Решение № 700 от 19.04.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е № гр.

София, 19.04.2016 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Е.Г. разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3802 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, представлявана от назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени конститутивни искове, с правна квалификация чл.135 ЗЗД, за обявяване на сключени между ответниците „Г.“ АД и „И.И.“ АД сделки за относително недействителни по отношение на ищеца.

Ищецът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност твърди, че по сключени договори за банков кредит, ответникът „Г.“ АД бил носител на задължения в общ размер от около 37000000 лева, които били с настъпила на 27.05.2015 г. предсрочна изискуемост, в резултат на връчена нотариална покана. По сключените договори за кредит Б.та нямала учредени обезпечения, като била обезпечена от имуществото на длъжника, съгласно чл.133 ЗЗД. При наличие на тези значителни по обем задължения, „Г.“ АД на 26.11.2014 г. сключило с „И.И.“ АД договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №195, том І, рег. №2352, дело №175/2014 г. на нотариус А. №488 на НК и на 29.04.2015 г. договор за учредяване на ипотека, оформен в нотариален акт №92, том ІІ, рег. №1368, дело №186/2015 г. на нотариус Д. №085 на НК, за обезпечаване на задължения, произтичащи от сключено между ответниците споразумение от 11.11.2014 г. към договори за прехвърляне на вземания, сключени в периода 01.09.2014 г. – 11.11.2014 г.. След сключване на тези договори, „Г.“ АД учредило и особен залог върху търговското си предприятие за обезпечаване вземанията на „И.И.“ АД по споразумението от 11.11.2014 г.. Сключването на договорите за учредяване на реални обезпечения било извършено при знание за обявена предсрочна изискуемост на задълженията на „Г.“ АД към „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, липса на обезпечения, учредени в полза на Б.та и при наличие на депозирана молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Г.“ АД, по която било образувано търг. д. №44/2015 г. на ОС-Видин.

Тези факти квалифицирали сключените сделки като увреждащи кредитора, при знание на длъжника „Г.“ АД за увреждането и макар сделките да били безвъзмездни, знание за увреждането било налице и у съконтрахента му „И.И.“ АД, тъй като обезпечените чрез сделките вземания били породени от сключени договори за цесия на вземания към „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, за които Б.та била уведомена, включително били обективирани и изявления за прихващане със задълженията на „Г.“ АД.

При тези твърдения, предявява конститутивни искове за обявяване на сключените между „Г.“ АД и „И.И.“ АД сделки за учредяване на обезпечения – ипотеки и залог на търговско предприятие за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

В срока по чл.367 ГПК от ответниците са постъпили идентични отговори на исковата молба, в които сe възразява срещу редовността на исковата молба, тъй като не било ясно основанието на исковете. Възражението е неоснователно. Редовността на исковата молба предполага ищецът да изложи фактите, във връзка с които предявява съответното искане за правна защита. Правната квалификация на тези факти е от компетентността на съда, което означава, че исковата молба не е нередовна и липсващата правна квалификация по никакъв начин не затруднява защитата на ответниците. Неоснователни са и възраженията за липсата на процесуална легитимация на ищеца. След обявяване на Б.та в несъстоятелност легитимирани да я представляват са лицата, назначени за синдици, като същите действат като нейни органни представители. Правосубектността на Б.та не е отнета и същата на общо основание е кредитор, легитимиран да предявява отменителни искове по отношение на действия, които я увреждат.

По същество считат предявените искове за неоснователни. Твърдят, че предсрочната изискуемост на вземанията на Б.та е настъпила на 28.05.2015 г., с изтичане на 7-дневния срок за доброволно изпълнение, предоставен с нотариалната покана, получена на 21.05.2015 г., което означавало, че договорът за особен залог е сключен преди настъпване на изискуемостта на задълженията и фактическият състав на чл.135 ЗЗД не бил осъществен. Сключените сделки не са увредили кредитора „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, тъй като в полза на Б.та били предоставени обезпечения – учреден бил особен залог върху вземания, който ако не е бил вписан, това изцяло било резултат от бездействието на кредитора. От друга страна, с придобитите с договорите за цесия вземания, „Г.“ АД е извършило прихващане със задълженията си към Б.та и е погасило над 14000000 лева от тях. Обезпечаването на други задължения не намалявало имуществото на длъжника.

Твърди се, че задълженията към „И.И.“ АД са възникнали преди възникване на вземането на Б.та и атакуваните сделки не са били предназначени да я увредят. Отделно, процесните сделки са възмездни, а ответникът „И.И.“ АД няма как да е знаел за увреждането.

При тези съображения ответниците молят за отхвърляне на предявените искове.

В допълнителна искова молба, синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност считат възраженията на ответниците относно липсата на процесуална легитимация и нередовност на исковата молба за неоснователни. Конкретната дата на настъпване на предсрочната изискуемост не променяла фактическите твърдения и основателността на предявените искове. Случващото се с Б.та било общоизвестен факт. Всички договори за банков кредит, пораждащи задълженията на „Г.“ АД били сключени преди оспорените сделки, без значение дали вземанията по договорите са ликвидни и изискуеми. Ясно е, че сделките били увреждащи, тъй като затрудняват удовлетворяването на кредитора, дори същият да разполага с други обезпечения.

