Решение № 123 от 07.08.2020, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 123

Б., 07.08.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Б.СКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА при секретаря-Таня Бончева, като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА гражданско дело № 2258 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С.Ц.И. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Х.Я. от САК моли да бъде признато за установено по отношение на Община Б. с адрес:Б., пл.О №*, с ЕИК: *********, че ищцата е собственик на недвижим имот, който е придобила на основание наследствено правоприемство от баща й Ц. П. Ш., б.ж. на с.Т., починал на 30.03.1976г. и по давностно владение в периода от 30.03.1976г. до сега, а именно върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *****.**.** по кадастралната карта и кадастрални регистри на село Т., община Б., Софийска област, с площ от 563кв.м., с адрес: местност П., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, номер по предходен план:010026, при съседи: *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.63/.

В с.з. ищцата С.Ц.И. лично и чрез пълномощник адв.Х.Я. от САК/пълномощно на л.11/ поддържа предявения иск и моли да се уважи като основателен и доказан.

Ответникът-Община

Б., чрез пълномощник гл. юрк. К. Е./пълномощно от

24.09.2019г.-л.28/ е направил възражения по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 1353 от 24.02.2020г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва иска като заявява, че процесният имот е земеделска земя и не са предприемани процедури след 1991г. за възстановяване на собствеността по реда на чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ и към днешна дата такива действия не могат да се инициират. Твърди, че процесният имот е определен за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ със Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № 346 от 03.11.2008г., издаден от ОД „Земеделие“ София. В тази връзка е и протоколно решение №1 от 22.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Ищецът не представя доказателства за собственост, прави възражение, че имотът не може да се придобие по давност от ищеца, тъй като 5 години от влизане в сила на ЗСПЗЗ, земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Моли да се отхвърли иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.К. Е. оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор като моли да се отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ищцата е единствен наследник по закон на Ц. П. Ш., б.ж. на с.Т., починал на 30.03.1976г., като негова дъщеря.

Ц. П. Ш. и Ц. П. Ц. са едно и също лице.

Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадени от Кметство с.Т..

От приложеното копие от разписен лист към проекта за дворищните регулации на село Т. и скица №82 от 18.02.1998г., презаверена на 18.07.2018г., издадени от Кметство с.Т., се установява, че имот пл.№ 834 с площ от 560кв.м., при съседи: н-ци на Х. С. В., н-ци на Й. С.

С., н-ци на И. С. С., н-ци на Н. И. Д. и улица, се води по разписен лист на н-ци на Ц. П. Ш..

Съгласно приложената актуална скица на имота от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-136/07.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, описаният по-горе имот представлява поземлен имот с идентификатор *****.**.** по кадастралната карта и кадастрални регистри на село Т., община Б., Софийска област, с площ от 563кв.м., с адрес: местност П., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, номер по предходен план:010026, при съседи: *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* , *****.**.* . На същата скица е отразено, че е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ съгласно Заповед на Директора на ОД“Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № 346 от 03.11.2008г., издаден от ОД“Земеделие“-София.

Ответникът оспорва иска като заявява, че процесният имот е земеделска земя и не са предприемани процедури след 1991г. за възстановяване на собствеността по реда на чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ, като същият е определен за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ със Заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № 346 от 03.11.2008г., издаден от ОД „Земеделие“ София, за което представя копие от Протоколно решение №1 от 22.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Горното се установява от приложеното копие от административна преписка от ОСЗ-Б. за поземлен имот с идентификатор ***.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 3441 от 02.07.2020г., изготвена от вещото лице П.П., се установява, че първите данни за процесния имот датират от 1956г., т.е. преди образуване на ТКЗС през 1957г., когато е заснет, отбелязан е собственик, площ и му е даден кадастрален номер 834. По разписния лист от 1956г. е записан на Ц. П.

Ш., който е баща на ищцата. При определяне на строителния полигон на селото, същият имот не е включен в него и статутът му е станал земеделски. През 1958 година е утвърден регулационния план и е определен с граници като този имот е изключен.

ТКЗС е образувано през 1957 година. В.л. П. заявява в обясненията си пред съда, че не е открил нищо в годините, за да се приеме, че ТКЗС е включвал или ползвал този имот. Това е така, тъй като през 1956 година е започнала процедурата по заснемане на имота и ТКЗС не се е занимавал с този имот. Затова той е записан по разписен лист на Ц. П. Ш. като собственик. Не е подадено заявление за възстановяване по ЗСПЗЗ. Тъй като имотът не е търсен за възстановяване по ЗСПЗЗ го определят като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Това са земи ползвани от общината, а не собственост на общината. Общината в момента може само да ползва имота, но не е собственик. Процесният имот има селищен характер, тъй като имотите, които са срещу него, т.е. през улицата се намират в регулационния план на селото и са застроени. Самият имот е извън регулация. Трябва да има благоустройствени мероприятия, за да е от селищен характер. В случая има улица и водоснабдяване, има ток, от което в.л. П. прави извод, че процесният имот има селищен характер.

