Решение № 684 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Т. Ал. С. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 27.10.2022г. по нохд № 17297/2019г. на СРС, НО, 101 състав, подсъдимият Г. А. Ч. е признат за виновен за това, че на 15.09.2017г около 16 .00ч в гр. София, в ж.к. *******, в беседка пред бло******* отнел чужда движима вещ – мобилен телефон „Самсунг“, марка „Галакси J 3“ на стойност 277,38лв от владението на И. И. Б., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – издърпал мобилния телефон от ръцета на Б. и побягнал, поради което и на основание чл.198,ал.1 вр. чл.55, ал. т.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ да срок от една година, като на основание. чл.66,ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години

На основание чл.59 от НК от така наложеното на подсъдимия Ч. наказание „Лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и НПК.

На основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплатят разноските по делото в размер на 818,56лв.

Срещу присъдата е постъпила, в срока по чл.319 от НПК, жалбата от частния обвинител Б. чрез служебно назначения и повереник, с искане за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание, като се посочва, че същото следва да бъде увеличено с оглед тежестта на извършеното престъпление. В жалбата не се прави искане за събиране на доказателства

1

В разпоредително заседание на 25.07.2024г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели, както и изслушване на експертизи.

Повереникът на частния обвинител, в съдебно заседание, изразява несъгласие с определеното наказания от първата инстанция на подсъдимото лице, като счита същото за несправедливо. В тази връзка посочва, че по делото не се установяват многобройни смекчаващи обстоятелства, като същевременно не са отчетени от съда обективно установените обстоятелства, че посегателството е срещу лице от женски пол, в уязвима възраст- пострадалата е непълнолетна, обществената опасност на подсъдимия е подценена и същевременно размера на щетата не е възстановен, поради което се иска изменение на присъдата, като размера на наложеното наказанието на подсъдимия Ч. бъде увеличено.

Частният обвинител Б. поддържа изложеното от повереника си и иска наказанието на подсъдимия да бъде увеличено и да и бъдат върнати парите.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а атакуваната присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че наказанието е определено в рамите на закона и с оглед разглеждане на делото по реда на чл.371,т.2 от НПК, е съобразен размера с целите на наказанието, тежестта на извършеното и личността на подсъдимия.

Защитата на подсъдимия изцяло се съгласява със становището на прокурора, като посочва, че жалбата е неоснователна, а изложените от защитата съображения не са фактори, които да бъдат съобразени при определяне на наказание.

Подсъдимият Ч. поддържа изложеното от своя защитник. В предоставената му последна дума иска от съда да потвърди присъдата на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, и след като в съответствие с разпоредбите на чл.313 и чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, установи от фактическа страна следното :

Първоинстанционният съд е постановил присъдата си, като е разгледал делото при условията на чл.371 т.2 от НПК по искане на подсъдимия Г. А. Ч. и неговия защитник, преценил е, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, като се е произнесъл с определение в този смисъл и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК е намерил за установено следното :

Подсъдимият Г. А. Ч. е роден на *******г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, разведен, със средно образование, работи като общ работник без трудов договор, с постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. ******* , б******* , с ЕГН *******.

Към 15.09.2017г. подсъдимият Ч. нямал постоянна работа и за да се изхранва събирал изхвърлени на боклука вещи, които предавал в пунктове за вторични сурвини.

При него била налице вредна употреба на алкохол, без прояви на зависимост.

Частният обвинител Б., родена на *******г., към датата на деянието е непълнолетна, притежавала мобилен телефон, марка „Самсунг“, модел „Галакси J 13“ с ИМЕИ 357960086055716. Същата съгласно СППЕ по делото е установено, че страда от лека умствена недостатъчност, дислексия и глухота, които, обаче, наред с непълнолетната и възраст, не възпрепятстват способността и да възприема правилно фактите, както и да дава достоверни показания за тях.

На 15.09.2017г около 16.00ч Б. излязла с баба си, свидетелката Я. пред блока, в 2 който живеели, находящ се в гр. София, ж.к. *******, *******. Б. седнала в беседката пред блока, а баба и отишла до магазина, намиращ се непосредствено зад блока. Б. била сама в беседката и докато чакала баба си, извадила мобилния си телефон и започнала да използва приложението Фейсбук. Подсъдимият, който се намирал в близост, след като видял, че Б. е сама и държи телефон в ръцете си, решил да го отнеме. Той се доближил до Б., пресегнал се зад гърба и, хванал телефона и и го издърпал от ръцете и. След като взел телефона, подсъдимият избягал в посока вътрешността на комплекса.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият бил в състояние на обикновено / просто/ алкохолно опиване средна степен, което не е нарушило неговите възможности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От изготвената съдебно оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи е в общ размер на 277,38 лева.

Пострадалата споделила с баба си за случилото се, след като последната се върнала от магазина. Я. потърсила съдействие от органите на полицията, като подала сигнал за извършеното от подсъдимия деяние.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява от самопризнанията, направени от подсъдимия Г. А. Ч. по време на съдебно заседание, в присъствието на защитника му. Правилно съставът на СРС, разгледал делото е приел същите и ги е кредитирал, предвид съответствието им със събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, както следва: протоколи от разпит на свидетелите И. И. Б., Х. И. Я., Е.Б. Д., Б.Л.К., Г. А.Ч., К.Ц.Т., Ф.А.З., Г.

С.А., Д.Л.З., Й.Д. Ц. и К.Д.А.-С., заключение на СОЕ, СППЕ, лицевоидентификационна експертиза и съдебно-техническа и художествена експертиза, както и писмените доказателства и доказателствени средства – заверени копие от фактура № 0061736741 от 03.07.2017, издадена от „БТК“- ЕАД, копие на Приложение № 1 към договор Заявка 130069803072017 – 40916042, договорни условия за лизинг на устройство, заверено копие от Експертно решение № 1692 от 19.07.2017г на ТЕЛК на Втора МБАЛ ЕАД, заверено копие на решение № 71 от 25.05.2005г по гр. д. № 3686/2004г по описа на СРС, БК, 89 състав, протоколи за разпознаване на лица и предмети, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост и трафични данни от БТК ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, протокол за претърсване и изземване, справка от Унифицирана информационна система на Прокуратурата , справка за съдимост.

Въззивната инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обстановка, както и направения доказателствен анализ. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се, както и относно авторството на деянието.

Необосновано и излишно въззивната инстанция намира, преповтарянето на доказателствения анализ, с който е изразила съгласие, още повече, че по делото не се спори относно него.

Първоинстанционният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият Г. А. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 198, ал.1, пр. 1 от НК, като на 15.09.2017г около 16.00ч в гр. София, ж.к. *******, в беседка,пред бло******* 3 е отнел чужда движима вещ мобилен телефон , марка „Самсунг“, модел „Галакси J 3“ на стойност 277,38лв от владението на И. И. Б., нейна собственост, с намерение противозаконно да го присвои, като употребил сила за това – издърпал мобилния телефон от ръцете на Б. и побягнал.

Посредством тези си действия, а именно употребата на сила – издърпването на телефона от ръцете на пострадалата, е успял да прекъсне установената чужда фактическа власт върху вещта, предмет на инкриминираното деяние, както и да установи своя трайна фактическа власт върху него. Престъплението е довършено, тъй като след отнемането на вещта, подсъдимият е имал възможността да се разпореди с нея. Правилен е изводът на районния съд, че са налице всички елементи както от обективния страна, така и от субективна. Подсъдимият е извършил деянието умишлено с пряк умисъл, като е целял отнемането на чуждата вещ, съзнавайки несъгласието на владелеца и преодолявайки същото чрез използваната от него сила издърпване на телефона от ръцете на Б.. Установените по делото действия, осъществени от подсъдимия водят до извод, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Правните изводи на съда, постановил присъдата са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона.

Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна, като изложените от първата инстанция мотиви в тази насока се споделят от въззивния съд.

По отношение на искането на частния обвинител и неговия повереник за изменение на присъдата с увеличаване на размера на наложеното наказание, поради становището им, че същото е несправедливо, тъй като не е съобразено с редица обстоятелства по делото, а именно непълнолетната възраст и пола на пострадалото лице, обществената опасност на дееца и деянието, невъзстановените до момента вреди, въззивната инстанция намира за неоснователно. На първо място при провеждането на производство по реда на съкратеното съдебно следствие, каквото безспорно е било и настоящото пред СРС, съдът в случай на постановяване на осъдителна присъда е задължен да определи наказания при условията на чл. 58a от НК. Повдигнатото обвинение, за което подсъдимият е признат за виновен е по 198, ал.1, пр 1 от НК, като наказанието, предвидено в закона е лишаване от свобода от три до десет години. Първоинстанционният съд правилно е преценил всички налични към момента на постановяване на присъдата обстоятелства относими към определяне на наказанието, като е счел, че е в хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, а именно, че са налице едновременно условията по ал. 1-3 на чл.58а и тези по чл.55 от НК. При това положение правилно е преценено, че по–благоприятно за дееца е прилагането на чл.55 от НК, поради което и е определил наказанието при тези условията / чл.55, ал.1 т.1 от НК/ спрямо подсъдимия Г. А. Ч. и го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Това наказание съдът е аргументирал, че е съразмерно с оглед тежестта на извършеното престъпление, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно освен чистото съдебно минало и липсата на данни за други висящи наказателни производства, водещо до извод, че извършеното от подсъдимия е изолирано наред с тежкото му материално положение. Правилно съдът при индивидуализация на наказанието е отчел и конкретните действия извършени от подсъдимия при осъществяване на деянието, свързани със сравнително ниския интензитет на употребената сила, за отнемане на 4 вещта, насочена към издърпване от ръцете на пострадалата, а не към самата нея. Не на последно място критичността към поведението и изразеното съжаление от подсъдимия са отчетени при определяне на наказанието. Отделно от това, въззивната инстанция намира, че отношение към преценка размера на наказанието има и изтеклия значителен период от време от датата на инкриминираното деяние до постановяване на присъдата и настоящото произнасяне, което е повече от седем години, без делото да се отличава с фактическа и правна сложност налагаща по –продължителното му разглеждане..