Решение № 384 от 28.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Б., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500392 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. район М., бул.“Ц.Ш.“ № 7-11 км., вписано в търговския регистър към агенция по вписванията, с ЕИК ***, представлявано от управителите Ф.А. и Д.Б., чрез процесуалните представители адв.

А.Д. и адв. Д.Н., с адрес на упражняване на дейността гр.С. район М., бул.“Ц.Ш.“ № 7-11 км. срещу Решение № 71/17.02.2022г., постановено по гражданско дело № 2267/2021г. по описа на РС Б., в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове, като е признато за незаконно уволнението му и е отменена заповед № 24/08.07.2021г. издадена от управителите на ответника, с която на основание чл.328, ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, възстановен е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „търговски управител“ и осъден ответника да му заплати сумата от 12165,84 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от уволнението, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска 01.09.2021г. до изплащането.

В жалбата се излага, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е достигнал до извода, че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договорът за управление на Н.Л.Й.Г., управител на М. е съдържал бизнес задачи с конкретни икономически показатели. Посочва се, че този извод на съда е неправилен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърди се, че както първоинстанционният съд е посочил в обжалваното решение, с оглед действащия принцип на законоустановеност на основанията за уволнение, работодателят може да упражни преобразуващото си право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение само при наличието на посочените в чл.328, ал.2 от КТ основания. Твърди се, че съгласно цитираната норма второто необходимо условие за уволнение е сключен договор за управление на предприятието и именно неговото наличие и действие подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят 1 поддържа, че в настоящото производство по безспорен начин е било доказано, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договорът за управление на Н.Г. е съдържал бизнес задачи с конкретни икономически показатели, като това обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетеля Н.Т. – управител на магазин М. – Б.. Излага се, че от представения и приет като доказателство по делото договор за управление от 23.04.2021г. е видно, че на Н.Г. е възложено извършването на всички дейности, необходими за организацията и осъществяването на дейността на М.. Сочи се, че цитирания договор не поставя конкретни цели и конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне. Посочва се, че съдебната практика еднозначно приема, че няма законова пречка тези цели да стоят извън самия договор, в друг акт или документ, стига да са във връзка със сключения договор. Според жалбоподателя няма пречка да се ползва и бизнес план на предходния управител, който да се изпълнява в бъдеще, като същественото е при възлагане на управлението да се преследва определена стопанска цел за чието изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. Поддържа се, че за да бъдат упражнени правата по чл.328, ал.2 от КТ при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически /бизнес/ план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. В тази връзка се цитира съдебна практика. В конкретния случай жалбоподателя поддържа, че от показанията на свидетеля Т. се установява, че финансовата година в предприятието започва на 01. Октомври и продължава до 30 септември. С оглед датата на сключване на договора за управление на Н.Г. – 23.04.2021г. е житейски логично същия да следва бизнес – плана, който е заложен за финансовата година 01.10.2020г. до 30.09.2021г. Твърди се, че от съдържанието на договора за управление се установява, че постигането на бизнес – целите на дружеството предвид този т. нар. План за създаване на стойност е едно от задълженията на новоназначения управител, наред с останалите бизнес – цели и активности на М.. От показанията на свидетеля Т. е установено, че след идването на управителя Г. са настъпили и промени в този предварително изготвен план – преструктуриране на целите и задачите във връзка с пандемията от Ковид – 19, промяна на разчетите и таблиците, заложени в плана или новия управител Г. е доразвил бизнес – плана, надградил го е, поставяйки нови цели и задачи, поради което втората предпоставка на чл.328, ал.2 от КТ е изпълнена. На следващо място се навежда в жалбата, че е неоснователно съображението на съда, че доколкото такъв бизнес план не е представен в писмен вид по делото, то следва да се приеме, че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца договорът за управление е съдържал бизнес задачи, с конкретни икономически показатели. Ответникът твърди, че от показанията на свидетеля Т. се установява, че такъв план за създаване на стойност съществува, като същия представлява търговска и фирмена тайна. Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове, да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия ИВ.

М. ИВ., с адрес за призоваване гр.Д., ул.“С.“ № 2, ет.2, чрез адв. Е.М.. В същия е изложено становище, че се оспорва изцяло подадената въззивна жалба, тъй като е неоснователна.

Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при съвкупна и пълна преценка на събраните доказателства. Навежда се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че няма изготвен бизнес план, както и конкретни икономически показатели, които трябва да се изпълнят на база на този план, който всъщност изобщо не е изготвян и не съществува.

