Решение № 4364 от 15.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4364

Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180703021 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на И. Н. Д., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], чрез адв.К., против ЗППАМ № GPAM-1301290 от 11.12.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор С. Н. С. при РУ – Берковица, ОДМВР-Монтана.

В жалбата се излагат подробни доводи за нейната незаконосъобразност като се сочи, че процесната заповед е следвало да бъде издадена след изготвяне на резултата от кръвната проба, който е определящ за налагането на настоящата ПАМ.

В крайна сметка се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Претендират се и разноски.

За ответната страна не се взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в това производство е ЗППАМ № GPAM -1301290 по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП от 11.12.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор С. Н. С. при РУ – Берковица, ОДМВР-Монтана, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с тест до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 м.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Монтана, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл. 171, т. 1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са и материалноправните разпоредби на закона.

Чл. 171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл. 171, т. 1 буква б) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1/19.07.2017 г., приета на основание на чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл. 6, ал. 10 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В настоящия случай, въпреки твърденията по жалбата в този смисъл, в хода на настоящото производство не се доказа, че жалбоподателят е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният орган не би следвало да се позове на резултата от техническото средство ("Drug Test 5000"), за да се приеме, че е налице употреба на канабис. Разсъжденията в тази насока обаче в конкретния случай не се подкрепиха с доказателства. Действително, по делото като част от административната преписка е представен талон за изследване № 286737, предоставен на жалбоподателя, но от този талон не става ясно дали реално той е дал кръвна проба за изследване, дали се е явил в определения срок за целта. Не е представен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Доказателства в тази насока не се представиха по делото. При това положение, съдът приема за определящ резултата от техническото средство ("Drug Test 5000"), даден при извършената проверката от органите на МВР, предвид липсата на доказателства за дадена кръвна проба в съответствие с нормите на чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата и чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. Съдът приема за безспорно установен този факт, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с тест, като съобрази изричната норма на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Предвид неангажирането на доказателства за оборването на доказателствената сила на АУАН от страна на жалбоподателя, съдът е длъжен да се съобрази с установените в него факти. В конкретния случай, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с тест.

Нормата на чл. 171, т. 1 буква б от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

При липсата на заявени претенции за разноски за ответната страна, съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. Д., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], против ЗППАМ № GPAM -1301290 от 11.12.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор С. Н. С. при РУ – Берковица, ОДМВР-Монтана.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: