Определение № 260889 от 13.11.2020, Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№………………….

13.11.2020г. Гр. Стара

Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 13 ноември 2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА гр. дело № 5673, по описа за 2019 година.

С протоколно определение в с.з., проведено на 28.09.2020г. съдът е приключил съдебното дирене, обявил е устните състезания за приключени и е обявил делото за решаване.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът

„А1 България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК „А1 България" ЕАД е поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение против „СИГМА - ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД.

Образувано е ч.гр.д. № 3764/2019г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 230 лв.- оставащи месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по партида М3138229 от 10.04.2012г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане;

283,39 лв. - неустойка за неизпълнение на договор партида МЗ138229 от 10.04.2012г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и разноски за заповедното производство- 25 лв. държавна такса и 300 лв.- адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че „Сигма - Интернешънъл"

ООД сключили с „А1 България" (предишно наименование „Мобилтел" ЕАД) договор за използване на мобилни услуги партида МЗ138229 от 10.04.2012г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът бил многократно подновяван през годините, като са добавяни нови мобилни услуги.

Към договор партида М3138229 от 10.04.2012г. на 06.04.2016г. със срок на договора 2 години- до 06.04.2018г. в пакет с тарифен план Мтел трансфер Soho М за мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса (МАТ) 16,67 лв., без ДДС (20 лв. с ДДС), бил закупен на изплащане и мобилен апарат Lenovo А6010 Plus DS Black, сериен номер 867346027572758 за сумата от 276 лв. с първоначална месечна вноска 11,50 лв. и 23 месечни вноски по 11,50 лв. За закупения на изплащане мобилен апарат ответното дружество не заплатило месечни вноски общо, в размер на 230 лв., по следните фактури: № *********/12.07.2016г.; № *********/10.08.2016г. ; № *********/12.09.2016г. и № *********/11.10.2016г. По последната фактура били начислени всички оставащи вноски за мобилния апарат, поради прекратяване на договора за мобилния номер, в пакет, с който е закупен.

По договор партида МЗ 138229 от 10.04.2012г. за преходен период абонатът имал неплатени задължения по издавани месечни фактури, което забавяне в плащането продължило повече от 124 дена. Поради неизпълнение на задълженията си по договора за заплащане на фактурите, същият бил прекратен считано от 07.10.2016г. на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена.

Твърди се също, че при прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни такси за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора - 07.10.2016г. до изтичане на посочения в договора срок за мобилния номер - 06.04.2018г. За неустойката била издадена следната сметка в размер на 283,39 лв.:сметка ********* от 07.10.2016, за номер на услугата **********, със срок на договора 06.04.2016-06.04.2018.

Изложените обстоятелства са същите, от които произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3764/2019г. по описа на Районен съд- гр. Стара Загора.

Длъжникът подал възражение срещу Заповедта за изпълнение на парично задължение на основание чл. 414 от ГПК, с оглед което и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането му, поради което подава пред съда настоящата молба.

Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на изложеното по- горе да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че „СИГМА - ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. „Света Троица" № 75, представлявано от управителя Калинка Тенева Стефанова, му дължи на сумата от 513,39 лв., представляваща 230 лв. - оставащи месечни вноски по договор за закупуване на изплащане по партида МЗ138229 от 10.04.2012г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане;

283,39 лв. - неустойка за неизпълнение на договор партида МЗ 138229 от 10.04.2012г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира за заплащане от ответника на сторените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

Ответникът

„Сигма – Интернешънъл” ООД в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят на правените по делото разноски. Сочи, че процесният анекс от 06.04.2016г., по силата на който на името на дружеството е предоговорен тарифен план за мобилен номер ********** и е закупен на изплащане мобилен телефон Lenovo А6010, е сключен от лицето К.Д.Г., която към момента на сключване не е имало качеството на управител на дружеството, нито е била съдружник в „Сигма Интернешънъл" ООД. Видно от вписванията в Търговски регистър, това лице било заличено като Управител на дружеството с вписване на 26.03.2013 година, и на същата дата е заличена като съдружник. Очевидно било, че телефонът е закупен и ползван като личен такъв от г-жа Г., тъй като не бил заприходен в дружеството. Когато съдружниците - Калинка Стефанова и Валентин Стефанов, закупували дялове в дружеството, по счетоводните книги такъв телефон не бил заведен като актив, фактури не са получавани и плащания на сметки не са извършвани. Въвежда предположение, че К.Д.Г. е използвала печат, който е останал в нея като бивш управител на дружеството, афиширала се е и като настоящ управител, което не е било вярно, а служителите на ищеца не са й поискали актуален документ, от който да се уверят в представителната й власт, или пък да направят справка в общодостъпния Търговски регистър, откъдето биха се уверили, че това лице отдавна не е нито управител, нито съдружник в дружеството ответник.

Сочи се в отговора, че описаните в исковата молба фактури не са получавани от дружеството ответник. Телефонен номер като посочения в исковата молба не са ползвали. Телефонен апарат не са заварили във фирмата, когато са станали съдружници и управители, такъв няма нито физически, нито документално. Не познават дори лицето К.Д.Г..

По изложените съображения, ответникът моли съдът да отхвърли иска и да му присъди разноските.

При проучване на делото, с оглед постановяване на решение, съдът констатира следното:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 3764/2019г. по описа на СтРС, се установява, че на основание чл.411, ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 1980/24.07.2019г., съгласно която е разпоредил длъжникът „СИГМА – ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, гр. Стара Загора, да заплати на кредитора „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, сумата от 230 лв., оставащи неплатени вноски по договор за закупуване на изплащане по партида М3138229/10.04.2012г., като е закупен мобилен апарат с месечни вноски по 11.50 лв., за който длъжникът не е заплатил весечни вноски в общ размер на 230 лв., по следните фактури: № *********/07.12.2016г.; №

*********/08.10.2016г. ; № *********/09.12.2016г. и № *********/10.11.2016г.; сумата от 283.39 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договора, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.07.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 325 лв., разноски по делото. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжникът писмено е възразил срещу, издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК заявителя предявява настоящия установителен иск.

Ищецът представя фактурите, въз основа на които претендираното вземане по процесния договор за продажба на изплащане: № *********/12.07.2016г.; № *********/10.08.2016г.;

№ *********/12.09.2016г. и № *********/11.10.2016г.

Като взе предвид горното, съдът намира, че предявения иск се явява недопустим по следните съображения:

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.

1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.

Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай, подобен идентитет не е налице. Видно от издадената заповед за изпълнение, в същата фигурират фактури, различни от представените по настоящото дело. При всяка от фактурите се различава датата на издаването й. Този факт не може да бъде пренебрегнат от съда. Конкретният случай не касае допусната техническа грешка при изписването на индивидуализиращите белези на фактурите, тъй като същите фактури са посочени от самия заявител с депозираното заявление. Именно за посочените от заявителя фактури заповедният съд е издал и заповедта за изпълнение. В настоящото производство ищецът претендира установяване на вземането си по фактури, които се различават по датата на издаването им за всяка от тях, от тези, за които е налице произнасяне от заповедния съд.