Заявено е, че според практиката на ВКС работодателят носи тежестта да установи не само, че такъв план е създаден и съществува изобщо, а че със сключването на договора за управление се създава нов такъв или се приема изрично вече разработен, като между бизнес плана и договора за управление да има връзка, т.е договора за управление да е с предмет възлагане изпълнението именно на този план, който е с конкретни икономически показатели. Поддържа се в отговора, че е правилен изводът на съда, че само договор за управление не е достатъчно да бъде сключен за да упражни управителя на дружеството си правото си на уволнение по чл.328, ал.2 от КТ. В същия този договор за управление или в 2 отделен документ следва да има разработена конкретна бизнес програма и конкретен план за постигане на конкретни икономически показатели. Това е така, тъй като уволнението на посоченото основание дава право на управителя да сформира екипа си, с цел постигане на тази бизнес цел, т.е законността на уволнението включва преценка дали такава конкретно има поставена за изпълнение пред новия ръководен екип на предприятието, за да е налице обективност, а не субективизъм на уволнението. Излага се, че в решение № 230/08.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 346/2015г., 4 г.о., ГК, ВКС сочи, че няма пречка новия управител да ползва бизнес план на предходен управител, но той следва изрично да бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то ползването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ следва да се тълкува като отсъствие на план на новия управител, като прекратяването на трудовото правоотношение с лице по параграф 1, т.3 от ДР на КТ е незаконосъобразно, тъй като липсата на бизнес план сочи на липса на валидно правоотношение по договор за управление, с оглед нормата визираща правото на управителя да приложи нормата на чл.328, ал.2 от КТ. Поддържа се в отговора на жалбата, че договор за управление не е предоставен на съда нито в срока за отговор, нито в срока по чл.312 ГПК.

Твърди се, че от предоставеното личното трудово досие на ищеца е видно, че има някакъв договор за управление, но в него липсват каквито и да е поставени бизнес задачи.

Единственото нещо, което се съдържа е изявление, че новият управител има задължение да подкрепя, ръководи и надзирава служителите с оглед постигане на бизнес целите на дружеството съгласно План за създаване на стойности. Този план се излага, че също не е представен от ответника, а в хода на процеса е установено от свидетелските показания, че няма разработен писмен план, а става въпрос за онлайн платформа, не и за електронен документ. Само на това основание – липса на представен бизнес план и бизнес задача, с която да е уговорено постигането на определен стопански резултат от лицето, с което е сключен договор за управление, уволнението следва да се счете за незаконно и да бъде отменено. С оглед изложеното, се излага становище, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана, като се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен процесуален представите, който поддържа въззивната жалба, и пледира за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемия не се явява лично, представлява се от пълномощник, който поддържа отговора и по същество пледира за потвърждаването на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, като представя доказателства за същите.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Пред РС Б., са предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.

Окръжен съд Б., като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от РС Б. решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи извод за уважаване на предявените от ИВ. М. ИВ. искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като основателни и доказани, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно изяснена от първата инстанция. Не е спорен между страните фактът, че по силата на сключен между страните трудов договор № 3

02 от 04.01.2012 г. ищецът е назначен на длъжността “Ръководител Стокова презентация”, категория персонал „Клас 4”, с код по 5 НКПД 4321 3024, в “М.К.Е.К.Б.” ЕООД. След възникване на трудовото правоотношение между страните са сключвани допълнителни споразумения, с които на основание чл.119 КТ са изменяни елементи от трудовото правоотношение в насока промяна на уговореното и дължимо трудово възнаграждение в насока увеличаването му, както и за промяна на длъжността, заемана от ищеца. С допълнително споразумение № 50 към трудов договор № 2 от 04.01.2012г. е изменена длъжността на ищеца от „Старши ръководител Стокова презентация“ в М. Б. на Експерт, стопанска дейност – „Търговски управител в обучение“ в Обслужващ офис, категория „Клас 2“, с код по НКПД – 24216001. Последното сключено между страните, на основание чл.119 КТ допълнително споразумение, с което е изменена заеманата от ищеца длъжност е № 80 от 27.08.2018 година, към трудов договор № 2 от 04.01.2012 година, според което длъжността му се променила на „Търговски управител“, с код по НКПД 24215030, категория персонал „Клас“ 2 /Административни специалисти/. От представения от самия ищец длъжностна характеристика за длъжността „Търговски управител“, съдържаща негов подпис, удостоверяващо връчването му, се установява, че основната област на отговорност е за провеждане и контрола на стратегията на М. за търговия, свързана с предлаганите стоки, следи за правилното протичане на всички процеси в магазина, осъществява политиката за управление на персонала на фирмата. Основни задължения за длъжността са да провежда и контролира стратегията на М. за търговия, отговаря за контрол на наличности, презентация, цени, продажби, рекламации, организиране и провеждане на промоции и дегустации; контрол на територията на магазина – отключване и заключване на магазина, контрол на паркинга и подлежащите складове; контрол при приемане и връщане на стоката; изпълнение на процедурата по инкасо; отговорност за хигиената и чистотата в магазина, контрол на попълването на дневните формуляри; осъществяване на разговори с отдел „Снабдяване“, външни фирми, доставчици , клиенти; отговорност за свежестта и сроковете на годност на всички стоки в магазина; контрол на графиците за работно време и отпуските на служителите в магазина; контрол на работното време на персонала в магазина; провежда и контролира политиката за управление на персонала – подбор, обучение, насърчаване, наказания; подготовка и провеждане на периодични и годишни стокови презентации; участва в срещи с управителя на магазина, оперативна работа с клиенти, касов контрол, клиенти, външни фирми; осъществява контрол на техническите средства в магазина; отговаря за изпълнение на ППО – изисквания и техника за безопасност; активно подпомага и взима участие и изпълнява задачи и проекти, възложени му от преки му ръководител; спазване процедурите и правилата на компанията; спазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Не е спорен между страните и фактът, че на 08.07.2021г. на ищеца ИВ. М. ИВ. е връчена Заповед № 24/08.07.2021г., подписана от управителя Н.Л.Й. Г. и от Ф.К.А., с която се прекратява трудовото правоотношение с ищеца на длъжността “Търговски управител”/Ръководител търговски екип, в Магазин „М.“ Б., находящ се в гр. Б., ул. „З.Ш.“ № 17, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, като основание за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено Решение от 30.03.2021 година на едноличния собственик “М.К.Е.К.Б.” ЕООД, както и на основание чл. 141, ал. 7 от Търговския закон че е сключен договор за управление на “М.К.Е.К.Б.” ЕООД с управителя Н.Л.Й. Г., френски гражданин, роден на 24.04.1966 г., с оглед на което работодателя е решил трудовото му правоотношение да бъде прекратено. Според приетата по делото като доказателство и неоспорена от страните съдебно – почеркова експертиза вещото лице е категорично, че подписът, положен над текста „Н.Л.Й. Г. – Управител на М.К.Е.К.Б.“ ЕООД върху Заповед № 24 от 08.07.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ИВ. М. ИВ., ЕГН ********** е изписан от Н.Л.Й. Г., гражданин на Република Ф., род. на 24.04.1966г., както и че подписът над текста „Ф.А. – Управител на „М. М.К.К“ ЕООС върху Заповед № 24 от 08.07.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца ИВ. М. ИВ., с ЕГН ********** е изпълнен от Ф.А., ЕГН **********. Според представеното удостоверение за полученото брутно трудово възнаграждение се установява, че за пълният отработен месец преди прекратяване на правоотношението месец юни 2021г. ищецът ИВ. М. ИВ. е получил сумата от 1573,41 лв., след приспадане на дължимите удръжки, при начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 2027,64 лв. за месеца. В приетото като доказателство лично трудово досие на ищеца, освен оспорваната заповед, представена в оригинал, се 4 съдържа и официален превод на Договор за управление, сключен на 23 април 2021г. между М. М.К.Е.И.Х. Б.В., съществуващо по силата на законите на Н., регистрирано в Търговската камара на А. под № 33212405, със седалище в А. и адрес на управление в *****************, надлежно представлявано от неговите директори П.П. и Б.В., от една страна и Н.Л.Й. Г., гражданин на Република Ф., от друга, като Управител. Предмета на договора е възлагане от МКК ИХ БВ на Н.Л.Й. Г. като управител , който приема да извършва управлението и представителството на М. Б. в съответствие с българските закони за дейността на МКК ИХ БВ от името на Управителния съвет на М. Б..Съгласно чл.2 от договора за работата си управителя има право на възнаграждение и обезщетения, както е посочено в Договора за назначаване в чужбина в сила от 23.04.2021г. В чл.3 са посочени задълженията на управителя, а именно да извършва от името на управителния съвет на М. Б. добросъвестно и в съответствие с българските закони и правилника за дейността на МКК ИХ БВ всички дейности, както фактически, така и правни, необходими за организацията и осъществяване на дейността на М. Б..