Определение № 279 от 29.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. Пловдив, 29.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Милена Б. Рангелова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255000600322 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК – чл. 341, ал. 2 вр. чл.

249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 3 НПК.

Съдебното производство пред АС-Пловдив е образувано е по постъпил частен протест от прокурор от ОП-Пловдив и частна жалба от защитника на подс. Б. В. – адв. В. В. срещу определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 09.07.2025 година по НОХ дело № 20255300201169 по описа за 2025 година на ОС-Пловдив, рег. № 1075 от 11.07.2025 година в частта на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал прокурорът. В частния протест същият навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Изготвения обвинителен акт намира, че отговаря на всички изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че посочените в обвинителния акт текстовете от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени от обв. В., не е конкретизирано в коя от хипотезите се изразява нарушението на правилата за движение по пътищата. Поддържа, че е недопустимо законовите норми да бъдат „редуцирани“, а следва да бъдат изписвани в цялост. Прокурорът предлага протестираното определение на ОС-Пловдив да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Недоволен от определението на съда, в частта, в която са оставени без уважение възраженията му по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, е останал и защитникът на подсъдимия Б. В. – адв. В.. В частната жалба са изложени същите доводи, които са били наведени и в разпоредително заседание пред първоинстанционния съд, а именно, че в обвинителния акт липсват факти и обстоятелства относно поведението на другия участник в ПТП – св. К. В., водач на л.а. марка „*“, в т.ч. дали поведението му преди и към момента на настъпване на произшествието е било правомерно. В обвинителния акт липсвали факти и обстоятелства, които са дали основание на прокурора да приеме, че единствено подзащитният му следвало да бъде привлечен като обвиняем и да носи наказателна отговорност, тъй като от изготвената по ДП АТЕ вещото лице е отговорило на всички въпроси в два варианта – в единия причина за ПТП било поведението на подс. В., а във другия – това на св. В..

Липсата на факти и обстоятелства в самия ОА в подкрепа на тезата на прокурора да приеме за безспорен единия от вариантите по АТЕ също водело до ограничаване правото на защита на подзащитния му в хода на съдебното производство. Навежда се и довод за неустановеност на мястото на извършване на престъплението, които обстоятелства касаят съставомерността на деянието и са част от задължителните реквизити на ОА, доколкото в същия е прието, че управляваните от подс. В. и св. В. МПС са се движели по ул. „*“ в с. *, обл. *, а ПТП е настъпило на кръстовището с ул. „*“ и ул. „*“, а в протокола за оглед на местопроизшествие било посочено кръстовището на ул.

„*“ и ул. „*“, което се установявало и от изисканата от Община * схема за организацията на движението в този участък. Неяснотите и противоречията в обвинителния акт, освен, че съставлявали съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на доверителя му, ограничавали и преценката на подс. В. да ги признае и да се възползва от диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. Моли съда да отмени определението, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за прекратяването му на посочените основания.

Частният протест и частната жалба са допустими – подадени от надлежна страна и в установения от закона 7-дневен срок.

Апелативният съд, като съобрази наведените в частния протест и частна жалба възраженията, провери изцяло обосноваността и законосъобразността 2 на атакуваното определение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство по НОХ дело № 1169 по описа за 2025 година на ОС-Пловдив е било образувано по повод внесен от ОП-Пловдив обвинителен акт срещу Б. В. В., от гр.*, за извършено престъпление по 343, ал.

1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С разпореждане, рег. № 852 от 02.06.2025 година, на съдията докладчик делото е било насрочено за разглеждане в разпоредително заседание с призоваване на ОП-Пловдив, подсъдимия, неговия защитник, пострадалите и техните повереници. В РЗ, проведено на 09.07.2025 година, в което са обсъждани въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, участниците са взели становище, като адв. В. – защитник на подс. В. е поискал от първоинстанционния съд да бъде прекратено съдебното производство, а делото върнато на ОП-Пловдив по същите съображения, които са изложени в частната му жалба, като е поддържал, че са отстраними съществени процесуални нарушения допуснати на досъдебната фаза, които нарушават правото на защита на подзащитния му. Същите са били оставени без уважение от първостепенния съд като е прието, че касаят съпоставка на описаното в обвинителния акт със събрания доказателствен материал на досъдебната фаза, което от своя страна предпоставяло обсъждането на доказателствата по същество, което не било допустимо във фазата на разпоредителното заседание.

Останалите участници в РЗ са взели становище по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, като изрично са заявили, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или наследниците на пострадалия (по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК).

Съдът служебно е констатирал, че в обвинителния акт липсва попълване на бланкетния текст от квалификацията на обвинението с конкретната хипотеза от посочените текстове на ЗДвП, за които се твърди от прокурора, че се състои нарушението на правилата за движение по пътищата, извършено от подс. В.. Приемайки, че това представлява допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо възможността обвиняемият да научи в какво е обвинен, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването му.

