Решение № 1291 от 21.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330114871 по описа за 2023 година

Предявен е иск за признаването за установено в отношенията между страните, че И. Г. К. не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД- Пловдив следните суми: 1900 лева главница по договор за предоставяне на овърдрафт кредит от*** г. сключен със „***“ ЕАД и анекси към него, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 28.09.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.07.2013 г. до 12.10.2023 г. в размер на 2012.50 лева и 38.00 лева разноски, както и разноски по изпълнително дело № ***на ***.

Ищецът твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за задължения към ответника въз основа на заповед за изпълнение. За вземанията било образувано изпълнително дело, но не били погасени чрез плащане. Твърди, че вземанията са погасени поради изтичане на погасителна давност. Иска да се установи, че не дължи посочените по- горе суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че за събиране на вземанията са образувани последователно две изпълнителни производства, по които са били искани и извършвани изпълнителни действия прекъсващи давностния срок. Поради това намира иска за неоснователен.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ***г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС в полза на „ЕОС Матрикс“ ООД срещу ищцата И. Г.К.. Няма данни да е постъпило възражение, поради което на *** г. е бил издаден изпълнителен лист.

Тук следва да се посочи, че законната лихва в изпълнителния лист е присъдена от 04.07.2013 г. до изплащането на вземането. Изчисляването на размера й- 2012.50 лева, за периода от подаването на настоящата искова молба, не променя вида на това вземане. То е същото като присъденото със заповедта и именно за неговата недължимост е предявената претенция.

От приложеното копие на изпълнително дело № *** на *** се установява, че на 17.10.2013г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 З***и е поискал налагането на запор. По самото дело след образуването му, са извършени справки за имущество и е наложен запор върху пенсия, като е постъпило писмо, че получаваната сума е под минималната работна заплата. След това по делото не са били искани или извършвани изпълнителни действия. Ето защо, двугодишният срок по чл. 433, т. 8 ГПК е изтекъл на 17.10.2015 г. и производството се е прекратило по силата на закона.

Прекратяването на изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на 17.10.2015г., в какъвто смисъл са разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.

Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води изтичането давностния срок. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. н а Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тъй като спирането на давността е свързано с висящността на изпълнителния процес в настоящия случай тя е започнала да тече от приемането на тълкувателното решение на 26.06.2015 г.

От приложеното копие на изпълнително дело № ***г. на *** се установява, че на 05.06.2018г. ответникът е подал молба за образуването на ново изпълнително производство по същия изпълнителен лист, като е направено искане за налагането на запор. След това периодично по делото са постъпвали молби за предприемането на изпълнителни действия. Така на ***г. е постъпила нова молба, в която е посочена изрична банка, до която да се изпрати запорно съобщение. Нова молба за запор, с посочването на нова банка, е подадена на *** г. Двугодишният срок по чл. 433, т. 8 ГПК в случая не е изтекъл, предвид чл. 3, т. 1 от Закона мерките и действията по време 2 на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно нормата за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Изпълнителните дела не са включени в приложението към закона, поради което двугодишният срок е спял да тече на 13.03.2020 г. и отново е започнал на 22.05.2020 г., съгласно § 13 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Приетата с това изменение разпоредба гласи, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

С оглед спирането на срока, продължило 2 месеца и 1 седмица, подадената на 19.08.2020 г. молба е в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Нови молби за предприемане на изпълнителни действия са постъпили на 30.06.2022 г., 24.01.2023 г. и 31.03.2023 г. Исканията са подадени от взискателя до съдебния изпълнител, обективират желанието му за предприемане на принудително изпълнение и са довели до прекъсване на давностния срок.

Съгласно формираната съдебна практика /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., 4-то г. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д.

№ 1722/2021 г., 4-то г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о./ дори настъпило прекратяване на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на изпълнителен способ (дори) след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, но искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. В този смисъл са и Решение № 187 от 08.04.2022 г. по гр.д. № 2676/2023 г. на ОС-Пловдив, Решение № 279 от 6.03.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 24/2023 г. и Решение № 422 от 3.04.2023 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 21/2023 г.

Поради изложеното и предвид описаните по-горе искания за предприемане на принудително изпълнение давността се явява периодично прекъсвана и към момента не е изтекъл дори краткият тригодишен срок.

Ето защо претенцията се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. ****, ет.

*, ап. *, срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо ПетковКазанджията” № 4-6, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Г. К., НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, сумата от 1900.00 леваглавница по договор за предоставяне на овърдрафт кредит от ***г. и анекси към него от *** г., **** г., ***г. и*** г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** г.; ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.07.2013 г., изчислена в размер на 2012.50 лева до датата на подаване на исковата молба- *** г. и 38.00 лева- разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС, поради изтичане на погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4