Протокол № 1726 от 14.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1726 гр. Варна, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Въззивно гражданско дело № 20253100501068 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:35 часа се явиха:

Въззивниците К. К. К. И Ж. М. К. , редовно призовани по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явяват лично, представляват се от адв. И. И. редовно преупълномощена от адв. Б. Б. и приета от съда от днес.

Въззиваемият ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „С. К.“, редовно призован по реда на чл. 56, ал.2 ГПК, явява се законният представител В. М.

М..

АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.

В. М.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 4505/01.10.2025 година.

Производството е по реда на чл. 294 ГПК, във вр. чл. 293, ал. 3 ГПК.

1

Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 909/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1106/2023 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Варна № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г., поправено с решение № 1262/18.04.2023 г., и са отхвърлени предявените от касатора ПК „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик срещу К. К. и Ж. К. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждане на всеки от тях да заплати сума в размер на 23875.65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2426 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ 15.319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, местността „Али кочевото“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и кооперацията е осъдена да заплати сума на всеки от двамата ответници в размер 2956 лв. или общо 5912 лева - обезщетение за вреди, остойностени с разноските, необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета в имота, поради промяна на предназначението му без съгласие на арендодателя наследодател, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Производството пред въззивната инстанция е било образувано по въззивна жалба вх. № 9706/07.02.2023 г., подадена от К. К. и Ж. К., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу Решение № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която въззивниците са осъдени всеки от тях да заплати сума в размер на 23 875,65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която насрещните искове на въззивниците за осъждане на ищцовата кооперация да им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са отхвърлени.

В жалбата е изложено оплакване за неправилност на решението, в неговата обжалвана част, поради неправилно приложен материален закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, като е дал ход на делото в последното съдебно заседание при наличие на молба за отлагането му поради служебна ангажираност на процесуалния им представител. Излагат оплакване, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че арендодателят Б. И. /техен наследодател/ е притежавал само 1/5 идеална част от земята. Твърдят, че към момента на сключване на договора за аренда на 27.03.2004 г. недвижимият имот, обект на договора, е бил с начин на трайно ползване нива, поради което и арендаторът е следвало да го ползва именно по предназначение. Заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им, че арендаторът – ищец е променил предназначението на имота от нива в овощна градина без съгласието на арендодателя в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗАЗ.

2

Оспорват извода на първоинстанционния съд, че засаждането на овощна градина е извършено с предварителното им съгласие. Твърдят, че не е обсъдено и възражението им, за невъзможността им да използват имота по предназначение, а именно като нива. Заявяват, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля К. П., която е била служител при ищеца и продължава да му помага в противоречие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Настояват, че по делото не са събрани доказателства за теглене на заем от страна на ищеца, с който свидетелят твърди, че са закупени дръвчетата, както и не се установява дали и какви приходи е давала овощната градина.

Позовават се на показанията на св. Г. И. и А. К., според които към момента на прекратяване на договора за аренда дръвчетата са били в лошо състояние, респ. не биха могли да плододават, което обстоятелство не е съобразено от съда. Считат за неправилно решението и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове с аргумент, че ищецът незаконосъобразно и без съгласието им е променил предназначението на имота с цел усвояване на евросредства. Оспорват заключението по назначената ССАТЕ, като заявяват, че цените за изкореняване на дръвчета, дадени по експертизата, не кореспондират с реалните такива, като излагат, че са били налице основание за отвод на едно от вещите лица. Излагат оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до неправилност на решението. В заключение молят решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъдат уважени предявените насрещни искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, с който е изразена позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано при обсъждане на всички доказателства по делото, вкл. на всички твърдения и възражения на страните. Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба за ограничаване правото на насрещната страна да се яви в съдебно заседание с представител. Счита за необоснован извода, че арендаторът е изменил без съгласието на арендодателя предназначението за ползване на имота, като твърди, че съгласно чл. 3 от договора страните изрично са се съгласили в същия да се засаждат трайни насаждения, който факт е бил известен на насрещната страна, доколкото е бил явен. Позовава се на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, според който при прекратяване на договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта следствие на извършените подобрения. Излага, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите К. и И., като е изложил защо не ги кредитира, противно на заявеното във въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме възражения по доклада.

