Решение № 255 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Бургас, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседА.е на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело № 20232100900238 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Интерметал Груп“ ЕООД, ЕИК 147108539, със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. Васил Коларов № 1й, представлявано от Валентин Костадинов Адамов, срещу А. А. В., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. П. № **, ет. *, ап. *, с която моли за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориран в нотариален акт № 94, том І, рег. № 336, д. № 86 от 09.02.2015 г., поради накърняването на добрите нрави – нееквивалентност между продадените имоти и общата им продажна цена от 9800 лева.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за покупко-продажба, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника недвижим имот в землището на гр. Средец, представляващ поземлен имот в м.

Долапски баир с № 000361 с площ от 6.001 дка, ведно с построените в имота административна сграда с площ от 82 кв. м., полумасивна постройка с площ от 69 кв. м. и навес от 360 кв. м., при уговорена цена от общо 9800 лева.

Ищецът твърди, че продажната цена е 3 пъти по-ниска от данъчната оценка и поне 15 пъти по-ниска от пазарната цена на имота, поради което договорът е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави поради значителна нееквивалентност на престациите.

Моли се за уважаване на претенцията и присъждане на съдебноделоводни разноски.

1

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска като неоснователен. Изложени са твърдения, че продавачът – ищец е придобил имота през 2011 г. на същата цена – 9800 лева. Впоследствие сградите, построени в имота, били силно амортизирА. поради неподдържането им. На следващо място е посочено, че А. В. и пълномощникът на ищеца, подписал процесния договор – В. А., са били във фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете, които обстоятелства следва да се имат предвид при преценката за нееквивалентност на престациите. Изложени са доводи, че разликата между продажната цена и данъчната оценка не е съществена, поради което и с оглед договорната свобода на страните сделката не следва да бъде квалифицирана като нищожна.

Моли се съда да отхвърли иска и присъди в полза на ответника съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Не се спори между стрА.те по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че „Интерметал Груп“ ЕООД в качеството на продавач и А. А. В. като купувач са сключили договор за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориран в нотариален акт № 94, том І, рег. № 336, д. № 86 от 09.02.2015 г. – поземлен имот № 000361 в землището на гр. Средец, м. Долапски баир с площ от 6.001 дка, ведно с построените в имота административна сграда с площ от 82 кв. м., полумасивна постройка с площ от 69 кв. м. и навес с площ от 360 кв. м.

Уговорена е продажна цена в размер на 9800 лева, която е платена изцяло и в брой преди подписване на нотариалния акт – обстоятелство, което не се спори между стрА.те. В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на продавА.я имот е 26482,70 лева.

Представен е нотариален акт № 187, том ІV, рег. № 2990, д. № 700 от 28.10.2011 г., видно от който С. Т., В. Т. и В. В. са прехвърлили на „Интерметал груп“ ООД собствеността върху същите имоти, предмет на атакуваната сделка, за сумата 9800 лева.

С договор за наем на недвижим имот от 02.08.2022 г. А. В. е предоставила за ползване на „Валси 2017“ ЕООД, представлявано от управителя В. А., процесните имоти.

Видно от удостоверение за раждане на детето В. В. А. същото е родено **.**.**** г. с родители А. В. и В. А.

СъбрА. по делото са гласни доказателства. Свидетелят Д. В. е посочила, че познава А. В. от 2010 г. През 2012 г. А. В. се запознала със собственика на дружеството – ищец В. и започнали връзка, двамата живели 2 заедно от 2013 г. до 2021 г. Свидетелката посещавала имота - базата в Средец, отпред имало много коли, след това къщичка, зад къщичката имало постройка, пълна с метални части. Базата била оградена. През 2012-2013 г. къщичката била в окаяно състояние, покривът течал, всичко било в мухъл, нямало изолация. През 2015 г., когато А. закупила базата, нейният дядо, който е строител, купил всички материали, за да може да се реставрира къщата, направил й покрива, боядисал я, изолирал я цялата, отвън също я боядисал. Тя се ползвала за офис. А. и Валентин работели заедно и след като купила имота, дейността на фирмата по продажба на метали продължила. В парцела имало и метална постройка зад къщата, където имало авточасти, но на нея А. не е правила ремонт.

