Определение № 3024 от 01.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3024 гр. Бургас, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100501835 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. А. П. с ЕГН ********** от гр.Бургас, срещу Разпореждане №9094/04.09.23г. за връщане на частна жалба №32498/01.09. 23г. по ч.гр.д.

№3647/23г. по описа на БРС,като просрочена.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното разпореждане, като се твърди, че съдът погрешно е възприел като изтекъл предвидения в закона едноседмичен срок за обжалване на акта, срещу който е била насочена върнатата частна жалба. Този срок не бил изтекъл, защото последната била подадена в съда в деня след връчването на съобщението за изготвеното определение, т.е. очевидно не била просрочена.

Съдът тълкува заявения в настоящата частна жалба петитум като дирещ отмяна на неправилното разпореждане за връщане на ч.жалба №32498/01.09.23г. постановено по горепосоченото дело.

Ответникът по делото- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Христо Г.Данов“ 37, редовно уведомен за жалбата чрез процесуален представител-ю.к., не е подал отговор на същата.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по закон, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество тя е и основателна, поради следното:

Пред БРС е било образувано ч.гр.д.№3647 по описа за 2023г., по заявление на „ЕВНБългария Електроснабдяване“ ЕАД със седалище в гр.Пловдив, против С. А. П. от гр.Бургас, като се е искало издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за главница от 354,72лв.,изтекла за забавата й мораторна лихва за периода от 07.02.23г. до 15.06.23г. в размер на 12,33 лв., а също законна лихва за забава върху главницата от 16.06.23г.(датата на подаването на заявлението), до изплащането на вземането и разноски за внесена по делото д.т. от 25лв. и за 50 1 лв.- ю.к. възнаграждение.

Сезираният БРС е уважил искането изцяло и е издал по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.23г. за горните суми, като е посочил и банкова сметка на кредитора за внасянето им.

Тази заповед е връчена на длъжника на адрес в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.22,вх.7, ет.4 на 27.07.23г.

На 28.07.23г. горното лице е направило възражение по делото на основание чл.414а от ГПК, като се е позовало на пълното плащане на дълга в срока за доброволно изпълнение, на дата 22.06.23г.

Уведомен от съда на 16.08.23г.за постъпилото възражение в смисъл, че длъжникът е платил всичко и не е дал повод за предявяването на вземането, поради което не дължи разноски за производството, заявителят е отговорил в срок, че признава изпълнението на главницата и мораторната лихва, предмет на заповедното производство, но не и останалото. С оглед това е молил съдът да му издаде изпълнителен лист само за направените в процеса разноски, които смята за дължими, защото длъжникът бил дал повод за образуването на делото.

По изразеното от кредитора становище БРС се е произнесъл с Определение №4824/21.08.23г., с което е обезсилил издадената заповед във всичките й части, освен в тази за разноските и е прекратил производството по делото. В мотивите на акта си е посочил, че намира сторените от заявителя в заповедното производство разноски за дължими от П., защото бил дал повод за завеждането му. На същата дата е издал и Разпореждане №8677, с което постановява издаването на изпълнителен лист за горните.В акта е изрично посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок, който за длъжника тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Определението е връчено на длъжника на 31.08.23г., но няма данни съдия изпълнител да му е връчил разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ведно с покана за доброволно изпълнение.

На 01.09.23г. в съда е постъпила жалба от П. срещу горепосоченото определение, от чието съдържание става ясно, че в същност е насочена срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за разноските, сторени от него в заповедното производство.

Именно тази жалба е счетена за просрочена и върната на подателя си като такава с обжалваното в настоящото производство Разпореждане №9094/04.09.23г.

Изнесените от съда съображения са в смисъл, че страната не е спазила двуседмичния срок по чл.407 от ГПК, а ако жалбата се счете подадена на осн.чл.413, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя пак е просрочена.

При така изяснената по-горе фактическа обстановка, БОС намира за неправилно обжалваното разпореждане за връщане на частна жалба №32498/01.09.23г.

Производството по чл.414а от ГПК предвижда подаването на възражение от длъжника до заповедния съд поради осъществено от него доброволно изпълнение в рамките на дадения му от закона за това едномесечен срок, но също така и възможност да възрази в тази връзка, че не дължи разноски за заповедното производство, защото не е дал повод за завеждането му. Следователно в тази хипотеза и поради достатъчността на подаденото възражение, страната няма правен интерес 2 от подаването на нарочна жалба по чл.413 от ГПК за възложените й от заповедния съд разноски на заявителя. Също така законът не предвижда възможност длъжникът да обжалва определението на съда, с което обезсилва частично издадената срещу него заповед за изпълнение.

Затова, когато обезсилването не е цялостно и на база част от заповедта за вземане на кредитора е издаден изпълнителен лист, единствената възможна за длъжника защита е да подаде частна жалба по реда и в сроковете на чл.407,ал.1 от ГПК срещу разпореждането за издаването му.

Действително, по делото няма данни за връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника от съдия изпълнител, от когато според чл.407, ал.1 от ГПК започва да тече срокът за обжалване на разпореждането за издаването на изпълнителния лист за вземането, но това в случая не е необходимо, защото частната жалба е подадена в деня, следващ постановяването на подлежащото на инстанционен контрол разпореждане, следователно не може да бъде счетена за просрочена. Обжалването е в рамките на двуседмичния срок, визиран в ГПК.

С оглед горното, разпореждане №9094/04.09.23г.на БРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено.Неправилно върнатата на подателя си частна жалба подлежи на администриране от БРС, поради което следва да му бъде върната ведно с делото за изпълнение на задълженията по чл.275 и чл.276. от ГПК.

Водим от горното,Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ №9094/04.09.23г. по гр.д.№3647/23г. по описа на БРС, с което е върната като просрочена подадената от С. А. П. частна жалба с вх.№ 32498/01.09.23г.

ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на горепосочената частна жалба в изпълнение задълженията на съда по чл.275 и чл.276 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3