3

В. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения по проектодоклада.

С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 4505/01.10.2025 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 4505/01.10.2025 година.

СЪДЪТ докладва постъпилото по делото становище вх. № 32656/11.11.2025г. от въззивниците, чрез процесуалният им представител адв.

Б. Б., с което изразява становище по съществото на спора.

АДВ. И.: Поддържам становището.

С Ъ Д Ъ Т предоставя докладваното становище на въззиваемия за запознаване.

АДВ. И.: Представям препис от становището на насрещната страна.

Представям определение от 27.12.2013г. по в.т.д.№ 2554/2011г., с което е обезсилено Решение № 3114/12.07.2012г. по гр.д. № 14644/2009г. по ВРС.

Представям също договор за правна помощ и списък със съдебноделоводни разноски по чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ връчи препис от представеното доказателство на въззиваемия.

В. М.: Във връзка с решение на ВКС и сочените мотиви в него, желая да приложа доказателства, които са свързани именно с обстоятелството, че е посочено процесуално нарушение - сменено ни е на нас задължение, което е на въззивниците, а именно за доказване на състоянието на имота преди сключване на договора. Във връзка с това - състоянието на имота какво то е било към подписване на договора, желая да представя доказателства, които подпомагат и въззивниците за това, какво е било състоянието на имота, а именно комисии, заповеди за тяхното назначаване.

Представям писмените доказателства с копие за насрещната страна.

Тези доказателства са във връзка с това, че имотът е бил с трайни насаждения, които трайни насаждения, вследствие на природни бедствия отразени в протоколите на комисиите, които представям днес, това са 4 стихийни бедствия, градушки, буря, също и напръсквания с хербицид. Тези трайни насаждения въз основа на констатациите на комисиите бяха изкоренени и на тяхно място засадени отново от кооперацията трайни насаждения. Освен това представям и протокол от Общото събрание на кооперацията, с който се доказва, че Б. И. Л. е участвал и е взел участие в приемане на решение за създаване на трайни насаждения с посочен видове ябълки и праскови. Представям и по един екземпляр за насрещната страна и списъка, където е видно, че с подписа на Б. Л. е участвал и е взел и дал съгласие. Освен в договора - изричното и нотариално заверено съгласие за създаване на трайни насаждения, което от своя страна ще си позволя отново да цитирам ВКС, следва да се разбира смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, т.е. арендаторът да не променя предназначеното на арендованата земята като такава със земеделско предназначение в земя с неземеделско предназначение. Факт, който безспорно е доказан, че ние не сме променяли предназначението на земята в неземеделско.

АДВ. И.: Не се противопоставям да бъдат приети доказателствата, но обръщам внимание, че през периода 2002г., за който са представени тези документи, на практика арендатор е бил друг, а не ПК „С. К.“. Иначе не се противопоставям.

В. М.: Договорът с Интерфрукт е прекратен с анекс през 2003г. и това, което се твърди, че засаждането е започнало през 2003г. просто не отговаря на истината. Засаждането започна след изтичане на карантината на остатъчния материал през 2004г., за което също има представени документи по делото.

Относно представения списък с разноски правя възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Във връзка с представено от въззивниците решение по делото № 260657 по гр. д. № 11066/2019г. на ВРС добавям, че решението най-малкото не е окончателно и не е влязло в сила, и не знам доколко е редно да се представя, но искам да представя решение на ВОС, с което то е отменено.

Представям 4 броя решения, а именно: Решение № 1360/04.11.2022г. по в.ч.гр.д. № 1515/2022г. по описа на ВОС, Решение № 172/27.01.2021г. по в.гр.д. № 3569/2020г. по описа на ВОС, Решение № 1627/15.12.2022г. по в.гр.д.

№ 1552/2022г. по описа на ВОС и Решение № 1210/13.10.2022г. по в.гр.д. № 1552/2022г. по описана ВОС, с копие за насрещната страна.

АДВ. И.: Да се приемат.

По направените в днешното съдебно заседание искания, СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните писмени доказателства като допустими, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в 5 днешно съдебно заседание от въззиваемите заверен препис Определение от 27.12.2013г. по в.т.д. № 2554/2011г. по описа на ВОС.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в днешно съдебно заседание от въззиваемия писмени доказателства, а именно: