Решение № 807 от 13.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Разград, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330100819 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.55 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от Т. С. С., с която е предявен иск срещу „Фреш Кредит“ЕООД за връщане на сумата 822,60 лв. като платена без основание.

Ответникът твърди, че сумата е платена в изпълнение на договор за потребителски кредит №0020372 от 05.02.2024 г.

Ищецът прави възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Конкретно сочи, че в чл.3 от договора е уговорено обезпечаване на задължението на кредитополучателя чрез сключване на договор за поръчителство – чрез двама поръчители, отговарящи на определени условия или чрез договор за поръчителство с дружество – поръчител, за което ищецът дължи възнаграждение в размер на 1 224 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №0020372 от 05.03.2024 г. по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 1000 лева при следните условия: за срок от 9 месеца, с фиксиран годишен лихвен процент 39 %при ГПР- 46,50 %, при обща стойност на плащанията от 1170 лева.

Както сочи ищеца в в чл.3 от договора действително е уговорено обезпечаване на задължението на кредитополучателя чрез поръчителство от двама поръчители, отговарящи на определени условия или чрез неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. По-нататък в текста е записано, че в случай, че такова обезпечение не е предоставено, ще се счита, че кредитополучателя се съгласява и упълномощава кредитодателяда 1 сключи от негово име и за негова сметка, в т.ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД договор за поръчителство с дружество – поръчител, за което ищецът дължи възнаграждение за поетото поръчителство в размер на 1 224 лв.

Според представените по делото платежни документи, неоспорени от ответника, ищецът е заплатил общо сумата 1 822,60 лв. по Договор за потребителски кредит №0020372 – 2,50 лв. на 30.06.2024 г. /л.3/752,10 лв. на 20.06.2024 г./л.4/; 270,00 лв. на 15.05.2024 г. /л.5/;270 лв. на 12.04.2024 г. /л.6/;

258 лв. на 12.06.2024 г. /л.7/. Първите четири суми са внесени в офис на „Фреш Кредит“ЕООД в гр.Бургас. Последната – от 12.06.2024 г. е внесена чрез „Изипей“. В нея освен номера на договора е записана и сумата 1854,40 лв.

Представен е и приходен касов ордер с дата, която не се чете, за внесена сума в размер на 270 лв. в същия офис на „Фреш Кредит“ЕООД в гр.Бургас.

В приходните касови ордери, в които е посочена сума от 270 лв. като основание е записано „вноска“, а в този с по-голяма сума – 752,10 лв. – предсрочно погасяване.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че между страните не съществува валидно правно основание, което да е основание за задържане на процесната сума от ответника.

За да се произнесе по този иск, предвид твърдението на ответника за съществуване на договор за кредит между страните, Съдът като преюдициален въпрос следва да разгледа възражението за нищожност на този договор.

При произнасяне по обективно съединени възражения в условията на евентуалност /при неуважаване на предходните/, каквито са тези, предявени в настоящия процес, Съдът следва да съобрази, че всяка правна сделка би могла да страда от няколко порока, респ. основанията за нищожност могат да съществуват едновременно, поради което исковете за нищожност следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Така Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на порока – като започне от по-тежкия /заобикаляне на закона / и ако отхвърли този иск, да премине към следващите по-леки пороци – противоречие с добрите нрави.

Няма спор по делото относно това, че между страните по делото е подписан договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, поради което ищецът има качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът - на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици се прилагат разпоредбите на специалния закон, а именно Законът за потребителския кредит, както и Законът за защита на потребителите.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй 2 като същите са изискуеми при самото му сключване. В Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на неустойка за непредставяне на поръчителство или гаранция при отпуснат кредит в размер на 1224 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора /който е 9 месеца/ в размер на 2394 лв., в т.ч. 1000 лв. заемна сума, 1224 лв. неустойка за непредставяне на поръчителство или гаранция, 170 лв. договорна лихва. Така общия размер на дълга надхвърля ГПР от 46,50 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

По настоящото дело не бяха представени доказателства за сключването на договора за поръчителство, респ. за завършването на фактическия състав за възникване на претенцията на ответника за заплащане на неустойка, но фактите, че същият е продължил да събира сумите и след погасяване на сумата 1170 лв. – сбор от главница и лихва, че събираните от него вноски са били в размер на 270 лв. / респ. 2430 лв. за 9 вноски/, както и че към 12.06.2024 г. счетоводно задължението на ищеца е било в размер на 1854,40 лв. /видно от разписката на л./, доказват, че възнаграждението, посочено в чл.3 от договора е калкулирано в цената на кредита за ищеца, както и във всяка отделна погасителна вноска.

Ето защо при така представените доказателства, Съдът намира, че Договор за потребителски кредит №0020372 е сключен в нарушение на законовите разпоредби на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на предоставената главница, която е в размер на 1000 лв., но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

Ето защо така предявения иск за връщане на сумата 822,60 лв. е основателен и доказан.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се 3 дължат направените по делото разноски, а именно платената държавна такса в размер на 50 лв.

Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатил хонорар, поради което се иска определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Изрично в този текст законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, не по-ниско от изчислено съгласно Наредба №1/09.07.2004 г., в конкретния случай чл.7, ал.2, т.1 предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Предвид предоставената защита /почти бланкетна искова молба и последващи действия, обусловени изключително от защитата на ответника/ съдът намира, че възнаграждението на процесуалния представител не следва да надвишава този размер.

Воден от гореизложеното

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Фреш Кредит“ЕООД, ЕИК 203495900 със седалище гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161 - партер да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** с адрес ******************************* сумата 822,60 лв./осемстотин двадесет и два лева и шестдесет стотинки/420,59 евро/ ОСЪЖДА "Фреш Кредит“ЕООД, ЕИК 203495900 със седалище гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161 - партер да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** с адрес ******************************* направените разноски по делотовнесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева или 25,56 евро.

ОСЪЖДА "Фреш Кредит“ЕООД, ЕИК 203495900 със седалище гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.161 - партер да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И., ЕИК 180978004 с адрес *****************************, представлявано от Е. Г.И., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. С. С., ЕГН **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева или 204,52 евро, определено от съда по реда на чл.28, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ЗАДЪЛЖАВА Т. С. С., ЕГН ********** и Еднолично адвокатско дружество Е.И., ЕИК 180978004 с адрес *****************************, представлявано от Е. Г.И. да представят банкови сметки за заплащане на горепосочените суми.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на двете страни.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4