Решение № 2085 от 04.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена А.

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100511277 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6936/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 30142/21 г. по описа на СРС, 88 състав, при участието на Столична община, като трето лице – помагач на страната на ищците, е признато за установено по иска, предявен от Р. Т. А., участваща в производството и като наследник на починалия в хода на процеса А. Г. А., Г. А. А. и Р. А. А. /като последните двама са конституирани с определение от 09.11.2021 г. по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса А. Г. А./, срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД /с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД/, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Т.

А., Г. А. А. и Р. А. А. са собственици на основание договор № 052 – 07/23.12.2009 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване на следния недвижим имот: помещение към трафопост в ПИ с пл. № 880 от УПИ – I, кв. 56, местност ж. к. „*******, находящо се в гр.

София, ж. к. „*******, със застроена площ от 7,67 кв. м., при граници по документ за собственост: изток – машинна част на трафопост, запад – 1 междублоково пространство към *******А, север – междублоково пространство, юг – машинна част на трафопост, при квоти, както следва: Р. Т.

А. – 4/6 ид. ч. от правото на собственост, Г. А. А. – 1/6 ид. ч. от правото на собственост и Р. А. А. – 1/6 ид. ч. от правото на собственост.

С решението „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. Т. А., Г. А. А. и Р. А. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 730 лв. – разноски по производството.

Подадена е въззивна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решение № 6936/03.05.2023 г. по гр. д. № 30142/21 г. по описа на СРС, 88 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Поддържа, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск, като е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вместо с иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за разрешаване на спор за материално право, породен от образувано административно производство пред АГКК за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, приключило със заповед № 18 –

3946/12.04.2019 г. на началника на СГКК – гр. София, предмет на обжалване пред административния съд. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства, релевантни за спора, нито всички събрани по делото доказателства. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че на 30.03.1984 г. е била въведена в експлоатация сграда с площ от 73 кв. м., а не - две отделни сгради – сграда с площ от 66,33 кв. м. и друга сграда или помещение с площ от 7,67 кв. м.

Счита, че изводите на първоинстанционния съд относно функционалното предназначение на помощното монтьорско помещение към трафопоста са неправилни, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява какво е било предназначението на помещението към момента на изграждането му – 1984 г., както и дали се е променило във времето. Поддържа, че процесната сграда, представляваща съвкупност от движима и недвижима част, в т. ч. помощни монтьорски помещения, с обща площ от 73 кв. м., представлява енергиен обект, който не може да бъде притежаван от лица, които не притежават лицензия за разпределение на ел. енергия, като същият е изваден от свободния търговски оборот. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо 2 това да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемите страни - Р. Т. А., Г. А. А. и Р. А. А. не са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Третото лице – помагач – Столична община не е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците Р. Т. А. /в лично качество и като наследник на първоначалния ищец А. Г. А./, Г. А. А. и Р. А. А. /като наследници на първоначалния ищец А.

Г. А./, твърдят, че по време на брака на Р. Т. А. и А. Г. А., след проведен публичен търг с явно наддаване по силата на договор № 052 – 07/23.12.2009 г. същите са придобили правото на собственост върху общински нежилищен имот, представляващ помещение към трафопост в ПИ с пл. № 880 от УПИ – I, кв. 56, м. ж. к. „*******, находящ се в гр. София, ж. к. „Х*******, със застроена площ от 7,67 кв. м., ведно с 10,26 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: изток – машинна част на трафопост, запад – междублоково пространство към *******А, север – междублоково пространство, юг – машинна част на трафопост. Посочват, че при провеждане на административна процедура за изменение на КККР са разбрали, че ответникът също претендира да е собственик на процесния недвижим имот, поради което е била отменена заповед № РД – 18 – 3946/12.04.2019 г. на началника на СГКК за одобряване на изменение на КККР относно трафопоста, в който се намира имотът на ищците. Твърдят, че поради това за тях е налице правен интерес за предявяване на положителен установителен иск. Поддържат, че са собственици на процесния имот на основание договор № 052 – 07/23.12.2009 г. за публичен търг с явно наддаване, а при условията на евентуалност – давностно владение, считано от 2009 г. до датата на подаване на молба /съгласно допуснатото изменение на основанието на иска в о. с. з. от 05.12.2022 г./. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че 3 ищците са собственици на процесния имот при квоти, както следва: Р. Т. А. – 4/6 ид. ч. от правото на собственост, Г. А. А. – 1/6 ид. ч. от правото на собственост, Р. А. А. – 1/6 ид. ч. от правото на собственост. Претендират разноски.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД твърди, че искът е недопустим, тъй като ищците не са процесуално легитимирана страна по делото – не могат да притежават правото на собственост върху процесния обект, тъй като същият е част от площадков енергиен обект и като такъв е изваден от свободния търговски оборот. Оспорва иска и като неоснователен.

