Решение № 691 от 20.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря К. Г. И. като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №185/07.03.2024г., постановено по Гр.д.№1289/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, ОТХВЪРЛЯ предявения от "Сириус ПБ " ООД, ЕИК 104630823, с адрес гр. Г. Оряховица, ул. "Антон Страшимиров“ №48, против П. Д. Х., ЕГН**********, с адрес: гр. Г. Оряховица, ул. „, иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК за заплащане на сумата от 4500лв., представляваща обезщетение за вреди от поискана и допусната възбрана върху недвижимо имущество на дружеството, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и е осъден ищеца „Сириус ПБ“ ООД да заплати на ответника П. Д. Х. сумата от 750лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „СИРИУС ПБ“ ООД, с ЕИК 104630823, чрез пълномощник адв.Д. Д., като са развити оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, необоснованост, по изложени съображения по съществото на спора. Твърди се, че първостепенният съд не е взел под внимание, че още в първото СЗ по делото е направен отказ от част от твърденията в ИМ и в производството не е проведено доказване на претърпени вреди от пропуснати ползи, а в мотивите към решението решаващият състав се е концентрирал и основно е обсъдил именно тези изоставени от ищеца твърдения. Сочи се, че първостепенният съд необосновано е приел, че договора по чл.19 ЗЗД не е развален по надлежния ред, както и че изискуемостта на неустойката е настъпила не с правопораждащия факт, който е именно в периода 02.12.2021г. – 31.05.2023г., а от 30.07.2023г. Сочи се, че кредиторът има възможност да предяви вземането си още при неизпълнението на договора, т.е. вземането е изискуемо още през м. януари 2021г. Твърди се, че по делото е представен учредителен акт /дружествен договор/, в който е предвидена писмена форма в съответствие с чл.137 ал.4 от ТЗ, т.е. няма изискване за нотариална заверка на протокол като съдържание и подпис. Сочи се, че чрез 1 разпита на посочения от ищеца свидетел е потвърдено наличието на предварителния договор към датата на подписването му. Твърди се, че с изслушаната по делото ССчЕ е установено редовно водене за счетоводството в частта с отразяването на платената неустойка, както и за намаляването на паричните ресурси на дружеството. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният иск. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от другата страна – ответника П. Д. Х., чрез пълномощник адв.К. П. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено след анализ и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, по развити доводи по съществото на спора. Твърди се, че ищецът не доказва, че вследствие на обезпечението е възпрепятствано нормалното осъществяване дейността на ищцовото дружество и същото е понесло вреди, които да са пряка последица от наложеното обезпечение.

С Определение №984/30.07.2024г. въззивният съд на основание чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК е оставил ИМ без движение за отстраняване на нередовности по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, отстранени с уточняваща ИМ молба от ищеца с вх.№10719/16.09.2024г., с която ищецът е уточнил, че исковата сума от 4 500лв. съставлява обезщетение за претърпяна вреда от изплатена неустойка /парична загуба/ по неосъществен предварителен договор за продажба на недвижим имот и невъзможност да се сключи окончателен договор, вследствие наложена възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на ищцовото дружество, от П. Х. по посоченото в ИМ обезпечение по търговско дело №82/2021г. по описа на ВТОС.

В СЗ въззивникът „Сириус ПБ“ ООД, чрез пълномощника си адв.Д. Д. – САК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира съдебни разноски.

В СЗ въззиваемата страна П. Д. Х., чрез пълномощника си адв.Кр. П. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмения отговор на въззивната жалба. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение като краен резултат потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предмет на производството, съобразно и подадена уточняваща ИМ молба от ищеца с вх.№10719/16.09.2024г. в изпълнение на указанията на ВТОС по чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК, е предявен от „СИРИУС ПБ“ ООД, с ЕИК 104630823, чрез пълномощник адв.Д. Д., против ответника П. Д. Х. осъдителен иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4500лв., представляваща обезщетение за претърпяна вреда от изплатена от ищеца неустойка /парична загуба/ по неосъществен предварителен договор за продажба на недвижим имот и невъзможност да се сключи окончателен договор, вследствие наложена възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на ищцовото дружество, от П. Х. по посоченото в ИМ обезпечение по търговско дело№82/2021г. по описа на ВТОС, ведно с акцесорна претенция за законна лихва 2 върху главницата от ИМ до окончателното изплащане. С ИМ са изложени твърдения, че на 12.07.2021г. с решение на ОС на „Сириус ПБ“ ООД ответникът П. Д. Х. е изключен от дружеството като съдружник и освободен като управител, без да бъде освободен от отговорност /протокол рег.№1995, акт 131, том I, дата 12.07.2021г. на нотариус Лора Стефанова с рег.№743/. Сочи се, че по предявен от ответника П. Д. Х. иск с правно основание чл.74 ТЗ за обявяване на решението на ОС за незаконосъобразно срещу ищцовото дружество е било заведено т.д.№82/2021г. по описа на ВТОС, по което по искане на П. Д. Х. с Определение №169/05.11.2021г. е било допуснато по реда на чл.389 ал.1 ГПК обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху всички недвижими имоти, собственост на ищцовото дружество, срещу представяне на гаранция, която е била внесена, и е издадена обезпечителна заповед. Сочи се, че с влязъл в сила на 05.04.2023г. съдебен акт т.д.

