Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 410 от 22.12.2025, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 535/2024
Вид
Решение № 410
Подписан
22.12.2025
В сила
29.01.2026
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Костинброд, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20241850100535 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *****, седалище/адрес на управление: С. с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника – Б. И.

Б., ЕГН **********, че дължи на ищеца следните суми:

Сумата от 893.71 лева, представляваща главница – за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2020 г. до м.04.2023 г.;

Сумата от 220.23 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2024 г.;

Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 13.02.2024 г. до изплащане на вземането;

Сумата от 26.92 лева, представляваща главница – за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 15.01.2024 г.;

Сумата от 5.43 лева, представляваща лихва по тази главница за периода от 15.04.2021 г. до 15.01.2024 г.;

Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 13.02.2024 г. до изплащане на вземането;

1

Претендира и обезщетение за направените съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца, в качеството на собственик на топлоснабден имот – апартамент 133, на адрес в гр. С. като отношенията възникват по силата на Общи условия, като заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна на ЕС в сградата, където се намира имота на ответника, а именно това разпределение е осъществявано от конституираното трето лице „Т. сървисис“ ЕООД, като плащанията са определяни по прогнозни сметки.

Ищецът сочи също, че за процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." АД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответника дължи заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че ответника е използвал доставяната от ищеца ТЕ през процесния период, като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като иска гледане на делото в негово отсъствие.

Поради неоткриване на ответника на вписаните постоянен и настоящ адрес, както и невъзможност да бъде уведомен по месторабота, уведомяването е по реда на чл. 47 от ГПК, като на разноски на ищеца е назначен особен представител – адвокат В. Т., който подава отговор, с който оспорва исковете.

Твърди, че ответника не е самостоятелен собственик на имота.

Прави възражение за давност на част от сумите.

Третото лице, конституирано по искане на ищеца – Т. С.

ЕООД не изпраща представител. Писмено заявява, че счита претенцията за доказана. Посочва изрично, че е осъществявал месечно дяловото разпределение – месечно отразяване на стойностите в издаваните съобщения и съобщения към фактури за имота.

2

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т.

2, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 304/2024 г. по описа на съда, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил разглежданата искова молба, след като са му дадени указания за възможността да го направи.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.02.2024 г. пред СРС, като делото изпратено на настоящия съд по подсъдност предвид вписания настоящ адрес на ответника.

По делото са приобщени представените от ищеца писмени доказателства.

По искане на ищеца е допуснато извършване на СТЕ и ССчЕ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове след даване на указания за уведомяване на ответника по реда на чл. 47 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК е образувано настоящото производство.

По същество е частично основателен.

От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт от 2005 г. се установи, че ответникът е придобил собствеността над процесния имот с договор за продажба, като може да се направи извод, че е женен към този момент, след като са налице писмени доказателства за обезпечение на банков кредит за купуване на имота, чрез учредяване на законна ипотека от страна на ответника, както и данни за запор през 2013 г., от които е видно, че имота е съпружеска имуществена общност между ответника и трето неучастващо лице – АТ Б.а. В хода на исковото производство е приложена справка от НБД Население, видно от която и към момента ответника е в брак с посоченото трето неучастващо лице. При бездяловата имуществена общност е без значение, че собственик на имота е и друго лице. И двамата съпрузи са солидарно отговорни за общата им собственост, докато тя съществува във формата на СИО.

3

Налице са писмени доказателства за вземане на решение за установяване на договорни отношения между ЕС и третото лице, както и за отношенията между третото лице и ищеца.

Всичко това дава основание на съда да счита, че е налице валидна облигационна връзка, възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик на жилище в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Изложеното дава основание за несъмнен извод, че между ищеца и ответника е налице облигационна връзка, възникнала на основание посочената законова разпоредба, като предвид липсата на доказателства за прекратяване на съпружеската имуществена общност за общия имот отговаря всеки от съпрузите изцяло.

От заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване в периода м.12.2020 г. до м.04.2023 г. и с топломер, преминал метрологичен контрол. ВЛ посочва, че дяловото разпределение от третото лице е извършвано съгласно изискванията на Наредба за топлоснабдяването, както е спазена методиката за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че изравнителната сума за процесния период е в размер на 756.96 лева.

Ответникът дължи тази сума, след като е налице валидна облигационна връзка и правилно и законосъобразно са начислени отделните задължения, формиращи претендираните суми.