Посочва, че трафопостът е бил изграден през 1984 г. и съгласно действащата към този момент нормативна уредба съоръжението е било държавна собственост и за него е бил издаден акт за държавна собственост № 04033/18.11.2004 г., а в последствие е бил включено в активите на „НЕК“ ЕАД, респ. на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД. Твърди, че през 2008 г. е вписана промяна в наименованието на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, а именно – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи“ АД/, като дружеството притежавало лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л – 135 – 07/13.08.2004 г., поради което се характеризирало като енергийно предприятие и упражнявало владение върху всички енергийни обекти на територията на Столична община. В тази връзка счита, че праводателят на ищците Столична община не е придобила правото на собственост върху процесния имот, съответно не го е прехвърлила валидно на Р. Т. А. и А. Г. А.. Позовава се и на чл. 69, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./, както и на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ и § 26 от ПЗР на ЗЕ, като счита, че в негова полза не са възникнали по силата на закона сервитутни права. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищците – Столична община счита, че предявеният иск е основателен. Твърди, че правомерно се е разпоредило с процесния имот, а при условията на евентуалност счита, че ищците са придобили имота на основание добросъвестно владение. Претендира разноски.

Съгласно т. 15 от разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ ЕАД дружеството поема активите и 4 пасивите на преобразуваните стопански организации по т. 1, а именно обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия от системата на Комитета по енергетиката съгласно Приложение № 1 към разпореждането, както и част от имуществото на организациите по разпореждане № 45 и № 47 на Министерския съвет от 1991 г. съгласно разделителни протоколи.

Съгласно раздел VI oт Приложение № 1 към Разпореждане № 46/07.11.1991 г. /Списък на преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по енергетика/.

Стопански електроснабдителен комбинат - София включва предприятия „София-изток“,

„София-запад“,

„София-север“,

„София-юг“,

„Електроремонтстрой“ и „Електрически подстанции и мрежи - високо напрежение“.

С решение от 28.12.1991 г. на СГС по ф. д. № 29869/1991 г. е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“, правоприемник на част от активите, на което е „Електроразпределение – Столично“, което е с променено наименование от 29.01.2008 г. – „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 28.04.2022 г. по партидата на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са вписани промени, с които наименованието на дружеството е променено на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.

От лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л - 135 07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, е видно, че на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е издадена лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на обособената територия за срок от 35 години.

В Приложение 2.1.1.1. към анекс № 1 от 15.12.2004 г. и спогодба от 15.12.2004 г., представляващ Списък на недвижими имоти, собственост на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, под № 24405 е посочен трафопост № 31 – 504, с адрес: район „Подуяне“, ж. к. „*******, до *******, с площ кв. м., и собственик на имота съгласно АДС № 04033/18.11.2004 г.

–

„Електроразпределение Столично“ ЕАД.

От счетоводна справка от 28.08.2022 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД се установява, че съгласно информационната система САП сграда - ТП 31 – 504, Х. ******* до ******* – номер актив в САП 21302227 е 5 включен в баланса на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.

По делото е представен като доказателство Акт за частна държавна собственост /АДС/ № 04033/18.11.2004 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС, за трафопост /дисп. № 31 - 504/, представляващ сграда с пл. № 880, със застроена площ от 73 кв. м., заедно със сервитутно право на строеж, с конструкция на сграда - масивна и година на въвеждане в експлоатация - 1984 г., с местонахождение на имота в гр. София, район Подуяне, ж. к. „*******, до блок 55а, имот с пл. № 880, УПИ I за ОЖЗ, кв. 56, м. ******* ******* по плана на гр. София по регулация, одобрена със Заповед № РД – 50 – 09 26/26.01.1988 г.

В т. 9 от АДС е отразено, че върху имота са предоставени права на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, а съгласно т. 11 имотът е включен в капитала на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД.

По делото е представен и Акт за частна общинска собственост /АОС/ № 0968/21.02.2000 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и ЗМСМА, за помещение към трафопост, с площ от 6.25 кв. м., с им. пл. № 880, кв. 56, м.

******* ******* – I част, ул. „Филип Тотю“ и ул. „Р. Войвода“ до *******а, панелна конструкция.

В т. 3 от АОС е посочено като забележка, че машинната част на трафопоста е собственост на „НЕК“ АД „Електроснабдяване“ – София.

В т. 13 от АОС е посочено, че съгласно писмо № ПО - 1581 от 23.12.2009 г. на СОАП и договор № 052 - 97/23.12.2009 г. за продажба на общински недвижим имот чрез публичен търг с явно наддаване е сключена приватизационна сделка за обект: помещение към трафопост с пл. № 880, находящ се до *******а, попадащ в част от УПИ I, кв. 56, ж. к. „*******, със застроена площ от 7.67 кв. м., ведно с 10,26 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.