Решение № 241 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110202201 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по постъпила жалба от С. С. О. с ЕГН ********** срещу НП № 23-0002513/22.12.2023 г. на Директор на РД "АА" гр.Варна, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП , вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 б.

"а." от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500.00 лева (766,94 евро).

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуланите правила.

1

Оспорва изцяло фактическата обстановка и изразява несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган. Излага доводи за липса на компетентност на органа издал процесните АУАН и НП.

Твърди, че за процесното нарушение следвало да се приложи ЗП, а не ЗДвП.

Излага доводи и за несправедливост на наложеното наказание. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. Процесуален представител, адв.Г., ШАК, след приключване на делото по същество е депозирал в съда писмена защита в която моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и „при съществени нарушения на процесуалните правила“. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява представител, депозирани са единствено писмени бележки със становище по същество и молба за присъждане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2023 г. около16:39 ч. служители към РД "АА" - Варна, сред които св. П. и св. К., извършвали рутинни проверки на водачи, които извършват обществен превоз на товари в гр.Варна – ЮПЗ, Подход за пристанища ПЧМВ, на 1 км. преди пристанища ПЧМВ спрели за проверка влекач марка "Ивеко" *******, категория N3 с рег. номер ********, с прикачено полуремарке "Серус МКВ" с рег. № ********, кат. 04, управляван от възз. С. О., извършвайки превоз на товар- царевица.

По време на проверката от страна на служителите на АА-Варна, св. П. и св. К. били поискани документите на въззивника.

Въз основа на представените документи – товарителница, пътен лист 2 и кантарна бележка служителите на РД "АА" - Варна установили, че същото се движи по маршрут гр.Генерал Тошево - гр.Варна.

От кантарна бележка № 3934/09.11.2023 г. установили, че общата маса на превозвания товар възлиза на 46 840 кг. като превишавала с 6 840 кг. максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

При това св. К. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото. В съдържанието на акта въззивника вписал, че няма възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.

На 22.12.2023 г. било издадено НП № 23-0002513/22.12.2023 г., видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и въззивника бил санкциониран на основание ЗДвП, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П. и приложените по административо наказателната преписка и делото доказателства - пътен лист; товарителница; кантарна бележка, отразяваща показанията от измерване на тежестта на превозното средство посредством техническо средство към момента на натоварването му и др.

3

Показанията на св. П. и св.К. са такива на свидетели- очевидци, които пряко и непосредствено е възприели вида на превозното средство, превозвания товар, съдържанието на предоставените документи, както и размера на превишението на товара.

Показанията на свидетелите напълно кореспондират с отразеното в съставения АУАН, както и с писменото доказателство по делото – товарителница, пътен лист, кантарна бележка.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намери от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на РД "Автомобилна администрация" - Варна, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП , чл.

47, ал. 2 от ЗАНН и чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, което е видно и от приложените по преписката заповеди, съответно съдът не споделя възраженията на въззивника в тази насока. И актосъставителят и административно наказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му., като съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение.

Пред Върховен административен съд на РБ е образувано Тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от ОС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване:

4

"Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?". Към настоящия момент с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд върховните съдии приемат, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС, т. е. осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата , каквито са твърденията на въззивника в жалбата. Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административно наказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според който административно наказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва 5 единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, какъвто е процесният случай, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл.

53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП. Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП .

Действително, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция "Пътна инфраструктура" да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения.

От това не следва изводът, че на всички от така посочените лица, включително и на водача, когато не е собственик на същото или не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, следва да бъдат съставени актове за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП. От приложените по делото доказателства не се установява въззивникът да е собственик на посоченото пътно превозно средство или да има качеството на лицензиран превозвач, осъществяващ процесния превоз.

Поради това, след като за водача на ППС е предвидена изрично административно наказателна отговорност съобразно разпоредбите на ЗДвП, няма как същият да е субект на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата, респ. да му бъде наложено наказание по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП.

Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик 6 на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП .

Лице, което извършва превоз на стока в изпълнение на свое задължение по трудов договор, не е лице, упълномощено да подава заявление за издаване на съответното разрешение, какъвто е и жалбоподателя.

Наказаният субект е извършвал само физически действия по управлението на ППС и може и следва да носи отговорност само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , но не и такава по Закона за пътищата.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение.

Настоящия състав на съда намира, че законосъобразно е определена санкцията като вид, с НП законосъобразно е определен размерът на наложената глоба.

По делото липсват данни за събрани данни за други обстоятелства, относими за определяне размера на санкцията, в т. ч. за наличието на други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си.