Решение № 1678 от 02.10.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1678, гр. Пловдив, 02.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 13.09.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН

КАЛИБАЦЕВ при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3905/2018г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 18-1030-000755/ 26.02.2018г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.П.К., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, като са му били отнети и 12 /дванадесет/ контролни точки.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично, заедно с процесуалния си представител адвокат Д., който поддържа жалбата и навежда доводи за допуснати процесуални нарушения.

Въззиваемата страна – Сектор

"Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На

22.02.2018г., около 03:50 часа, в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”, ул. „Шипка”, пред административна сграда „Сани”, И.П.К. бил спрян за проверка при управление на личния си л.а. „Пежо 307” с рег. № *** от служители на Пето РУ на МВР – Пловдив. В хода на последната те поискали съдействие от свои колеги от с-р „Пътна полиция” – ОДМВР-Пловдив, сред които и св. С.М.Г., тъй като били възникнали съмнения, че водачът управлявал горепосочения автомобил след употреба на наркотични вещества. Полицейските служители от с-р „ПП” поканили И.К., да бъде тестван за употреба на наркотици и техните аналози с техническо средство „DRUG TEST 5000” с фабричен номер ARJF-0026, но водачът отказал. На И.К. бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0015526 за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, но той отказал да даде и кръвна проба. За така констатираното нарушение мл. автоконтрольор С.М.Г. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 289011/22.02.2018г., в който посочил за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя, след което административнонаказващият орган /АНО/ издал обжалваното наказателно постановление /НП/.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива.

В своите показания свид. С.М.Г. е потвърдил отразените от него констатации в АУАН, като сочи в съдебно заседание, че причината за извършената от него проверка е била възникнало съмнение у негови колеги от Пето РУ при ОДМВР - Пловдив за употреба на наркотични вещества от жалбоподателя, след като те са го били спрели първоначално за проверка. Свидетелят подчертава, че въпреки, че И.К. е бил учтиво поканен да бъде тестван за употреба на наркотици, последният категорично отказал да бъде тестван както с техническо средство, така и да се подложи на медицинско изследване. Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочения свидетел тъй като са логични, последователни, съответни на писмените доказателства и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице - свидетелят не се познава с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява мотив същият да дава недостоверни показания с цел да утежнява положението му. Ето защо съдът намира, че показанията на този свидетел са достоверен източник на информация относно основния факт на доказване.

Цитираните гласни доказателства кореспондират изцяло и с приобщените по делото писмени доказателства, част от административната преписка, а именно: талон за медицинско изследване N 0015526 /в който жалбоподателят е записал, е отказва проба с техническо устройство/ и лист за преглед на пациент в КДБ/СО N 006064/22.02.2018г., 05,00ч. /в който е отразено, че пациента отказва да даде проба за изследване на наркотични вещества/.

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си И.П.К. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, а и не се оспорва от самия жалбоподател, че на процесната дата и място той е бил обект на извършена проверка за наркотици и техните аналози, в хода на която същият категорично не е дал качествена проба за алкохол посредством техническо средство „DRUG TEST 5000” с фабричен номер ARJF-0026, а при издаден талон за медицинско изследване, жалбоподателят е отказал да даде проба за изследване на наркотични вещества. Съдът следва да уточни, че съставомереното поведение се изразява в самия отказ на жалбоподателя да бъде тестван за наркотици – поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично поканен от надлежен орган /в случая полицейски служител, изпълняващ функциите на младши автоконтрольор/, да извърши това. Не беше опровергана и презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на свид. Г., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубеден източник - нещо, което не може да се каже за жалбоподателя, тезата на който се явява недоказана и изолирана от събрания доказателствен материал.

Неоснователно е становището, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда две отделни нарушения – отказ на водача да му бъда извършена проверка с техническо средство и друго – неизпълнение на предписание за медицинско химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване изследване за употребата на наркотични вещества и техните аналози, а в случая е наложена една санкция за двете нарушения и не става ясно какво точно е имал предвид административнонаказващият орган. В този смисъл следва да се посочи, че разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда едно единствено нарушение, а именно – незаконосъобразен отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Този отказ от своя страна може да има различни форми, изброени в чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В настоящият случай, в обстоятелствената част както на АУАН, така и в издаденото въз основан на последния НП, ясно е посочено в какво се състои незаконосъобразното поведение на нарушителя К., а именно – отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, индивидуализирано дори по тип – „DRUG TEST 5000” с фабричен номер ARJF-0026 за установяване употребата от негова страна на наркотични вещества или техните аналози. Ето защо, не съществува никаква неяснота относно всички твърдени от административнонаказващият орган обстоятелства във връзка с нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Действително, в частта на наказателното постановление, намираща се след обстоятелствената част, в която е посочен самия текст на нарушената норма, същата е възпроизведена в по-широк обхват. Последният текст обаче, чието съществуване поначало разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН не предвиждат, не е част от обстоятелствената част на наказателното постановление, в която, както вече бе посочено, нарушението е ясно и непротиворечиво описано.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП всеки водач може да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване за наличие на наркотици или техни аналози в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да извърши поне едно от посочените изследвания, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3 ЗДвП. В дадения случай И.К. е отказал пробата с техническо средство, а видно от листа за преглед на пациент, приложен в преписката по делото, в установения от нарочната Наредба и в посочения в талона срок се е явил в специализираното медицинско заведение за изследване на кръвна проба, но не е дал такава, като няма доказателства по делото да е посочил друг метод за проверка, който да не му е бил разрешен.

Що се отнася до останалите възражения във връзка с обърканите в АУАН фамилия на жалбоподателя и дата на предявяване на акта следва да се има предвид, че изискванията, заложени в ЗАНН целят предоставяне на минимални гаранции за защита на правата на санкционираното лице като по-слаба по правило страна в административно-наказателното производство, поради което и преценката дали има допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде извършено на базата на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило и за какво бива санкционирано. Настоящият съдебен състав намира, че в случая отговорът на този въпрос е положителен. Този извод се обосновава от доводите, изложени в жалбата, както и от съображенията, изложени в проведеното съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателят, в които не се съдържа дори минимално неразбиране какво нарушение се твърди да е извършено и за какво е санкциониран нарушителят. Ето защо според настоящия съдебен състав наведените в този смисъл възражения, очевидно не се основават на действително неразбиране, а единствено целят обосноваване на извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формални основания.

Нарушението водачът е извършил виновно, като при наличието на точна правна квалификация на същото, правилно наказващият орган е посочил и съответната санкционна разпоредба в наказателното постановление. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП едновременно съдържа хипотезата и санкцията за нарушението, като е предвиден твърд размер на глобата от 2000 лева, както и срок на лишаването от право от двадесет и четири месеца, които наказания именно са определени и наложени с наказателното постановление и които не подлежат на преценка от наказващия орган по реда на чл.27 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/591b2ac9-7109-4591-b598-4c108a8dda51