Определение № 26647 от 19.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26647 гр. София, 19.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110111831 по описа за 2023 година

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Ищецът К. М. Х. твърди, че е собственик на Незастроен урегулиран поземлен имот, находят се в град София, СО, р-н ..Витоша“, *** , представляващ, съгласно представената Скица на поземлен имот № 15 - 24 422 (номер петнадесет тире двадесет и четири хиляди четиристотин двадесет и две)), издадена на 20.01.2017 (двадесети януари две хиляди и седемнадесета) година от СГКК - град София на АГКК, поземлен имот с идентификатор № *** , по КККР, одобрени със заповед № РД- 18-68/02.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес: град София, район „Витоша“, *** , с площ, от 572.00 (петстотин седемдесет и два) кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване -до 10 метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 194 . квартал № 50, парцел № XV, при граници: североизток - ПИ с идентификатор № ***, югоизток - ПИ с идентификатор № ***, югозапад - ПИ с идентификатор № *** и северозапад поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ улица ..Ралевица”, в чиято централна част е била построена едноетажна еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД — 18 — 68/ 02.12.2010 год. на Изп. директор на АГКК, която е разрушена от продавача през 2016 (две хиляди и шестнадесета) година, след като е спазил процедурата по ЗУТ с два броя Уведомления до Кмета на район „Витоша“ при СО и до Изпълнителния директор на СГКК - град София на АГКК.

Твърди се, че имотът е придобит от ищеца на дата 26.04.2017 г. чрез договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на незастроен урегулиран поземлен имот № 24, том I , рег. № 1043, дело № 14 от 26.04.2017 г. на Борислава Налбантова – Нотариус с район на действие – СРС, вписан в рег. на НК под 1

№ 142.

Изтъква, че видно от решение № 4728 от 26.06.2019 г. на СГС, ГК, I ГО, 13-ти с-в по гр. дело № 14354/207 5 г. по което ищецът не е бил страна, праводателят му Янчо Георгиев Янков придобива имота на 21.03.2014 г. чрез договор за покупко - продажба. обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на застроен урегулиран поземлен имот № 18, том I, per. № 261, дело № 16 от 21.03.2014 г. на нотариус Борислава Налбантова. рег. № 142 на НК. Заявява, че праводателят на продавача Я. Я. И. В. Б., е придобил имота по силата на два броя завещания от Надежда Димова Вълковска - починала на 11.02.2008 год., която е била бивш собственик на 1/2 идеална част от имота и другия бивш собственик - И. С.

Доев, починал на същата дата - 11.02.2008 год.. като е бил съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот за целия процесен имот от 12.11.2012 г., а именно - Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178. том IV, рег. № 9105, дело № 634 от 12.11.2012 г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег. № 065 на НК. Изтъква, че в подкрепа на тези твърдения представя и Справка № 132867/31.01.2023 г. от СВ – гр. София по електронна партида за имота с идентификатор ***. Твърди се, че Д. С. Т. бил ищец по горецитираното дело, по установителен иск, а не по ревандикационен иск, като никога не е владял имот.

Посочва, че след извършена справка в имотния регистър установил, че е вписано саморъчно завещание от 29.03.2012 год. на Дафинка Димова Въловска - Т.а - сестра на Надежда Въловска - починала на 11.02.2008 год. , която е била бивш собственик на 1/2 идеална част от имота, а другият бивш собственик - И. Д., бил починал на същата дата - 11.02.2008 година. Твърди, че завещанието не е било депозирано при нотариус и обявяването му е поискано от лице, което не е роднина на наследодателката. Сочи, че завещанието е донесено при нотариус за обявяване от ответницата Д. С. С. пет години след смъртта на наследодателката с протокол от 24.07.2020 год. и е вписано в службата по вписванията в АВ на 08.12.2022 год. - две години и шест месеца по-късно и повече от седем години след смъртта на Дафинка Въловска - Т.а.

Поддържа, че завещанието за което твърди, че е неистинско, с него се твърди, че процесният имот е бил завещан на ответницата – Д. С. С., поради което исковата молба е насочена и срещу нея, като изрично оспорва автентичността на завещанието и прави доказателствено искане за назначаване на съдебно – почеркова експертиза. Счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, тъй като неговото право е само застрашено, а не и нарушено, поради обстоятелството, че нито Д. Т., нито Д. С. са предприели някакви действия по отношения на имота и към настоящия момент. Посочва, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се 2 придобие и правото на собственост.

Сочи, че безспорно е придобил процесния имот по силата на гореописания нотариален акт, като е получил несмущаваното владение и е присъединил и това на предходните негови праводатели. Счита, че при присъединяването на владението на Янчо Янков и И. Б. към владението на ищеца е налице повече от десет години непрекъснато владение, като десетгодишният срок на придобивната давност е започнал да тече на 11.02.2008 г., тъй като това е началният момент на владението на И. Б. – смъртта на наследодателите или на дата 12.11.2012 г., когато е бил съставен констативният нотариален акт. Твърди се, че е установил фактическа власт върху недвижимия имот, като упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато. Поддържа, че в рамките на целия период след смъртта на първоначалните собственици, владението върху имота е било постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, като не е установено с насилие, както и не е поддържано с насилие. Твърди, че не са били налице ревандикационни претенции от страна на трети лица. Изтъква, че дори и след постановяването на решението на СГС не са били предприемани действия от страна на Д. Т. срещу иеца. Сочи, че след вписване на завещанието – Д. С. не е предприемала никакви действиея за прекъсване на владението. Счита, че давността не е била спирана или прекъсвана спрямо ищеца, тъй като не е бил конституиран като ответник по горецитираното дело.

