Решение № 13177 от 21.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13177 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20221110109236 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д. Й., както следва:

- иск с правно основА.е чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3334.31 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в ......, за периода 01.07.2017г.

– 30.04.2020г., както и на сумата 46.67 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 07.06.2021г., до окончателното изплащане;

- иск с правно основА.е чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 397.78 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.05.2021г., както и на сумата 9.15 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. – 27.05.2021г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по 1 чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32106/2021 г. по описа на СРС, 55-ти състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва претенцията като погасена чрез плащане след получаване на препис от исковата молба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Протокол от проведено на 09.09.2003г. Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Приложен е и сключеният в изпълнение на решението договор от 18.11.2003г., който урежда отношенията между страните по повод отчета на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки след този отчет, както и условията за плащане на цената за услугата и нейния размер. Представен е също договор между ищеца и това дружество от 01.11.2007г., който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден, като това обстоятелство не е било спорно в процеса.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е приет нотариален акт № 192, том II, рег.№ 7077, дело № 232 от 25.09.2002г. на помощник-нотариус А. Д., по силата на който процесният имот е бил закупен от А. Д. Й. в груб строеж. От представеното разрешение за ползване от 22.04.2003г. на Столична РДНСК се установява, че сградата е въведена в експлоатация. Не е спорно и се установява, че същата е била построена в дворни мяста с административен адрес ул. „......, като от приложено удостоверение от „ГИС София“ ЕООД се установява, че вписА.ят за жилищната сграда административен адрес е ул. „..... В този смисъл, вписването в нотариалния акт, че сградата, в която се намира апартамента, е на ул. „В., не опровергава извода, че придобит е бил именно процесния имот, тъй като установяването на административен адрес за новопостроената сграда се осъществява след въвеждането й в експлоатация. Именно в качеството си на собственик на имота ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба 2 на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Това обстоятелство също не е било спорно между стрА.те.

Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото са представени два броя платежни нареждА.я, както следва:

Платежно нареждане от 17.05.2022г., видно от което ответницата е заплатила на ищеца сумата от 3787.91 лева с посочено основА.е – настоящото дело, като със сумата са погасени вземА.ята, заявени с исковата молба за главница за топлинна енергия и за дялово разпределение, както и търсените мораторни лихви;

Платежно нареждане от 18.05.2022г. за сумата от 449.22 лева, с които е заплатена дължимата законна лихва върху търсените главници до датата на плащането, които възлизат (и това не се оспорва от ищеца) на сумата от 323.46 лева. С превода е погасена и сумата от 125.76 лева – разноски по заповедното дело, от които 75.76 лева държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които разходи са били част от съдържА.ето на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 32106/2021г. на СРС, 55 състав, и които именно ответницата е заплатила чрез изричното посочване на делото, по което плаща, като основА.е във вносния документ.

Предвид посоченото от ответницата основА.е за плащане на сумата в общ размер от 4237.13 лева, с нея са заплатени следните суми: 3334.31 лева – главница за доставена топлоенергия и 397.78 лева мораторна лихва върху нея, 46.67 лева – главница за осъществено дялово разпределение и 9.15 лева мораторна лихва върху нея, 323.46 лева – изтекли лихви от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до плащането и 125.76 лева разноски по заповедното дело. По този начин е следвало да се отнесат сумите за погасяване на задълженията на ответницата по партидата за процесния имот. Неправилно, ищецът е отнесъл плащА.ята към разноски, които още не са били дължими, а именно за погасяване на заплатената в исковото производство държавна такса, като така е приел, че след извършеното плащане е налице остатък от дължима главница в размер на 59.23 лева – така в молба от 16.08.2022г. Разноските в исковото производство се явяват дължими едва при влизане в сила на съдебното решение, с което евентуално същите се присъждат на страната, но не и по-рано. Като недължими, тези суми не могат да се погасяват с извършени от потребителите плащА.я по съдебното дело преди приключването му с акт по същество, освен ако изрично платецът не е посочил така, както е станало с разноските по заповедното дело, които ответницата е заявила, че плаща на 18.05.2022г.

Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане в хода на процеса.

На присъждане в полза на ищеца и в тежест на ответника подлежат само разноските по настоящото дело, които са в общ размер от 209.48 лева, от които 109.48 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основА.е чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП. Тези разноски се присъждат с оглед поведението на ответника – допуснато просрочие на задълженията си към топлопреносното предприятие и депозиране 3 на възражение серщу заповедта за изпълнение, с което А. Й. е дала повод за образуване на делото. Разноските по заповедното производство са заплатени на 18.05.2022г. и не са дължими.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55 -ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., срещу А. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ...., искове по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата 3334.31 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в ......., за периода 01.07.2017г.

– 30.04.2020г., както и на сумата 46.67 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.06.2021г. до окончателното изплащане, и по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 397.78 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 27.05.2021г., както и на сумата 9.15 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г. – 27.05.2021г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА, на основА.е чл.78, ал.1 ГПК, А. Д. Й., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., сумата 209.48 лева – разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ......, като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.

ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4