3

Настоящата инстанция намира, че така постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като съображенията в тази насока са следните:

Подсъдимият Б. В. е обвинени в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, затова, че на 12.08.2024 година в с. *, обл.

*, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Ц. М. от с. *, обл. *.

Основният спорен по делото въпрос е този по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, т.е. допуснати ли са отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия В. при изготвяне на обвинителния акт и отговаря ли последния на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК.

Няма спор, че нормата на чл. 342 от НК е бланкетна такава и нейното съдържание следва да бъде запълнено с посочване на конкретни норми от ЗДвП, с нарушаването на които и на въведените с тях задължения за спазване на правилата за движение по пътищата се установяват предпоставките за реализиране на наказателна отговорност на самия деец. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изброени правилата за движение по пътищата, които според прокурора е нарушил В. и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Същите са изброени както следва: чл. 6, т. 1; чл. 20, ал. 2; чл. 21, ал. 1 и ал.. 2; чл. 25, ал. 1; чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл. 43, ал. 1, т. 5, всички от Закона за движение по пътищата, като в обстоятелствената част на ОА са изписани дословно целите текстове на съответните норми без да се държи сметка на това, че при някои от тях се съдържат отделни хипотези, които са взаимно изключващи се. Такъв е и примерът на посочения текст на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – изр. 1-во и изр. 2-ро от същия текст, касаещи две самостоятелни и алтернативни хипотези, т.нар.

„предвидимо препятствие на пътя“ и „непредвидимо“ такова. Няма спор, че е изцяло от правомощията на прокурора да повдига обвинение, да квалифицира конкретното деяние, в т.ч. да запълни бланкетната норма с такава от правилата за движение по пътищата, която счита, че е нарушена от обвиняемия. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче следва да се съдържат конкретните факти и обстоятелства които не следва да създават неяснота относно съдържанието на обвинителната теза. В този смисъл, настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че 4 обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, защото ограничава процесуалните права на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен и по този начин му нарушава правото на защита. Не са споделими доводите на прокурора, че законовите норми биха били недопустимо „редуцирани“ в случай, че се изпълнят указанията на съда.

Констатираното нарушение е отстранимо такова, поради което правилно и законосъобразно съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняването му.

По отношение на наведените от защитника на подсъдимия В. доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза, които са ограничили правата на подзащитния му, съдът счита, че същите са частично основателни. По ДП е изготвена единствено еднолична АТЕ, като прокурорът е приел, че на база на изводите на същата, които съвсем не са еднозначни, делото е в достатъчна степен изяснено от фактическа страна и е изготвил обвинителния акт, без да е ясно по какви съображения приема един от посочените варианти и безкритично игнорира другия. Без да се налага да бъдат коментирани изводите на АТЕ прави впечатление, че действително вещото лице е отговорило на всеки един от поставените му в постановлението за назначаването й въпроси с два отделни варианта, като изрично е посочило, че това се налага „предвид обстоятелството, че материалите по ДП не позволяват еднозначно да бъде определен механизма на настъпилото ПТП“.

Правомерното или неправомерно поведение на другия водач на МПС – св. В., който също е участник в ПТП, не е без значение, тъй като същото би се отразило върху причинно-следствената връзка между деянието и неговите последици, а оттам пряко би рефлектирало и върху самия механизъм на произшествието, начина на извършване на деянието и решаването на въпроса по същество за обема и границите на наказателната отговорност, както и върху предмета на доказване като цяло. В тази насока не са изложени каквито и да било факти и изводи от страна на прокурора в обстоятелствената част на ОА, като същият ще следва, след връщане на делото, да обмисли възможността и процесуалните способи за отстраняване на всички неточности, непълноти и противоречия.

Наведените доводи от защитника а подс. В., касаещи противоречия в мястото на извършаване на деянието, съдът счита, че не е от правомощията на въззивната инстанция да дава указания на прокурора в тази насока, макар да 5 констатира несъответствия и в тази насока.

В заключение следва се отбележи, че тезата на прокурора следва да бъде ясно и категорично заявена както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт. Изискването на закона за точно, ясно е безпротиворечиво посочване в обвинителния акт на фактическите обстоятелства, свързани с повдигнатото на обвиняемия обвинение е гаранция за правото му на защита, в частност за възможността да разбере в пълна степен в какво точно е обвинен.

Обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да съставлява единство от факти и само в тези случаи целите на закона биха били постигнати. Неточности, непълноти, неясноти, пропуски и противоречия при посочване на относимите към деянието на обвиняемия обстоятелства рефлектира негативно на първо място върху правото му на защита, като не му позволява да разбере обвинението, а на следващо, пречи на останалите страни и на съда да разберат каква е била действителната воля на прокурора при изготвянето на обвинителния акт.