение № 1, страни, по 3 които са търговски дружества, важи същото. Те участват в правния мир, единствено чрез законните си представители или упълномощени от тях лица, което е правно невъзможно след като вписаните законни представители /в случая – управители/ са починали и не са били назначени и вписани други такива, или изобщо не подозират за сключването на такива договори и не са упълномощавали друг служител за това, поради което от името на дружеството няма лице, което валидно да извърши волеизявление за сключване на договор.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ.
Поради нищожност на застрахователните договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ същите не са породили правно действие за страните или за трети лица. Тази нищожност е абсолютна, изначална, и като такава не може да бъде санирана.
Част от посочените в Приложение № 1 застрахователни полици, изброени в отговора, не носят подпис за застраховано и застраховащо лице. При липса на подпис, на самостоятелно основание, следва изводът за липса на обективирано в писмена форма изявление на една от страни по сделката, а оттам - че договорите не са сключени и не са породили правно действие.
При нищожност на застрахователния договор, на основание чл.26, ал.2, пред.2 ЗЗД, поради липса на съгласие, предвид настъпила смърт на посочено като страна по договора лице или законен представител на страна, към посочената в полицата дата на сключване не може да намери приложение разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1, предл.2 КЗ от 2016г., приложима за договорите, сключени след 01.01.2016г., на основание параграф 22 ПЗР на КЗ, и предвид обстоятелството, че аналогична разпоредба в отменения КЗ от 2006г. не съществува.
Недействителността на застрахователният договор, поради липса на съгласие, не се санира и от разпоредбата на чл.477, ал. 2 КЗ, и не намира приложение чл.293, ал.3 ТЗ.
2.Поради нищожност на застрахователните договори за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с международната карта към тях /сертификат „Зелена карта“/, индивидуализирани в Приложение № 1 към отговора, за ответника не е възникнало задължението да предостави застрахователна закрила по отношение на вредите, причинени на трети лица във връзка със собствеността и ползването на незастрахованите МПС, посочени в тези полици. Поради това, ищецът е задължен на основание чл.519, ал.1, т.1, предл.2 КЗ от 2016г., респ. - чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от водачите на посочените в представения с настоящия договор полици моторните превозни средства, регистрирани в РБългария, които водачи нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“.
3. При управлението на моторните превозни средства, посочени в застрахователните 4 полици, представени към отговора и индивидуализирани в Приложение № 1, са причинени имуществени и неимуществени вреди, във връзка с уреждане на претенции, по които пред ответника са образувани застрахователни щети, описани в същото приложение.
Доколкото се касае за причинени вреди при произшествия, станали на територията на друга държава, ответникът е извършил плащания на застрахователни обезщетение и ликвидационни разходи в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, на национално бюро на друга страна или на кореспонденти по щети.
4. С извършените плащания на обезщетения, посочени в т.3 и Приложение № 1 към отговора, ответникът е заплатил чуждо задължение - това на Г. фонд, произтичащо от чл.519, ал.1, т.1, предл.2 КЗ от 2016г., респ. - чл.288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./. Задължението на застрахователя за заплащане на това чуждо задължение произтича от чл.499, ал. 4 и ал.5 КЗ.
5. За ответника са възникнали вземания по чл.499, ал.4 и ал.5 КЗ спрямо Г. фонд, ведно със законната лихва, в размер на главницата от 236 278,10 лв. - сбор от всички посочени в таблицата на Приложение № 1 в колона „Платени суми“ суми и всички посочени пак там в колона „Платено ДДС“ суми; и законна лихва в размер на 24 884,07 лв. - сбор от всички посочени в таблицата на Приложение № 1 в колона „Законна лихва“ суми и всички посочени пак там в колона „Законна лихва към ДДС“ суми.
В решението, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни, по следните мотиви:
Страните по делото не спорят, че: ответникът е сключил описаните в отговора на исковата молба застрахователни договори и не е издължил към ищеца вноски по задължителната застраховка ГО за месец октомври 2018 г. в размер на 262 570 лв.