№82/2021г. по описа на ВТОС е прекратено, поради отказ от иска от ищеца П. Д. Х. и с Определение №180/31.05.2023г. съдът е отменил допуснатото обезпечение. Твърди се, че ищецът претендира обезщетение в размер на 4500лв. за претърпени вреди от наложената възбрана по т.д.№82/2021г. по описа на ВТОС. Сочи се, че преди да бъдат поискани обезпечителните мерки по т.д.№82/2021г. по описа на ВТОС има сключен предварителен договор по чл.19 ЗЗД за продажба на един от складовете, находящ се в гр.Г.Оряховица, ул.“А, в който предварителен договор е предвидена неустойка в размер на 7000лв. за неизправната страна. Сочи се, че независимо, че купувачът е проявил разбиране и се оттеглил от сделката, все още към датата на ИМ /19.06.2023г./ не е подписано с него писмено споразумение за отказ от търсенето на договорената неустойка.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът П. Д. Х. не е депозирал писмен отговор на ИМ. С писмено становище от 30.10.2023г. ответникът е оспорил предявеният осъдителен иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК като неоснователен и недоказан с довод, че по делото е недоказано ищецът да е претърпял вследствие на обезпечението вреди.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

С Решение на извънредно ОС на съдружниците в „Сириус ПБ“ ООД от 12.07.2021г. ответникът по делото П. Д. Х. е изключен като съдружник в „Сириус ПБ“ ООД и освободен като управител, без да се освобождава от отговорност.

Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по делото доказателства, че по предявен от П. Д. Х. против „СИРИУС ПБ“ ООД иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна решения на извънредно ОС на съдружниците, проведено на 12.07.2021г., е образувано Т.д.№82/2021г. по описа на ВТОС, по което по молба от ищеца по т.д. П. Д. Х. по чл.389 ал.1 ГПК с Определение №169/05.11.2021г. е допуснато обезпечение на иска по чл.74 ТЗ чрез налагане на обезпечителна мярка „Възбрана“ върху всички недвижими имоти, собственост на „Сириус ПБ“ ООД – шест недвижими имота, ведно с построените в тях складове, находящи се в гр.Горна Оряховица, в т.ч. върху недвижим имот, находящ се в гр.г.Оряховица, ул.“, представляващ УПИ XIX – за производство и търговия в кв.6 по ПУП на гр.Г.Оряховица, с площ от 187 метра, заедно с построения в него склад, както и върху два магазина, находящи се в гр.Русе, срещу представяне на парична гаранция от ищеца в размер на 5000лв., която е внесена. Страните по делото не спорят и се установява, че с влязъл в законна сила съдебен акт на 05.04.2023г. т.д.№82/2021г. по описа на ВТОС е прекратено на основание чл.233 ГПК, поради отказ от иска от ищеца П. Д. Х.. С Определение №180/31.05.2023г., постановено по Т.д.№82/2021г. по описа на ВТОС по реда на чл.402 ГПК е отменено допуснатото с Определение №169/05.11.2021г. обезпечение на иска.

В първоинстанционното производство са приети като писмени доказателства представените от ищеца по делото „Сириус ПБ“ ООД Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 16.09.2021г., Заявление от Цветан П. Михайлов от 3

30.07.2023г. и РКО №644/08.08.2023г., които своевременно са оспорени от ответника по делото П. Д. Х., досежно тяхната истинност /вярност/, като създадени единствено за нуждите на настоящото съдебно производство, с недостоверна дата и невярно съдържание, като, доколкото оспорените документи съставляват частни такива, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, оспорването от ответника на тяхната истинност /вярност/ не се свързва с последиците по чл.193 ал.1 ГПК.

С Решение от Протокол от 15.08.2021г., изготвен в обикновена писмена форма, Б Г , като едноличен собственик на капитала на „Сириус ПБ“ ЕООД, е взел решение за изнасяне за продаване имот /УПИ + сграда/, собственост на дружеството, подробно описан в НА №693, том IV, рег.№6514, дело №617/2006г., предмет на сключения Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 16.09.2021г., който частен свидетелстващ документ е своевременно оспорен от ответника, досежно неговата истинност /съдържание/ и като създаден единствено за нуждите на настоящия процес, с недостоверна дата и невярно съдържание.

С чл.8 ал.2 от Учредителен акт на „Сириус ПБ“ ЕООД е предвидено, че за всички решения, взети от едноличния собственик на капитала, включително и за вземане на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, се съставя протокол в обикновена писмена форма.

На 16.09.2021г. на основание чл.19 ЗЗД е сключен Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот между „Сириус ПБ“ ЕООД, като продавач, и Цветан П.