Решение № 537 от 24.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Шумен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Д.а като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630103561 по описа за 2025 година

Предявени са два иска, първият от които с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, втория иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и насрещни искове - с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б. М. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ясенково, обл. Шумен, ул. „***“ № 2, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3б, ет. 2, ап. 5 чрез пълномощник – адв. Д. М. от ПАК срещу „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „**** № 137, ет. 3, представлявано от Валери Маринов Вълчев, Георги Атанасов Атанасов, заедно и поотделно.

Ищцата твърди, че на 14.02.2024 г. сключила с ответното дружество - „Микро Кредит“ АД, Договор за заем Microcredit Online № 9052-00172606, по силата на който й бил предоставен заем в размер на 1 300 лева. Посочва, че се е задължила да върне сумата в размер на 3 240.75 лева, при лихвен процент по кредита – 40.48 %; ГПР – 48.50% за срок на договора - 15 месеца.

Ищцата твърди също, че с основния Договор за заем Microcredit Online № 905200172606 от 14.02.2024 г. на същата дата сключила и Договор допълнителни услуги с „Микро кредит“ АД, по силата на който следвала да заплати на ответното дружество сумата от 1 562.85 лева.

На първо място счита, че процесният договор е недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсвало обаче, каквото и да е уточнение, какви точно 1 разходи се включвали в посочения процент. Посочен бил годишен лихвен процент 40.47%, но не било ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР.

Отделно от това било предвидено и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. По този начин ищцата била поставена в невъзможност да разбере какъв реално бил процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да бъде посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищцата да направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Наред с това с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилаГ.я от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаГ.я в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение, когато не били спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за заем Microcredit Online № 9052-00172606 от 14.02.2024 г. следвало да се прогласи за недействителен.

Ищцата твърди също, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № 9052-00172606 от 14.02.2024 г. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да прогласи нищожността на Договор за заем Microcredit Online № 9052-00172606 от 14.02.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit Online № 9052-00172606 от 14.02.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Моли да й бъдат заплатени разноските до делото.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 03.06.2026 г. и 12.06.2026 г. писмени становища от пълномощника на ищцата - адв. Д. М. от ПАК, заявява, че поддържа исковата молба, както и оспорва предявеният насрещен иск, излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

2

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответникът „Микро Кредит“ АД представя писмен отговор, в който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователност, тъй като процесните договори отговаряли на всички изисквания по ЗПК и ЗЗП. В отговора на исковата молба излага подробни съображения относно твърденията си.

В срока за отговор ответникът предявява и насрещен иск. С насрещната искова молба предявяват осъдителен иск като молят съдът да се произнесе с решение, по силата на което да осъди ищцата Б. М. Е., ЕГН ********** да им заплати сумата от 202.98 евро /397.00 лева/, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за заем Microcredit Online № 9052-00172606 от 14.02.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск – 10.02.2026 г. до окончателното плащане.

Препис от насрещната искова молба е изпратена на ищцата по първоначалния иск. В едномесечния законоустановен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, в който излага съображения, че претендирания с насрещната искова молба иск е неоснователен и недоказан. Счита, че процесния договор за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК. А според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не били спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР, поради което процесния договор за потребителски кредит следвало да се прогласи за недействителен, като в този случай се връщала само главницата по кредита съгласно чл. 22 – чл. 23 от ЗПК.

В случай, че съда уважи насрещната искова претенция, моля разноските по делото да останат в тежест на ответната страна. Моля също така сумата от 903 лева да бъде прихваната към дължимата се главница, с оглед явната недействителност на процесния договор за кредит. Моли предявения насрещен иск да бъде отхвърлен и да й бъдат заплатени разноските до делото.

В проведените по делото съдебни заседания, ответника „Микро Кредит“ АД, редовно призован, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител. С депозирана на 17.06.2026 г. молба от пълномощника на ответника – адв. Г.

М. от САК, заявява, че поддържа отговора и направените с него искания, както и предявеният насрещен иск, като молят първоначалните искове да бъдат отхвърлени и да бъде уважен предявеният от тяхна страна насрещен иск, като излага конкретни мотиви в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за заем Microcredit Online № 9052-00172606 е, че на 14.02.2024 г. ответното дружество „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, в качеството на заемодател предоставило на ищцата Б. М. Е., ЕГН **********, в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 1 300 лева, като общата сума, която ищцата следвало да върне била в размер на 1 677.90 лева. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 15 месеца, като бил договорен ГПР - 48.90% и фиксиран годишен лихвен процент - 40.48%. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 27.03.2024 г., а датата на последното плащане – 27.05.2025 г. Посочен е размерът на погасителната вноска - 15 равни месечни анюитетни вноски в размер на по 111.86 лева, с падеж на 27-о число на месеца, подробно описани в Погасителен план към договора.

По Искане, отправено от заемателя до кредитора, същите се обвързали и с Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00172606/14.02.2024 г., съгласно който 3 заемодателят се ангажирал в рамките на работното време на офисите си и след предварителна уговорка със свой служител или кредитен консултант да предоставя на клиента към договора му за заем незадължителен за отпускането му пакет от услуги „Комфорт“ включващ: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. Кредитополучателят, от своя страна, се съгласил да престира на дружеството - доставчик възнаграждение за обслужването в размер на 1562.85 лева, платимо разсрочено на 15 месечни вноски от по 104.19 лева ведно с тези по заемния контракт.

От приложените по делото Справка за клиент Б. М. Е. от 19.01.2026 г. се установява, че ищцата е превела по сметка на кредитора „Микро Кредит“ АД следните суми, както следва: на 16.05.2024 г. – 280.00 лв., на 28.05.2024г. – 103.00 лв., на 31.05.2024 г. – 50.00 лв., на 18.06.2024 г. - 120.00 лв., на 26.06.2024 г. – 50.00 лв., на 11.07.2024 г. – 100.00 лв., на 21.10.2024 г. – 150.00 лв., на 18.11.2024 г. – 50.00 лв. или общо сума в размер на 903.00 лева.

От цитираната справка се установява също, че с внесената сума в общ размер са платени, както следва: 290.69 лева – главница, 195.55 лева – лихва, 416.76 лева – услуги.