Решение № 707 от 25.11.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ по НОХД № 17228/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав

Повдигнато е обвинение от Софийска районна прокуратура, срещу ВЛ.

ЦВ. К., ЕГН: **********, за това, че на 30.01.2017г. в гр. София, в качеството си на управител и представител на търговско дружество “С. Б.” ООД с ЕИК № ********, със седалище и адрес на управление:********* и след като представляваното от него търговско дружество “С. Б.” ООД с ЕИК № ******** изпаднало в състояние на неплатежоспособност, считано от 31.12.2016г., като се декапитализирало и е имало непогасени, изискуеми и ликвидни задължения в размер на 187 000 (сто осемдесет и седем хиляди) лева - отрицателната разлика от 473 000 лв. /четиристотин седемдесет и три хиляди/ лева изискуеми и ликвидни задължения и краткотрайни активи на дружеството на стойност само 286 000 (двеста осемдесет и шест хиляди) лева, като това обусловило коефициент на обща ликвидност 0,60 при референтни стойности 1,30-1,60 и в 30 дневен срок от спирането на плащанията (от 31.12.2016 г. до 29.01.2017г. включително), не е поискал от съда - Софийски градски съд, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, да открие производство по несъстоятелност /съгласно изискванията на чл. 608, ал.1 от Търговския закон - „Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане” и чл.608, ал.2 от Търговския закон - „Неплатежоспособността се предполага, спрял плащанията”/- престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В открито съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, като го намира за доказано. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която да се наложи наказание в минимален размер, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия К..

Защитникът на подсъдимия – адв. Н. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Акцентира върху това, че е доказано, че след 31.12.2016 г. е имало плащания, както и че от един момент нататък собственикът е бил друг и ако неплатежоспособността е настъпила при новия собственик, то той следва да носи наказателна отговорност.

Подсъдимият К. поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Подсъдимият ВЛ. ЦВ. К. е роден на ******* г. в гр. *****, българин, български гражданин, с полувисше образование, работи, неосъждан, с адрес:

*********, ЕГН **********.

На 02.08.2012 г., подс. К. учредил дружеството „С. Б.“ ЕООД. Същото било вписано в Търговския регистър с ЕИК ********, като едноличен 1 собственик на капитала бил подс. ВЛ. ЦВ. К.. По силата на сключен договор за управление от 14.11.2012 г. за управител на дружеството бил назначен Л.Д.В.. С решение на общото събрание на дружеството от 22.08.2017 г., като съдружник бил приет В.С.К.в, на който подс. К. и съдружникът му Л.В. продали дружествените си дялове.

Към края на 2015 г., финансовото състояние на дружеството започнало да се влошава и задълженията му нараснали. Задълженията били както публични, така и към частноправни субекти по сключените с тях договори. На дружеството била извършена ревизия от инспектори при Национална агенция за приходите. С ревизионен акт № Р-22002217007988-091-001 от 07.08.2018 г. и ревизионен акт № Р-22221017003558-091-091-001 от 05.06.2018 г. установили, че дружеството е генерирало публични задължения в размер на 229 060.86 лв. (двеста двадесет и девет хиляди и шестдесет лева и осемдесет и шест стотинки). След извършени справки се установило, че дружеството не притежавало недвижими имоти и МПС, авоари по банкови сметки или ценни книжа, както и че не обслужвало публичните си задължения. Въз основа на това приели, че дружеството е неплатежоспособно и подали сигнал до 04 РУ СДВР, с твърдения, че управителят на дружеството не е уведомил съда за настъпилата неплатежноспособност.

По постъпилия сигнал било образувано досъдебно производство. В хода на разследването била назначена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която се установява, че дружеството „С. Б.“ ЕООД е спряло плащанията си и е изпаднало в състояние на неплатежоспособност към 31.12.2016 г., като в констативно-съобразителната част било описано, че дружеството е било в лошо финансово състояние още към 2014 г., както и че не е притежавало достатъчно активи, за да покрие изискуемите си задължения, поради което е изпаднало в състояние на трайна неплатежоспособност с начална дата 31.12.2016 г. Посочено е още, че към 31.12.2016 г. управител е бил подс. К..

В хода на съдебното следствие е назначена повторна съдебносчетоводна експертиза, съгласно заключението на която е налице задлъжнялост на дружеството „С. Б.“ ЕООД към НАП в размер на 268 427,07 лв от които - 169 933,26 лв. главница и лихва - 98 493,81 лв., формирани като задължения да период от 01.12.2013 г. до 31.08.2017 г., като сумата на задължението е към дата 16.08.2022 г. Вещото лице е посочило, че поради невъзможност от събраните доказателства да се установи друга дата на задлъжнялостта към кредиторите на дружеството следва да се приеме балансовата дата - 31.12.2016 година, съгласно последните вписани в ТР на Агенцията по вписванията, Годишни финансови отчети за 2016 година.

Назначена е и допълнителна експертиза, съгласно заключението на която поради невъзможност от събраните доказателства да се установи точна дата на задлъжнялостта към кредиторите на дружеството е посочено, че не може по категоричен начин да се установи, че датата на свръхзадлъжнялост/неплатежоспособност е 31.12.2016 година. В тази връзка, вещото лице е допълнило, че поради липса на декларирани финансови отчети на Дружеството за 2017 година и липса на информация на финансовото 2 състояние на дружеството след 31.08.2017 година вероятната дата на свръхзадлъжнялост/неплатежоспособност е след 31.08.2017 година.

Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото доказателствени източници:

Гласни доказателствени средства – обясненията на подс. ВЛ. ЦВ. К., писмените – ревизионни актове, справка за задълженията на дружеството от НАП, справка за продажби, справка за общите задължения от НАП, справки за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях за период от 01.01.2017 г. до 31.08.2017 г., фактури, счетоводни баланси, годишни финансови отчети, решения на общото събрание на дружеството, договори за покупко-продажба на дружествени дялове, справки за актуално състояние, банкови извлечения, фактури и плащания, както и от заключенията на изготвените по делото съдебно-счетоводни експертизи.

Съдът намира, че не следва да кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че дружеството „С. Б.“ ЕООД е спряло плащанията си и е изпаднало в състояние на несъстоятелност към 31.12.2016 г., като в констативно-съобразителната част е описано, че дружеството е било в лошо финансово състояние още към 2014 г., както и че и не е притежавало достатъчно активи за да покрие изискуемите си задължения, поради което е изпаднало в състояние на трайна неплатежоспособност с начална дата 31.12.2016 г. В разпита си пред съда, вещото лице Н. е заявил, че не е правил оценка на търговското предприятие, а е правил анализ на годишните финансови отчети, ревизионните актове и декларации. В разпита си излага категорично твърдение, че е спрял плащанията, считано от 31.12.2016 г., като по-нататък заявява, че към края на 2016 г. дружеството е имало коефициент 0,6, който означавал, че с активите на дружеството са могли да бъдат покрити едва 60% от задълженията. Заключението на вещото лице, в частта, в която твърди, че плащанията на дружеството са спрели от 31.12.2016 г. е необосновано, тъй като не са били взети предвид съществуващи писмени доказателства, които установяват, че плащания е имало и след датата посочена в заключението. За съда остава неясно как вещото лице при тези твърдения, изложени от него е достигнало до извод за неплатежоспособност на търговеца, което е довело до спиране на плащанията, като отчита и това, че вещото лице в разпита си заявява, че се е позовало единствено на финансовия отчет. Наличието на доказателства, които сочат, че дружеството има материални активи и обстоятелството, че вещото лице въпреки това не ги е взел предвид, са в основата на извода, до който съдът достигна за необоснованост на заключението и за назначаване на повторна съдебносчетоводна експертиза.

Повторната съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че е налице задлъжнялост на дружеството „С. Б.“ ЕООД към НАП в размер на 268 427,07 лв от които - 169 933,26 лв. главница и лихва - 98 493,81 лв. формирани като задължения да период от 01.12.2013 г. до 31.08.2017 г., като сумата на задължението е към дата 16.08.2022 г. Вещото лице е посочило, че поради 3 невъзможност от събраните доказателства да се установи друга дата на задлъжнялостта към кредиторите на дружеството следва да се приеме балансовата дата - 31.12.2016 година съгласно последните вписани в ТР на Агенцията по вписванията Годишни финансови отчети за 2016 година. В разпита си пред съда вещото лице излага твърдения, че последното плащане е към 07.06.2017 г. съгласно данните от НАП, въз основа на което съдът изгради извод, че дружеството не е спряло плащанията си към 31.12.2016 г. В подкрепа на този извод са и твърденията на вещото лице В. в тази насока, която в разпита си пред съда заявява, че дружеството е със задлъжнялост по-висока от 30%, но не може да каже, че е спряло плащанията, въпреки че има забава на същите. По назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е поставена задача на вещото лице да посочи дали съобразно активите на дружеството, към дата 31.12.2016 г. е имало възможност да погаси своите задължения. Вещото лице дало заключение, че дружеството е задлъжняло към НАП в размер на 268 427,07 лв от които - 169933,26 лв. главница и лихва - 98 493,81 лв, формирани като задължения да период от 01.12.2013 г. до 31.08.2017 г., а сумата на задължението е към дата 16.08.2022 год.

Задължението към фирма „******“ ЕАД към 31.12.2016 г. било погасено почти до размер 25 993,95 към 30.07.2017 г. В заключението е посочено, че поради невъзможност от събраните доказателства да се установи точна дата на задлъжнялостта към кредиторите на дружеството, не може по категоричен начин да се установи, че датата на свръхзадлъжнялост/неплатежоспособност е 31.12.2016 година. В тази връзка, вещото лице е допълнило, че поради липсата на декларирани финансови отчети на Дружеството за 2017 година и липса на информация на финансовото състояние на дружеството след 31.08.2017 година, вероятната дата на свръхзадлъжнялост/неплатежоспособност е след 31.08.2017 година. При изготвянето на тази допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че предполагаемата дата на настъпилата неплатежоспособност е близо 8 месеца след датата, посочена в обвинителния акт. Предвид това, че за изготвянето на това заключение в хода на провеждането на експертното изследване са взети предвид най-много писмени доказателства, свързани с финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че следва да кредитира именно него, като най-обосновано.

Съдът кредитира обясненията на подс. К. в пълнота, тъй като същите намират опора в писмените доказателства и заключенията на изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза.

Останалите писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК, доколкото се явяват обективен източник на доказателствена информация и са непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателствени материали по делото, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани без да бъдат подлагани на самостоятелен и подробен доказателствен анализ.