От ответниците са постъпили двукратно допълнителни отговори на допълнителната искова молба, които не съдържат нови фактически твърдения и правни доводи.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и с определение от 27.11.2015 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че „Г.“ АД е длъжник на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност по договор за банков кредит, сключен на 01.10.2008 г., изменен с анекси, последният от които от 10.04.2014 г., с който е отпуснат банков кредит в размер на 5050000 лева, по договор за инвестиционен банков кредит, сключен на 26.01.2009 г. за сумата 2000000 лева, по договор за банков кредит от 20.12.2011 г., с който е предоставена сумата 10000000 евро, по договор за банков кредит от 08.01.2013 г. за сума в размер на 9500000 евро, по договор за банков кредит от 29.07.2013 г. за сумата 200000 лева и по договор за банков кредит от 12.12.2013 г. за сумата 810000 лева. Задълженията по посочените договори са обявени за предсрочно изискуеми чрез връчена на 20.05.2015 г. на „Г.“ АД нотариална покана, с която на задълженото лице е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение, след изтичането на който задълженията се считат изискуеми, както и че между „Г.“ АД и „И.И.“ АД са сключени, съответно на 26.11.2014 г. договор за учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №195, том І, рег. №2352, дело №175/2014 г. на нотариус А. №488 на НК и на 29.04.2015 г. договор за учредяване на ипотека, оформен в нотариален акт №92, том ІІ, рег. №1368, дело №186/2015 г. на нотариус Д. №085 на НК и на 26.05.2015 г. – договор за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на „Г.“ АД за обезпечаване на задължения, произтичащи от сключено между ответниците споразумение от 11.11.2014 г..

Видно от представените справки от Служба по вписванията – Видин и Раднево, върху притежавани от ответника „Г.“ АД недвижими имоти са учредени ипотеки в полза на „И.И.“ АД, като в полза на ищеца „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, е учредена договорна ипотека с акт №94/2007 г. върху недвижим имот, представляващ едноетажна масивна производствена сграда – цех за Г.ови смеси с площ 1908 кв. м.. С оглед датата на вписване на договора за учредяване на ипотека, същата не обезпечава никой от процесните договори за банков кредит, които са сключени в последващ момент, а в производството не се твърди и установява ипотеката да е учредена за бъдещо вземане, в който случай същата не е нищожна, а сключена под отлагателно условие (чл.153 ЗЗД), нито се твърди това условие да се е сбъднало.

По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР, се установява, че по партидата на „Г.“ АД с вписване № 20080304174736 в ползва на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е вписан залог с поредност 001 върху търговско предприятие за обезпечаване на задължения по договор от 29.07.2005 г. в размер на 4900840 лева, съответно с вписване № 20100211102541 в полза на същия кредитор е вписан залог с поредност 002 за обезпечаване задължения по договор за банков кредит от 22.12.2009 г. в размер на 8125000 лева. Залогът върху търговското предприятие, предмет на отменителния иск, учреден в полза на „И.И.“ АД е с поредност 003 и обезпечава задължения по споразумение към договори за прехвърляне на вземания, сключени в периода 01.09.2014 г. - 11.11.2014 г., в размер на 14612858.41 лева.

Не е спорно и от представените 7 броя уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД, входирани при „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност на 05.11.2014 г., се установява, че страните по договори за цесия и ответници в настоящото производство съобщили на Б.та-длъжник извършените с договори за цесия от 04.11.2014 г. и 05.11.2014 г. прехвърляния на вземанията на „И.И.“ АД в полза на „Г.“ АД и последното обективирало едностранно изявление за прихващане със задълженията си по процесните договори за банков кредит.

Видно от споразумение, сключено на 11.11.2014 г., ответниците се съгласили в обезпечение на задълженията на „Г.“ АД по договори за цесия, сключени в периода 01.09.2014 г.

– 11.11.2014 г., възлизащи на сума в размер на 14612858,41 лева да бъдат учредени договорни ипотеки върху всички притежавани от цесионера недвижими имоти и особен залог върху притежавани движими вещи и вземания.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице Б., което съдът цени като компетентно и обосновано, поради което и го кредитира, се установява, че по процесните договори за банков кредит, към 31.12.2014 г. в счетоводството на „Г.“ АД са отразени задължения в общ размер от 34698029,51 лева, като са осчетоводени и извършени частични погасявания чрез прихващане с придобитите от „И.И.“ АД вземания.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита за неотносими.

Относно конститутивните искове с правна квалификация чл.135 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.135, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно, основателността на предявните обективно и пасивно субективно съединени конститутивни искове, се обуславя от възникнало между „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност и „Г.“ АД, предхождащо извършване на процесните сделки правоотношение, което да придава на ищеца качество кредитор, т. е. същият да е носител на неудовлетворено право на вземане, сключването на обезпечителни договори от 26.11.2014 г., 29.04.2015 г. и 26.05.2015 г. между процесуално легитимираните ответници за обезпечаване на задължения, произтичащи от споразумение от 11.11.2014 г., при знание у представляващия „Г.“ АД, че правната сфера на кредитора ще бъде неблагоприятно засегната.

Исковете са основателни.

Според формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, като и цитираните в същите решения, е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по Павловия иск; съдът, разглеждащ Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, като съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо; в производството по Павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск.