Решение № 7089 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7089 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110141047 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***], ЕИК [***], срещу Ж. Г. Д. , ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, [***], с присъединен абонатен № [***], с искане за признаване за установено, че последния дължи на ищеца сумата от 2634,17лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 440,84 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., сумата от 19 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.11.2021 г., до окончателното й изплащане и сумата от 4,11 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 12.01.2022 г. по ч. гр. дело № 68166/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответника Ж. Г. Д. , ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, [***] с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените 1 изравнителни сметки, в случай, че не бъдат заплатени в същия 45 дневен срок от издаване на общите фактури.Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответника му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 68166/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и е поискал събиране на допълнителни такива, чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебносчетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване и ч. гр. дело № 68166/2021 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. Г. Д. , ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. В. Х., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Оспорва същият да е ползвал ТЕ за процесния период. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Посочва се, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадането в забава на ответника.

Моли за отхвърляне на исковете. В проведеното открито съдебно заседание, назначения на ответника особен представител, претендира, в случай, че съдът установи дължимостта на претендираните от ищеца суми, да признае за установено, че ответника Ж. Д. дължи само 1/3 ид.ч. от тях, доколкото се установявало по делото, че той не е единствен наследник на бившия собственик Г. Д. и следователно собствеността върху процесния топлоснабден имот принадлежи на тримата наследника, които се легитимират като собственици и посредством подадената Декларация по чл.14 от ЗМДТ.

Третото лице-помагач на страната на ищеца [***] са заявили становище за основателност на исковете, като са представили и намиращите се при тях документи, касаещи дяловото разпределение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ и т.2 от приложимите ОУ на ищеца „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Видно от извършената справка за собственост върху топлоснабдения имот, изискана от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, и Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ и приложените по преписката за отчуждаване Декларация за избор на жилище от 06.04.1973 г. на отчуждения собственик Г. В. Д., последния е бил определен да бъде обезщетен с жилище, представляващо Апартамент [***], находящ се в гр.

София, [***]. В цитираната декларация, подадена от обезщетения собственик Г. Д. последния е посочил, че семейството към този момент (1973 г.) се състои от четирима члена 2

– той, съпругата му, сина му Ж. (настоящ ответник) и дъщеря Ж.. В същата декларация, Д. се задължил в едномесечен срок да сключи Договор за отчуждения имот, който срок очевидно е спазил, с оглед приетите като доказателства Оценка на жилището от 17.02.1975 г. /на л.126/, в която като собственик вече е посочен Г. В. Д. и Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 17/1979 г. /на л.143, гърба/.

По делото е прието като доказателство удостоверение за наследници на бившия собственик Г. В. Д. /на л.144/ от което се установява, че след смъртта на Г. Д. на 04.05.1996 г., същия е наследен от своите три деца – ответника Ж. Г. Д. /син/ и дъщерите К. Г.а С. и Ж.

Г.а Д.а.

Видно от приетата по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от наследника Ж. Г.а Д.а /която ползва и останалите наследници/ процесния топлоснабден имот е придобит по наследство от посочените в декларацията под № С.1., С.2. и С.3. трима наследника Ж., К. и Ж., като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от жилището.

В хода на производството по настоящото дело, от изготвената справка за постоянен и настоящ адрес на ответника Ж. Д. се установява, че същия има регистрирани постоянен и настоящ адрес в страната, съвпадащи с адреса на топлоснабдения имот в гр. София, [***] /стар блок [***], съгласно писмо на СО, Направление „Архитектура и градоустройство“, на л.130/, [***]. При опита за връчване на ИМ обаче, длъжностното лице по призоваването при СРС е събрало сведения, че ответника от години не живее на адреса, тъй като е заминал за чужбина. По делото няма данни и другите две наследници да са обитавали имота, включително през процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.

Ищецът в производството не установява на чие име е открита партидата за топлоснабдения имот и дали това е със съгласието на останалите съсобственици. Въпреки, че по делото има доказателства, че в апартамент [***] е регистриран ответника Ж. Д., както и че същия е вписан като етажен собственик за ап.3 в Списъка на етажните собственици, приложен към Протокол от 20.08.2002 г. на ОС на етажните собственици и наематели в жилищен блок [***], [***] I, [***], и е взел лично участие при избора на ФДР през посочената 2002 г., а фактурите издадени от ищеца са с получател Ж. Д., доколкото липсват преки доказателства, сочещи Ж. Д. да е станал едноличен собственик на имота, след откриване на наследството на Г. Д. през 1996 г., съдът приема, че собственици на процесния топлоснабден имот, респ. притежаващи качеството клиенти на [***] са и тримата наследници, посочени в удостоверението за наследници и декларацията по чл.14 от ЗМДТ.

От съвкупната преценка на обсъдените по-горе писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 1[***], протокол от проведено на 20.08.2022 г. общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, [***], бл. [***], вх. А и В , подписан лично от ответника Ж. Д., в т.ч. Договор без № от 01.10.2002 г., сключен между ФДР [***] и ЕС, находяща се на посочения адрес, по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, намираща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период, което обстоятелство не се оспорва от ответника. В Списъка на етажните собственици е вписана забележка, че в голяма част от апартаментите, посочените като брой радиатори (за процесния апартамент [***] те са 5) са били отстранени, което се потвърждава в случая и от приетото заключение на СТЕ и представеното от [***] становище, и приложените към него документи за дяловото разпределение.

Предвид изложеното дотук, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че посочения в ИМ ответник Ж. Г. Д. е един от тримата собственици на процесния топлоснабден имот – Апартамент [***], находящ се в гр. София, [***], бл. [***], вх. [***], през процесния период /01.05.2018-30.04.2021 г./ и в качеството си на потребител на доставяната до имота топлинна енергия, ще следва да отговаря само за 1/3 от дължимата стойност на потребената в имота ТЕ и от цената на 3 извършваната от ФДР услуга по ДР.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът, като собственик на топлоснабден имот, е бил обвързан по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо изрично негово изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна енергия.

В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г.О. на ВКС, е възприето, че разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с касатора, съответства на практиката на ВКС, отразена в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС.

По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.