От приетото заключение по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на процесните имоти е 12530 лева за земята и 36740 лева за сградите или общо 49270 лева.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира предявената претенция за неоснователна.

Съдът намира, че соченото от ищеца основание за нищожност на договора за покупко-продажба – накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност между престациите, не е установено в производството.

„Добрите нрави“ е понятие, което няма легална дефиниция, но е обсъждано в тълкувателната дейност на ВКС. Така в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСТК съдът е приел, че „добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях“, като един от основните принципи е принципът на справедливостта.

Фактическият състав на накърняването на добрите нрави като основание за нищожност на договора е многократно изяснен в съдебната практика (напр. Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о. и др.).

Прието е, че се касае за обща правна категория, приложима както към гражданските, така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се правила и норми, които бранят принципи и ценности, общи за всички правни субекти, и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските отношения и на предотвратяването на 3 несправедливото облагодетелстване. Въпросът дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави“, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Практиката на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД (Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г. на ВКС, I г. о.) приема, че прокламираната с чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето е ограничена от „добрите нрави“. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС е разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В случая не се налага извод за такава неравностойност на престацията по сключения между страните договор за покупко-продажба, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сделката. Налице са насрещни престации по договора, за които не може да се приеме, че са в драстично нарушение на принципа на справедливост и добросъвестност в отношенията между страните, създаващи условия за несправедливо облагодетелстване на една от страните, което да води до такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. С оглед събраните по делото доказателства съдът не счита, че със сключване на процесния договор за покупко-продажба се накърняват добрите нрави, тъй като не се установи недобросъвестност на купувача по сделката. В практиката е утвърдено разбирането, че като критерий следва да се преценява действителната воля на страните – преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. В Определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 224/2011 г., II т. о. е разяснено, че съдът следва да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави”, като злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.

В настоящия случай се установи, че управителят на ищцовото дружество и ответникът са били в изключително близки отношения (фактическо съпружеско съжителство в периода 2013 г. – 2021 г., като около 2 години след процесната сделка им се е родило дете) и са работили заедно чрез фирмата на В. А. – собственик на ищеца. А. В. е извършила ремонт на една от сградите в имота, предмет на атакуваната сделка, чрез помощта на дядо си, с оглед подобряване на вида му за посрещане на клиенти на дружеството. Това са обстоятелства, които се установяват от събрА.те по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, доколкото са последователни и непротиворечиви и пресъздават лично възприети от свидетеля факти. С оглед на така изложените данни съдът намира, че не се доказва недобросъвестност 4 на купувача по сделката. Макар процесният имот да е прехвърлен срещу посочена в нотариалния акт цена, по-ниска от данъчната оценка, законът не забранява това. Налице е парична престация от страна на купувача, която действително се отклонява от обичайната, но същата е съчетана с преследвана от страните цел, с последвал ремонт на имота от страна на купувача с оглед продължаване на дейността на дружеството в същия този имот, които обстоятелства стоят извън сделката, но следва да бъдат ценени при преценка за еквивалентността на престациите и добросъвестността на купувача, като тези факти, анализирА. в съвкупност, не говорят за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.

Ето защо и съдът намира, че сделката не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, и искът следва да бъде отхвърлен.

На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1300 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Интерметал Груп“ ЕООД, ЕИК 147108539, със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. Васил Коларов № 1й, представлявано от Валентин Костадинов Адамов, срещу А. А. В., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. П. № **, ет. *, ап. *, за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за покупко-продажба на недвижими имоти, инкорпориран в нотариален акт № 94, том І, рег. № 336, д.

№ 86 от 09.02.2015 г., поради накърняването на добрите нрави – нееквивалентност между продадените имоти и общата им продажна цена от 9800 лева.

ОСЪЖДА „Интерметал Груп“ ЕООД, ЕИК 147108539, със седалище и адрес на управление: гр. Средец, ул. Васил Коларов № 1й, представлявано от Валентин Костадинов Адамов, да заплати на А. А. В., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. П. № **, ет. *, ап. * сумата 1300 лева (хиляда и триста лева) съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5