Решение № 1057 от 25.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1057 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20221100902136 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от 01.06.2021 г. със срок на действие до 30.09.2021 г., по силата на който ищецът „П.Ф.“АДСИЦ се е задължил да отдава под наем на ответника „В.С.“ЕООД следния недвижим имот – УПИ № VІ – за Винпром, находящ се в кв. 71 по действащия регулационен план на с. Стамболово, Хасковска област, ведно с построените в имота сгради и съоръжения. Сочи се, че страните договорили наемна цена от 60 000 лв. с вкл.

ДДС, платима, както следва – сумата от 8 333.33 лв. – платима на 05.08.2021 г. и сумата от 41 666.67 лв. – платима на 05.09.2021 г. В изпълнение на договора на 05.08.2021 г. било извършено плащане на сумата от 10 000 лв. с вкл. ДДС по фактура № 0000000448/05.08.2021 г. Ищецът излага твърдения, че на 01.09.2021 г. било сключено споразумение между страните за предоговаряне срока на договора, който бил продължен до 23.12.2021 г., като предаването на имота и вещите в него било дължимо до 10.01.2022 г. Сочи, че по издадена фактура № 0000000466/07.09.2021 г. за сумата от 50 000 лв. с вкл. ДДС било извършено частично плащане на 30.12.2021 г. на сумата от 3 333 лв., след което по договора не били извършвани други плащания, като дължима останала сумата за остатъка по фактурата от 46 667 лв. С отправено на 22.02.2022 г. писмо ответното дружество било уведомено за остатъка на дължимата сума, като в отговор на писмото на 28.02.2022 г. потвърдило съществуването на непогасено задължение в този размер.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 46 667 лв. с вкл. ДДС – главница за незаплатена наемна цена по процесния договор за наем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в указания от съда срок за това, като ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

Предявен е от „П.Ф.“АДСИЦ срещу „В.С.“ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, във чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Съдът, като разгледа релевантните за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

Видно от представения по делото Договор за наем от 01.06.2021 г., същият е бил сключен между ищцовото П.Ф. АДСИЦ – в качеството му на наемодател и ответното В.С. ЕООД – в качеството му на наемател, с обект на договора следния недвижим имот – УПИ с № VІ – за Винпром, находящ се в квартал 71 по действащия регулационен план на с. Стамболово, Хасковска област, одобрен със Заповед № 293/1987 г., с площ от 16 801 кв.м., ведно с построените в имота сгради и съоръжения /описани в Приложение 1 и Приложение № 2 към договора/, а именно – 1 – сграда за водоснабдяване – ПП Водоем; 2 – складова база, склад за готова продукция; 3 – сграда за водоснабдяване – помпена за питейна вода; 4 – административна, делова сграда; 5 – сграда със смесено предназначение – главен корпус; 6 – сграда със смесено предназначение – работилница и парокотелно; 7 – сграда със специално предназначение – приемно / машинно – пресово; 8 – сграда за канализация – пречиствателна станция; 9 – сграда за енергопроизводство – трафопост. В чл. 3 от Договора е предвидена наемна цена в размер на 50 000 лв., без ДДС, в която е включена и тази за находящите се в имота движими вещи и съоръжения /описани в Приложение №2 към договора/, като е договорен следният начин на плащане: 8 333.33 лв., без ДДС, платими на 05.08.2021 г.; 41 666.67 лв., без ДДС, платими на 05.09.2021 г.

В чл. 6 от Договора е предвиден срок на действието му до 30.09.2021 г., считано от дата на подписването му.

С Допълнително споразумение към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2021 г., което е подписано на 01.09.2021 г. между страните по договора за наем, е постигнато съгласие за изменение на чл. 6 по него, като срокът на договора е продължен до 23.12.2021 г.

По делото са представени Платежно нареждане от 30.12.2021 г. за извършено плащане на сумата от 3333 лв. – по фактура /без посочен номер и дата на издаване/, Платежно нареждане от 17.08.2021 г. за сумата от 10 000 лв. по фактура № 0000000448/05.08.2021 г., като и по двете плащания получател е П.Ф. АДСИЦ, а наредител на паричните преводи – В.С. ЕООД.

По делото е представена Фактура № 0000000466/07.09.2021 г. с продавач на стоката/услугата – П.Ф. АДСИЦ и купувач – В.С. ЕООД, с основание по сделката – наем по договор от 01.06.2021 г. и стойност по фактурата от 41 666.67 лв., без ДДС или 50 000 лв. с ДДС, като във фактурата вместо подписи са вписани идентификационни цифри, в приложение чл. 7, ал. 1 ЗСч, чл. 114 ЗДДС и чл. 78 ППЗДДС. Представена е и Фактура № 0000000448/05.08.2021 г. на стойност от 8 333.33 лв., без ДДС, или 10 000 лв. с ДДС, с основание за плащане - наемна вноска с падеж 05.08.2021 г. по договор за наем от 01.06.2021 г., при същите продавач и задължено лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на предявената искова претенция е осъдителен иск за реално изпълнение, а именно заплащане на наемната цена срещу предоставени за ползване на ответника вещи по сключен договор между тях.

Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 228 ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно ползване една вещ, като последният се задължава да му плати определена цена за ползването на вещта – чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в случай че длъжникът не изпълни задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетението за забава.

В случая, за установяване облигационната връзка между страните по делото е представен договор за наем, с дата на сключването му – 01.06.2021 г., в който се съдържат основните права и задължения на страните по него, в съответствие с приложимите разпоредби в ЗЗД. По силата на договора ищецът П.Ф. АДСИЦ се е 2 задължил да предоставени за временно и възмездно ползване на ответника В.С. ЕООД следния недвижим имот - УПИ с № VІ – за Винпром, находящ се в квартал 71 по действащия регулационен план на с. Стамболово, Хасковска област, одобрен със Заповед № 293/1987 г., с площ от 16 801 кв.м., ведно с построените в имота сгради и съоръжения /описани в Приложение 1 и Приложение № 2 към договора/.

По делото е безспорно, че ищецът е изправна страна, като в изпълнение на поетите от него задължения в качеството му на наемодател е предоставил и осигурил безпрепятствено и необезпокоявано ползване на имотите – обект на договора и в периода на срока на действие на договора, който първоначално е бил четиримесечен такъв, считано от подписването му до 30.09.2021 г., като впоследствие с подписване на допълнителното споразумение от 01.09.2021 г. срокът е продължен до 23.12.2021 г.

В случая, обект на исковата претенция е незаплатената част от наемната цена, установена по размер и начин на плащане в основния договор за наем, в който е предвидено плащането да бъде на две вноски, съответно в размер на сумата от 8 333.33 лв., без ДДС, платими на 05.08.2021 г.; 41 666.67 лв., без ДДС, платими на 05.09.2021 г.

Представените по делото платежни нареждания са в подкрепа на заявеното от ищеца, че в изпълнение на договора са извършени две плащания. С извършеното плащане на 17.08.2021 г. на сумата от 10 000 лв. е погасено задължението на наемателя за наемната вноска с падеж 05.08.2021г. – представляваща първата договорена такава, съобразно чл. 3 по договора и по издадена Фактура № 0000000448/05.08.2021 г.

За уреждане отношенията между страните във връзка с продължения срок на договора за наем с подписване на допълнителното споразумение от 01.09.2021г. е издадена Фактура № 0000000466/07.09.2021 г. на стойност по фактурата от 41 666.67 лв., без ДДС или 50 000 лв. с ДДС. Извършеното плащане по нея е с платежно нареждане от 30.12.2021 г. на сумата от 3333 лв., като незаплатеният остатък по фактурата възлиза на 46 667 лв., с вкл. ДДС и равняващ се на претендираната такава по предявения иск

Не се твърди, а и не се и установява ответникът да е извършил плащане по непогасения остатък по издадената фактура и което е възложено в негова тежест на доказване в производството.

От значение при възприемане на доказаните в хода на производството факти е и позицията на ответника в хода на производството, който е бил надлежно уведомен, като не е оспорил предявения срещу него иск, както и представените доказателства по неговата основателност, което води до извод за безспорност по фактите, изложени от ищеца.

С оглед гореизложеното и доколкото по делото категорично се установи възникнала между страните облигационна връзка по сключен договор за наем между тях с условия по договора, съобразно твърденията на ищеца, който същевременно се явява изправна страна по договора; установи се дължимостта на насрещното задължение на наемателя – да заплати договорената наемна цена, което е било изпълнено частично. По този начин ответното дружество, в качеството си наемател, е останал неизправен длъжник по отношение на част от вземането на ищеца по договора за наем между тях, а именно в размер на сумата от 46 667 лв., с вкл. ДДС. Предявеният осъдителен иск се явява основателен по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен. Като законова последица, следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата по главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 3 ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в производството в общ размер на 6246.68 лв., от които 1 866 лв. – внесена държавна такса и 4380 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В.С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул. Проф. *******, да заплати по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД на П.Ф. АДСИЦ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. Цар *******, сумата от 46 667 лв. – незаплатена наемна цена с вкл. ДДС по Договор за наем от 01.06.2021 г. и издадена Фактура № 0000000466/07.09.2021 г. на стойност 50 000 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2022 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА В.С. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.

София, бул. Проф. *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.Ф. АДСИЦ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. Цар *******, сумата от 6246.68 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4