Решение № 4400 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4400 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря В. М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110104638 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от П. Ж. Я. , ЕГН **********, с адрес: гр. ***, с която срещу „*** със седалище и адрес на управление: гр.

***е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника вземания в общ размер от 1 430,76 лв. /хиляда четиристотин и тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/, включващи сумата от 881,89 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2010 г., сумата 350,10 лв. договорна лихва за периода 27.02.2009 г. – 30.08.2010 г., сумата от 170,72 лв. законна лихва за забава за периода 30.03.2009 г. – 16.12.2010 г. и сумата от 28,05 лв. разноски по делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 13.05.2011 г. по ч.гр.д. № ***/2010 г. на ВРС и за които е образувано изп.д.№ ***по описа на ЧСИ Петя Иванова, поради погасяването им по давност.

В исковата си молба ищецът П. Ж. Я. твърди, че по ч.гр.д. № 20644/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав, бил осъден да заплати в полза на ***процесните суми, за които бил издаден Изпълнителен лист от 13.05.2011 г. Сочи, че в началото на м.04.2024 г. получил призовка от ЧСИ *** за наложен му по образувано срещу него изп.д. № 210/2024 г., взискател по което било ответното дружество ***запор на банковите му сметки, на автомобила му, както и на трудовото му възнаграждение. Заедно с това бил уведомен и за наложената върху недвижимото му имущество възбрана, както и за насрочения опис на движимите вещи в имота. Ищецът поддържа, че не е уведомяван за извършената между кредитора по заповедното дело *** и взискателя по изпълнителното дело „*** цесия от 08.07.2014 г., като за това разбрал едва от получените книжа от съдебния изпълнител.

Страната е изложила, че въз основа на процесния Изпълнителен лист било образувано изп.д.

№ 2080/2014 г. на ЧСИ ***, като за периода от м.10.2018 г. до прекратяването на посоченото дело не са извършвани действия по принудителното събиране на процесните суми.

Поддържа се от ищеца, че за периода от завеждане на ч.гр.д. № 20644/2010 г. на ВРС до настоящия момент не е заплащал каквито и да е суми по процесното вземане, нито е бил уведомяван изобщо за дължимостта на същите. В тази връзка счита, че в негова полза е изтекла предвидената погасителна давност още преди образуването на изп.д. № 210/2024 г.

1 на ЧСИ ***, доколкото същата е текла за периода м.10.2018 г. – м.10.2023 г., в рамките на който от страна на взискателя не са извършвани валидни действия, прекъсващи давността, съобразно предвиденото в Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС, ОСГТК. Предвид изложеното се моли за уважаване на така предявения иск и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

Ответникът *** е депозирал отговор в предвидения в чл. 131 ГПК срок, в който е застъпено становище за неоснователност на така заявената искова претенция. Не се оспорва, че във връзка с издадения по ч.гр.д. № ***/2010 г. на ВРС изпълнителен лист е образувано изп.д. № ***/2014 г. на ЧСИ *** а впоследствие и изп.д. № 210/2024 г. на ЧСИ ***.

Разяснено е обаче, че изп.д. № ***/2014 г. е прекратено на 11.01.2024 г. на основание чл. 433, ла. 1, т. 2 ГПК, като по молба от 28.02.2024 г. от страна на ответника е образувано изп.д. № ***/2024 г., по което взискателят е извършван изпълнителни действия. Счита, че ищецът е бил уведомен за извършената цесия, доколкото с исковата молба е представил уведомлението за същата. Страната намира, че по отношение на процесните вземания приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок, независимо от естеството на сумите. В отговора подробно са описани извършените от взискателя действия и по двете изпълнителни дела, прекъсващи давността, като дори страната излага, че по изп.д. № 2080/2014 г. в полза на кредитора са постъпвали суми в резултат на наложените запори на длъжника. Дружеството излага доводи, че съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, предвид датата на образуване на изп.д. № 2080/2014 г. /17.12.2014 г./, считано от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок за процесните вземания, който е бил прекъсван с всяко извършено от кредитора изпълнително действие след това, включително и с предприетите такива по изп.д. № 210/2024 г. на ЧСИ ***. Предвид това намира, че не е изтекла нито петгодишната погасителна давност за вземанията, нито изпълнителното производство срещу длъжника е перемирано, доколкото счита, че от значение за прекъсването на давността са исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия, независимо от това дали същите са успешни и са довели до реалното събиране на дължимите суми. В допълнение кредиторът счита, че с депозирането на исковата молба на ищеца в съда /16.04.2024 г./ теклата в полза на последния погасителна давност е спряна. Съобразно изложеното се иска отхвърлянето на така предявения иск, предвид неговата неоснователност. Моли се за присъждане на съдебноделоводни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявен е установителен иск за недължимост на вземания, поради погасяването им по давност след издаване на изпълнителното основание, който е квалифициран по чл. 439 ГПК.

Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичането на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е било да установи, в случай, че спрямо ищеца са предприети валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Прието е за безспорно между страните, че по ч.гр.д. № ***/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, XXV състав, е издаден Изпълнителен лист от 13.05.2011 г., въз основа на който е образувано изп.д. № ***/2014 г. по описа на ЧСИ***, рег. № *** с Район на действие ОС София, а след това и на изп.д. № 210/2024 г. по описа на ЧСИ ***, рег. № ***с Район на действие ОС Варна.

2

По отношение на вземанията в общ размер от 1 430,76 лв., за които е постановена Заповед за изпълнение № 243 от 03.01.2011 г. е издаден Изпълнителен лист от 13.05.2011 г. по ч.гр.д. № 20644/2010 г. на ВРС. В полза на кредитора *** е издаден процесния изпълнителен лист /л. 9/ във връзка с влязлата в сила заповед за изпълнение.

Видно от представеното Уведомление /л. 7/ се установява, че длъжникът е уведомен за извършено прехвърляне на вземанията с договор за цесия от 08.07.2014 г. от Б*** на „*** От изисканото и приложено изп.д. № 2080/2014 г. се установява, че на 17.12.2014 г.

(след прехвърляне на вземането) кредиторът *** е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № ***А*** по отношение на вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист за процесните суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че на 22.12.2014 г. съдебният изпълнител е наложен запор на трудово възнаграждение и е насрочена дата за опис на движими вещи. Наложени са и запори на сметките на длъжника. На 28.01.2015 г. длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител за вдигане на запора върху банковата сметка, по която получава трудовото си възнаграждение.

На 09.12.2015 г. по искане на взискателя отново е насрочена дата за опис на движимо имущество. С молби от 27.09.2019 г., 17.09.2020 г., 18.11.2021 г., 15.08.2023 г. взискателят отново е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника, като такива са извършвани от съдебния изпълнител. На 11.01.2024 г. изпълнителното дело е прекратено по искане на взискателя.

От изисканото и приложено изп.д. № 210/2024 г. се установява, че на 28.02.2024 г. кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № ****** по отношение на вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист за процесните суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че съдебният изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и на 22.03.2024 г. е наложил запор върху трудовото му възнаграждение, както и възбрана върху недвижим имот. На 17.06.2024 г. делото е спряно предвид определението на съда по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба се прилага по аналогия и спрямо влезлите в сила заповеди за изпълнение. В този смисъл по отношение на установените със заповедта и материализирани в изпълнителния лист вземания се прилага общата 5 годишна погасителна давност, а не специалната 3 годишна, независимо, че част от самите вземания имат характера на периодични такива или лихви по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Тази давност би се прилагала ако длъжникът беше направил такова възражение в производството, в което е издадено изпълнителното основание. Веднъж установени с влязла в сила заповед вземанията се погасяват с изтичането на 5 годишна давност от влизането в сила на изпълнителното основание, което в случая се явява заповедта за изпълнение.

Доколкото ч.гр.д. № ***/2010 г. на ВРС е унищожено, предвид изтичане на срока за съхранение, няма данни на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, като за дата на теченето на погасителната давност следва в случая да се приеме датата на издаване на изпълнителия лист – 13.05.2011 г. В този смисъл посочените в заповедта и в изпълнителния лист вземания биха се погасили по давност на 13.05.2016 г., ако не са били налице основания за спиране и/или прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „а“ и „в“ ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника и с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно разрешението и мотивите към т. 10 от ТР 3

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като акта на съдебния изпълнител само констатира това прекратяване. За действия по принудително изпълнение, които прекъсват давността, се приемат насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

По въпроса - Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС? е постановено тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, с което се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.