Няма погасяване на задължения с изтичане на установената от съдебната практика тригодишна давност предвид следното:

В конкретната ЕС се извършват месечни дистанционни отчети и месечните сметки са оформят след прилагане на правилата за дялово разпределение за конкретния месец, при което задължението за плащане на месечните сметки възниква след изготвяне на това месечно дялово разпределение, а срокът за плащане е 45-дневен, след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест с изтичане на 45 дневния срок вземанията за конкретния месец за изискуеми и с изтичане на този срок започва да тече посочената давност за претендиране на задълженията.

За пълнота следва да се отбележи, че по идентичен начин възникват 4 задълженията и за заплащане на месечните сметки, в случаите, когато всяко от жилищата в ЕС е снабдено с измервателни уреди за отчитане на реалното количество потребена топлинна енергия, докато при еднократно за отоплителен сезон отчитане, задължението за плащане възниква 45 дни след издаване на окончателната изравнителна сметка, отнасяща се до целия отоплителен сезон.

В случая е налице отчитане и определяне на месечните сметки според месечните показания на индивидуалните уреди за отчитане, поради което давността върху отделните вземания по месеци започва да тече след изтичане на посочения срок за плащане.

Начислените задължения са за месеците от 12.2020 г. до 04.2023 г., като за първият от тях давността би изтекла след изтичане на 45 дни от приключване на месеца и изтичане на 45 дневния срок за плащане, тоест сметката за месец 12.2020 г. е изискуема на 15.02.2021 г.

При отчитане на факта, че е предявено заявление на 13.02.2024 г. и отчитане на тригодишната давност, може да се направи извод, че няма изтекла погасителна давност за всички претендирани задължения, след като няма изтекла давност за първото от тях по време.

Поради това искът за главница за топлинна енергия е основателен до размера от 756.96 лева и неоснователен за разликата над тази сума до пълният размер на претенцията от 893.71 лева, съответно бъде отхвърлена претенцията за тази разлика.

Дължимата сума за топлинна енергия е установена в същия размер и от ВЛ по допусната съдебно-счетоводна експертиза, като отчитайки дължимите суми по месеци и датите на изпадане в забава за всяко едно от месечните задължения това ВЛ определя, че лихвата за забава от датата на изискуемост на всяко едно от отделните месечни задължения до датата на подаване на заявлението е в размер на 185.62 лева, в какъвто размер е основателна претенцията за лихва за забава върху дължимите суми за топлинна енергия, съответно неоснователна и за отхвърляне за разликата над тази сума до пълния размер на тази претенция от 220.03 лева.

Претенциите за дялово разпределение и законна лихва върху тази сума преди подаване на заявлението е основателна. Заключението на ВЛ по ССчЕ определя, че дължимите суми по това пера са в размер на 163.73 лева за 5 дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума в размер на 32.65 лева, но предвид предявяване на претенции в по-малък размер от ищеца и липса на изменение на иска в тази част следва да бъде присъдено претендираното.

Може за пълнота да се отбележи продължаващото неглижиращо отношение на ищеца по отношение на този вид вземания, което без съмнение се дължат от потребителите, след като дейността по осъществяване на дялово разпределение е възмездна и основанието за това е в ЗЕ, но продължава практиката на ищеца в такива случаи въобще да не посочва как е формирано това задължение, което е периодично, плаща се от ищеца на лицата, осъществяващи дялово разпределение и следва да бъдат възстановени в полза на ищеца от потребителите.

Предвид изложеното исковете за главница и лихва за топлинна енергия следва да бъдат уважени частично в посочените размери и изцяло за дялово разпределение и лихва. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението - 13.02.2024 г.

Предвид изхода от делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски. В заповедното са направени такива в размер на 75 лева, в това число 25.00 лева за заплатената държавна такса и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

За исковото производство са направени разноски в общ размер на 1 575 лева, в това число сумата от 175 лева за заплатена ДТ, сумата от 400 лева за особен представител и 900 лева за допуснати експертизи, както и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Претенцията за разноски следва да бъде уважена съразмерно с уважената част, като поради липса на диференциране по отделните искове съдът изхожда от общия размер на предявените претенции от 1 146.29 лева и уважена част от 974.93, съразмерно с която при общи разноски за производствата в размер на 1 650 лева, в полза на ищеца следва да бъде присъдена обща сума за разноски в размер на 1 403.34 лева, съразмерно с уважената част.

РЕШИ:

6

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА Б. И. Б., ЕГН

**********, ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД

ЕИК *****, следните суми по заповед за изпълнение № 131/08.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 304/2024 г. по описа на РС Костинброд: