Решение № 3255 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3255 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330115671 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от П. А. Б. против ЕОС МАТРИКС ЕООД, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника обща сума в размер на 7 997,41 лв. от които 7 636 лв. за просрочена главница и 361,41 лв. за просрочени лихви и други просрочени вземания по кредит с идентификатор *********, представляващ Договор за банков кредит №******************* г. с кредитополучател ищеца и кредитор „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от дата 17.12.2014г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от кредитодателя.

Твърди се, че през август 2023 г. ищецът разбрал, че в поддържания от БНБ Централен кредитен регистър било отразено, че той имал задължение към ЕОС МАТРИКС ЕООД за заплащане на кредит с идентификатор ********* в размер на 7997 лв., от които 7636 лв. просрочена главница и 361 лв. просрочени лихви и други просрочени вземания. Сочи се, че по този повод ищецът се свързал със служители на ответното дружество, за да попита за какво задължение по кредит става въпрос, при което на електронна поща му било изпратено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с изх. № ******************** г. уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Излага се, че с това уведомление ищецът бил уведомен, че всички задължения, заедно с обезпеченията и привилегиите (без прехвърляне на права по запис на заповед), произтичащи от Договор за Кредит от ********, са прехвърлени от "ПроКредит Банк (България)" ЕАД на "ЕОС Матрикс" ЕООД с договор за цесия от дата 05.01.2015 г. и "ЕОС Матрикс" ЕООД е заменило напълно "ПроКредит Банк (България)" ЕАД като негов кредитор. Твърди се, че 1

Договор за кредит от ******** с „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД не бил предоставен на ищеца.

Ищецът сочи, че поето от него такова договорно задължение липсва, или ако има – то е погасено по давност. Излагат се твърдения, че изискуемостта на задълженията е настъпила на 17.12.2014 г.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че исковата молба е неоснователна. Навежда твърдения за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на иска, понеже ответникът с никакви действия не е засегнал правната или материалната сфера на ищеца. Сочи се, че предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца е погасена по давност възможността за принудително събиране на задълженията, а не самото вземане.

Отправено е искане за присъждане на разноски в производството.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже правен интерес за предявяване на настоящия иск, а в тежест на ответника е разпределено да установи съществуването на вземането, в това число съществуването на договорите за кредит и цесия, от които ответника черпи права, както и спирането или прекъсването на погасителна давност за вземанията.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск с оглед твърденията на същия, че в кредитния регистър на БНБ фигурира информация, че дължи вземания по кредит и която информация не е свалена по доброволен ред от ответника по делото.

Въпреки така разпределената доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал никакви доказателства в хода на делото за валидното съществуване, параметрите и условията по кредита и изискуемост на вземанията, които се оспорват от ищеца. Ищецът оспорва да е сключил Договор за банков кредит № ******************* г. с „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, като признава да е уведомен от ответника за Договор за цесия от 17.12.2014 г., с която на ответника са цедирани вземанията предмет на настоящото дело. Липсват доказателства по делото дали вземанията на кредитора, респ. на ответника са изискуеми и кога са станали изискуеми, поради което не се доказва наличието на настъпила изискуемост на вземанията по посочения договор за банков кредит. От тази гледна точка, ответникът не е доказал нито съществуването, нито изискуемостта на задължението, което е основание за уважаване на исковата претенция по отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума пари.

Следва да бъде отбелязано, че дори и да се приеме за установено, че е налице съществуването на договор за кредит между банката и ищеца, вземанията по който са прехвърлени с цесия на ответника, и че изискуемостта на тези вземания е настъпила на 17.12.2014 г., което обстоятелство се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника, то възражението на ищеца за 2 погасени по давност вземания би се явило основателно. Дори самият ответник в отговора на исковата молба признава, че липсват изпълнителни действия спрямо ищеца, които да обосноват спиране или прекъсване на погасителната давност за вземанията. Нито ответникът като цесионер, нито кредиторът по договора като цедент са образували изпълнително дело за събиране на вземанията си. Изложеното води до извода, че процесните вземания са погасени по давност на 17.12.2017 г. за лихвите и на 17.12.2019 г. за главницата, като ищецът не ги дължи.

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 319,88 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., което се доказва от представения договор, в който е уговорено заплащане в брой. Договорът има характер на разписка за получаване на парите. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли същият да бъде намален до размерите, посочени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поискания от процесуалния представител на ищеца размер на адвокатския хонорар е под минималното адвокатско възнаграждение съгласно в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата – 1 099,74 лв. От тази гледна точка възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че П. А. Б., ЕГН **********, адрес ***************, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137, седалище и адрес на управление в гр. София, кв. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 6, сграда Матрикс Тауър, заплащането на обща сума в размер на 7 997,41 лв. , от които 7 636 лв. за просрочена главница и 361,41 лв. за просрочени лихви и други просрочени вземания, дължими във връзка с кредит с идентификатор *********, представляващ Договор за банков кредит №******************* г. с кредитополучател ищеца и кредитор „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от дата 17.12.2014г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от кредитодателя.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, да заплати на П. А. Б., ЕГН ********** сума в размер на 1 319,88 лв. – сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3