Решение № 3125 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3125 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова

Членове:

Розалина Г. Ботева

Георги Стоев при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100505013 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2666/ 29.03.2022г., постановено по гр. дело № 59046 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 157 състав, е признато за установено по отношение на “Ай ти ес 85” ЕООД съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 182,17 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за стопански нужди, за периода 01.07.2017г.- 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 04.03.2021г., до окончателното плащане на сумата, сумата 51,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2018г.19.02.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.03.2021г. по ч.гр. дело № 12854/ 2021г. по описа на Софийския районен съд, 157 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство “Ай ти ес 85” ЕООД, в която са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, като същият изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за съществуване на вземането на първоначалния ищец “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят излага доводи, че е изпълнил задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия за периода 01.07.2017г.- 31.07.2018г. Развива съображения, че не следва да носи отговорност за заплащане на цената на начислената топлинна енергия, защото е изразил желание пред наемодателя радиаторът без топломер да бъде демонтиран или да бъде поставен топломер, 1 но последният не е предприел необходимите действия за това. С жалбата е отправено искане за отмяна в цялост на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени доказателствадоговор № 33271/ 5182 от 10.03.2017г., че между същите е сключен договор при общи условия, по силата на който между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко- продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, представляващ магазин, намиращ се в гр. София, бул. ****.

На 26.01.2017г. между ответното дружество и К.Н.С. е сключен договор за наем, с предмет процесния недвижим имот. Договорът е сключен за срок от десет години и влиза в сила от 26.01.2017г.

От представените изравнителни сметки и отчети се установява, че партидата за процесния имот е открита на името на въззивника- ответник в първоинстанционното производство.

Не е спорен и фактът, че по силата на договора ищецът е доставил на ответника топлинна енергия в периода 01.07.2017г.- 31.07.2018г. на обща стойност 182,17 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Съгласно § 1, т. 33а ДР на ЗЕ ( в сила от 17.07.2012 г. ) „небитов клиент” - потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, а съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребител.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства в първоинстанционното производство са обявени, че между страните е сключен договор № 33271/ 5182 от 10.03.2017г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, намиращ се в гр.

София, бул. “****, по силата на който ищецът е доставил на ответника топлинна енергия в 2 периода 01.07.2017г.- 31.07.2018 г. на обща стойност 182, 17 лева. С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Спорът е пренесен пред настоящата инстанция за разрешаване на въпроса за дължимостта на цената на топлинна енергия, изразходвана поради непрекъснато работещ радиатор без монтиран топломер. Възражението в жалбата, че ответникът в първоинстанционното производство не е пасивно легитимиран да отговаря за начислената топлинна енергия на пълна мощност, тъй като на един от радиаторите не е поставен радиатор, е неоснователно. Както се посочи и по- горе, между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да плаща цената на топлинна енергия, доставена му от ищеца в имота. Липсата на съдействие от страна на наемодателя евентуално би имал значение във вътрешните отношения между ответното дружество и собственика на топлоснабдения имот. Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2666/ 29.03.2022г., постановено по гр. дело № 59046 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 157 състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3