От заключението му се установява, че е налице идентичност между имот кадастрален № 834 в с.Т. и поземлен имот с идентификатор ***.

От показанията на разпитаните по делото свидетели-Ц. Х. Ц. и Б. И. Й., се установява, че всеки един от тях е съсед на процесния имот, за който знаят и имат лични впечатления, както следва: св.Ц. от 1965г., а св.Й. от 1975г. затова, че имотът е собственост на ищцата, която го има по наследство от баща й Ц. Имотът се намира в м.П. в границите на населеното място на село Т., тъй като до него има жилищни сгради. Площта е около 500-600кв. метра, ограден е от всички страни, има врата за влизане. През годините са го владяли само ищцата и съпруга й, използвали го за ливада, с никой не са спорили за собствеността на имота. Според двамата свидетели този имот не е работен от ТКЗС, не е даван за лично ползване от ТКЗС, а е владян в години като собствен само от ищцата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за предмет недвижим имот, находящ се в землището на село Т., община Б., в м.”П.”, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 563кв.м., незастроен, е допустим, тъй като ищцата, която владее имота заявява, че е собственик на същия по наследствено правоприемство от баща й Ц. П. Ш., б.ж. на с.Т., починал на 30.03.1976г. и по давностно владение в периода от 30.03.1976г. до сега. Правният интерес от предявяване на иска е, че ответникът оспорва собствеността на ищцата върху същия имот, тъй като му е предоставен като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.

Основният въпрос, който следва да се изясни е за статута на имота, предмет на иска за собственост, тъй като, за да се приеме, че ищцата е придобила по наследство имота от наследодателя си Ц. П., имотът следва да е бил в наследството при откриването му на 30.03.1976г., т.е. следва да се установи наличие на придобивното основание от страна на наследодателя й.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства пред настоящата съдебна инстанция се установи, че процесният имот през 1956г. е заснет като имот с кадастрален номер 834, никога не е бил в регулацията на населеното място, същият е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор *****.**.** и не е включван в ТКЗС, което е образувано през 1957г. и ТКЗС не го е давало за лично ползване, тъй като имотът има селищен характер и е владян от бащата на ищцата до смъртта му през 1976г. съгласно показанията на св.Цветолюб Цолов, а след неговата смърт, само от ищцата, което продължава несмущавано и до днес, като в този смисъл са показанията на св.Борис Йорданов.

Съдът приема, че процесният имот към момента на образуване на ТКЗС в с.Т. през 1957г. е бил вече заснет като имот с кадастрален номер 834, отбелязан е по разписен лист като собственост на Ц. П. Ш./баща на ищцата/, който го е владял като свой собствен, оградил е имота, за което съдът приема, че имотът е имал селищен характер, тъй като се намира в края на регулацията и срещу него има група от застроени имоти, както има и комунално-благоустройствени мероприятия като: водопровод, електрификация и др. подобни, и изобщо има траен облик на селище.

Следователно съдът приема, че наследодателят на ищцата Ц. П. е станал собственик на процесния имот като го е придобил по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години преди смъртта му през 1976г. съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като непосредствени, безпротиворечиви и безпристрастни по между си, съответстващи на приложените по делото писмени доказателства и приета СТЕ.

Съдът счита, че след като имотът е имал селищен характер, същият не е земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради което неправомерно е определен като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ с Протоколно Решение №1 от 22.10.2008г., одобрен със Заповед на директора на Д“З“-София област, с което е предоставен за стопанисване на ответника-Община Б..

Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и /кумулативно/ не се намират в границите на населените места и селищни образования, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Дали конкретен имот е имал земеделски характер следва да се определи по тези признаци, като се изследва конкретното му местонахождение и съседни имоти.

В случая съдът след анализ на всички събрани доказателства, както посочи по-горе, приема, че процесният незастроен недвижим имот представлява дворно място от 1956г., което е имало селищен характер към момента на образуване на ТКЗС през 1957г. в с.Т. и не е земеделска земя, която подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, за което ответникът не може да противопостави надлежни собственически права върху процесния имот по отношение на ищцата. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 338/28.03.2012г. по гр.д.№ 27/2011г. по описа на ВКС, ІІ г.о., Решение № 96 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 3820/2008г. на ВКС, ІІг.о.