Решение № 260290 от 08.10.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 260290 гр.Бургас,08.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р., като разгледа

НАХД № 3061 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „***” ООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление : гр. ***, ул. „***“ № 6А, ет. 6, ап. 12, чрез управителя С.В.В., срещу Наказателно постановление № 02-0002976/08.07.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 415, ал.1 от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че в НП не са конкретизирани – дата, място и обстоятелства по извършване на нарушението, което според жалбоподателя е опорочило цялото производство и му е попречило да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Счита се, че неправилно АНО не е коментирал въз основа на какъв юридически факт е възникнало трудовото правоотношение между дружеството-жалбоподател и работника. На следващо място се застъпва, че описаното неизплащане на задължението на дружеството не може въобще да се окачестви като административно нарушение, доколкото евентуалното неизплащане на суми по трудовото правоотношение в срок, представлява трудов спор между работника и работодателя, който подлежи на решаване по гражданско-правен ред и не следва да се санкционира по административен. Отделно от това се твърди, че в случая липсва и съдействие от страна на кредитора, което допълнително е възпрепятствало заплащането на дължимите суми. Застъпва се, че в случая дружеството е било многократно санкционирано с отделни НП за неизпълнение на предписания по Протокол №

ПР 2001258/07.02.2020г., което е неправилно и в противоречие с принципа „non bis in idem”, доколкото предписанието е само едно и би следвало да се санкционира само с едно НП. На последно място се твърди, че АНО не е коментирал въобще дали не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, като се акцентира, че именно тази разпоредба е следвало да намери приложение, а не чл. 415в КТ. Под евентуалност се счита, че щом АНО е решил да се позове на последната правна норма, то той е следвало да определи санкцията в размер на 100 лева, доколкото не са изтъкнати никакви причини, защото е наложен максималният размер.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище жалбата се поддържа изцяло. Развиват се подробни съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН, които се обвързват с утежненото положение в страната и света, настъпилата финансова криза, загубата на пазари и налагането на забрана за улов на бяла пясъчна мида в акваторията на Черно море.

Административнонаказващият орган – Дирекция

„Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно доказано. Застъпва, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването върху самото НП, то е връчено на упълномощено лице на 28.07.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 04.08.2020г., видно от отбелязването върху входящия печат). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 07.02.2020г., по повод сигнал за некоректно отношение от работодателя, Д.Р. и С.М.– и двете заемащи длъжност гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, извършили проверка по документи за спазване на трудовото законодателство от страна „***” ООД. В хода на проверката били изискани ведомости за работни заплати, фишове и др. и било констатирано, че дружеството стопанисва обект: Цех за преработка на миди, находящ се в гр. ***, както и че в този обект труд полагат множество лица. Било констатирано, че дружеството не е изпълнило задълженията си като работодател, във връзка с изплащане в срок на трудови възнаграждения и обезщетения по КТ по отношение на своите служители. В тази връзка на 07.02.2020г. с Протокол № ПР 2001258/07.02.2020г. длъжностните лица дали общо 67 предписания на работодателя, сред които и т. 8 – да изплати трудовото възнаграждение за месец октомври 2019г. на работника М.П.Й.(в НП е допусната техническа грешка и е посочен т. 9, вместо действителната т. 8, което обаче съдът отдава на чисто технически пропуск, който по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на санкционния акт). Бил определен срок за изпълнение 02.03.2020г. Предписанието било надлежно връчено на упълномощен представител, не било обжалвано и на 22.02.2020г. влязло в сила. Въпреки дадените задължителни предписания дружеството не изпълнило нито една от точките в срок. На 05.03.2020г. контролните органи извършили проверка по изпълнение на предписанието, като също констатирали, че то не е изпълнено в нито една от частите си. Изискали нарочно писмено сведение от пълномощник на дружеството, в което той потвърдил, че предписанията не са изпълнени, поради лошо време и отказ на клиенти, което е довело да намаляване на приходите на дружеството.

Св. Р. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, поради което и на 12.03.2020г. съставила срещу „***” ООД АУАН, в който описала горните факти и им дала посочената правна квалификация. Изрично изписала, че става въпрос за обект в гр. ***, както и че дружеството е следвало да изпълни предписанието до 02.03.2020г., но не го е сторило. Актът бил съставен на място в Дирекцията, след което бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало, без да направи възражения и получило препис от него.

В предвидения срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражение срещу акта не били депозирани, но на 27.05.2020г. работодателят изпълнил задължението си и изплатил дължимите суми по трудовото правоотношение. На 06.07.2020г. пък било депозирано обяснение от жалбоподателя, в което се развивали подробни съображения за маловажност на случая, аналогични с процесните.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел, че с поведението си „***” ООД е осъществило състава на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, но преценил, че нарушението е своевременно отстранено и от него не са произлезли вредни последици, поради което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ. Именно поради това наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва така установените факти, но навежда доводи за несъставомерност на извършеното и за процесуални нарушения, поради което и счита, че НП следва да се отмени.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Изрично в АУАН и НП е посочено, че обектът, на който е полаган труд се намира в гр. ***, както и че дружеството е следвало да изпълни задължителните предписания до 02.03.2020г., но не го е сторило – т.е. посочени са както крайният срок за извършване на дължимото действие, така и моментът, към който деянието е довършено, а именно първият ден след изтичане на срока. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението – т.е. мястото на полагане на труд, където се е дължало и изплащане на свързаните с трудовото правоотношение суми (изпълнение на предписанието), така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение – с какъв акт е дадено предписанието, в какво се е изразявало то и в какво се е изразявало неизпълнението му. Пак противно на становището на жалбоподателя в АУАН и НП изрично е посочено, че се касае до неизпълнение на задължителни предписания, а не до неизплащане на начислено възнаграждение, поради което и напълно ирелевантно е какъв е юридическият акт, от който е възникнало трудовото правоотношение.

В обобщение, настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По същество следва да се посочи следното.

Няма спор, че на 07.02.2020г. компетентни длъжностни лица от Дирекция „ИТ”-Бургас, съставили Протокол № ПР - 2001258/07.02.2020г., в т.8, от който изрично предписали в срок до 02.03.2020г. дружеството да изплати на служителя си дължимата сума във връзка с трудовото правоотношение по между им.

Страните не спорят и относно това, че предписанието не било оспорено пред АдмС-Бургас, както и че въпреки това работодателят не изпълнил в указания срок предписаното (видно от сведенията на упълномощеното лице).

При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.

По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание.

Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.

Именно поради това съдът не навлиза в детайли и не изследва в пълнота обстоятелствата по самото предписание. Доколкото в конкретния случай безспорно се доказват и двете предпоставки (а и те не се оспорват и от жалбоподателя) то съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството по посочената разпоредба.