С уточняваща искова молба предявява следния петитум:

Моли съда да уважи изцяло предявения положителен установителен иск, като приеме за установено по отношение на ответниците Д. С. С. и Д. С. Т., че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, с площ от 572.00 кв. метра, като имотът е придобит от К. Михаилов Х. по силата на възмездна сделка – покупко – продажба и придобивна давност въз основа на владение, продължило повече от десет години, ведно със законните последици.

С протоколно Определение № 39280/30.09.2024 г. съдът конституира на мястото на покойният ответник Д. Т. наследниците по закон – Б. Д. С., Д. С. С. и Ю. С. С..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. С. С.. Намира предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че основанието му за собственост на спорната идеална част е изтекла в негова полза. Счита, че за ищеца е било известно, че закупува имот, за който има спор за собственост и че неговият праводател Янчо Георгиев Янков не може да изпълни обещанието да му прехвърли владението върху процесната половина, както е обещано в пункт трето римско от нотариалния акт.

Счита, че представеното от ищеца решение на СГС го обвързва, така както обвързва неговия праводател. Сочи, че ако изобщо е текла придобивна давност, то тя е била прекъсната през 2015 г. с предявяване на исковата молба. Заявява, че праводателят на К. Х. не се е позовал на придобивна давност с отговора на исковата молба на Д. Т., 3 поради което и правото на приобретателя да се позове на такава на своя праводател в новото исково производство, инициирано от него, е погасено по давност. Твърди, че нова придобивна давност в полза на К. Х. би могла да започне да тече от влизане в сила на съдебното решение – 31.05.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че установителен иск за собственост не прекъсва давността. Посочва, че от стр. 9 на представеното съдебно решение се установява, че праводателят на ищеца никога не е владял процесния имот. Изтъква, че от Д. С. са представени документи за подмяна на водомер на съществуващата към деня на завеждане на исковата молба през 2015 г. жилищна сграда, като става очевидно, че Д. Т. е бил във владение на сградата, за да допусне служителите на „Софийска вода“ да влязат и да осъществят подмяната на водомера. Твърди се, че Д. С. е представил и документи за регистрация на собствеността на името на своята съпруга – Дафинка Въловска, извършила действието приживе лично, в кадастралния регистър в СГКК – гр. София. Също така били представени доказателства за извършена от нея данъчна регистрация на имота и за платени данъци. Твърди, че Д. Т. бил представил доказателства, че е продължил да плаща данъците и след смъртта на своята съпруга.

Сочи, че съдът е отхвърлил възражението за придобивна давност на ответника И. В. Б., като недоказано, със СПН спрямо праводателите на ищеца и спрямо него на основание чл. 226 от ГПК. Счита, че е недопустимо този въпрос да се разглежда отново в настоящото производство. Изтъква, че със съдебното решение, представено от ищеца, изрично е установено спрямо неговия праводател – Янчо Георгиев Янков със сила на пресъдено нещо, че Д. С. Т. е изключителен собственик на ПИ с ИД. *** по КККР на гр. София, ведно с построената в имот *** по КККР на гр. София сграда с ИД *** по наследство от съпругата – Дафинка Димова Въловска, сестра и единствен законен наследник на Надежда Димова Въловска. Счита, че е налице доказателство, че сградата е била съборена неправомерно и злоумишлено от несобственик. Сочи, че правото на строеж за съборената неправомерно от праводателя на ищеца законна сграда върху 60 кв.м., призната за собствена на Д. Т. с Решение от 26.06.2019 г., влязло в сила на 31.05.2021 г. продължава да съществува и Д. С. Т. има право да възстанови собствеността си във вида, в който е била, преди увредата.

Счита, че завещанието е напълно валидно и автентично. Заявява, че е доказано, че в сградата на процесния имот е принадлежала на праводателката на неговата праводателка, поради което счита, че в неговия патримониум е и правото на възстановяване на сградата. Оспорва твърдението, че ищецът е владял половината от имота, принадлежала на Надежда Вълковска. Поддържа, че ищецът не е противопоставил собственическо намерение за своене лично срещу съсобственика си на половината, нито спрямо него, нито спрямо Д. Т., до момента на предявяване на исковата молба. Сочи, че ищецът не е манифестирал собственическо намерение 4 спрямо трети лица – държавни органи. Счита, че не е изтекла изискуемата от закона давност. Поддържа, че не е изтекла дори кратка придобивна давност, от влизане в сила на съдебното решение спрямо Янчо Янков. Сочи, че Д. Т. е вписал в СВ – гр. София съдебното решение и след това се е регистрирал чрез него като собственик в кадастралния регистър в СГКК – гр. София. Твърди се, че ответникът също е регистрирал завещанието си в СВ – гр. София и се е заявила като собственик за регистриране на собствеността му в кадастралния регистър.

Моли съда да отхвърли така предявения иск. Претендира и разноски.

Ответникът Д. С. Т. в срока за отговор депозира отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата молба е нередовна, доколкото е налице противоречие между фактическите твърдения на ищеца и заявения от него петитум. Моли съда да остави исковата молба без движение, като даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността.

Посочва, че собственици на процесния Поземлен имот са Надежда Димова Въловска и И. С. Д., като двамата се легитимират като собственици въз основа на Нотариален акт № 160, том IV, дело № 1107/1974 г. на нотариус – Христо Омарбалиев и Протокол от 24.07.1978 г. по гр.д. № 8308/78 г. на СРС за съдебна делба.