Решение № 492 от 15.07.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Разград, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100301 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:

116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаел Ковачев, чрез пълномощника му мл. юрк. Хасан Хасан, срещу Д. Г. Г. с ЕГН**********, с която се моли за решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 255,80 лв. – главница за доставена (потребена) топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение" за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. ведно със законната лихва от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане, а при условията на кумулативност да се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца и 24,27 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г. Ищцовото дружество претендира разноските по заповедното производство – ЧГД № 2090/2024 г.: такса в размер 25,00 лв. и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с № Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР и по цени, определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна собственост с 1 централно топлоснабдяване. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати стойността на доставената топлинна енергия и свързаните с нея такси за извършване на услугата дялово разпределение, като за времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. задължението и е в размер на 255,80 лв. Това наложило подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, в което е посочено и топлоснабдяваното жилище в гр. Разград. По това заявление бе образувано ЧГД № 2090/2024 г. по описа на Районен съд – Разград. По него съдът издал Заповед за изпълнение, с която разпоредил ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 255,80 лв., представляващи главница за доставена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение" за времето от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. ведно със законната лихва, считано от 14.11.2024 г., мораторна лихва в размер на законната лихва в размер на 24,27 лв. за периода от 31.12.2023 г. до 13.11.2024 г., както и разноски за заповедното производство: сумата от 25,00 лв. и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Поради връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителят е указана възможността за предявяване на установителен иск, което в указания срок ищецът сторил. Така ищецът обосновава правния си интерес. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. Разград, ***. Поради това между нея и ищцовото дружество съществувало ех lege облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия" при Общи условия, с чиито клаузи според правилото на чл. 150 ЗЕ били обвързани клиентите без да е необходимо изричното им приемане.

Съдържанието (правата и задълженията на страните) на описаното продажбено правоотношение било определено в ОУ на ищеца. Основното задължение на дружеството било доставка на топлинна енергия. Твърди се, че то е изпълнено точно и качествено, като ответникът не е престирал дължимата сума, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово разпределение от топлинния счетоводител „Бруната" ООД. За отчетен период: м. ноември 2023 г. – април 2024 г. по партида с абонатен номер 200997 била начислена 1,33029 МВтч прогнозна топлинна енергия на стойност 193,61 лв. без ДДС при цена на топлинната енергия 144,540 лв./МВтч без ДДС, определена от КЕВР. С такса партида (в размер на 11,67 лв. без ДДС) се получавала крайната начислена прогнозна сума 205,28 лв. без ДДС или 246,33 лв. с ДДС. След извършен отчет на средствата за дялово разпределение от „Бруната" ООД било установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е поголямо – 1,36862 МВтч или 199,19 лв. без ДДС. С начислената такса партида (в размер на 14,00 лв. без ДДС) се получавала сумата за реално доставената топлоенергия в размер 255,80 лв. с ДДС. С оглед на това, че ответникът не е изпълнил точно във времево отношение своето задължение към дружеството, на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и чл. 86 ЗЗД дължала обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП+10 процента) за всеки ден забава, след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата, до окончателното плащане. За периода 31.12.2023 г. – 13.11.2024 г. обезщетението за забава върху претендираната главница е в размер 24,27 лв.

В срока за отговор ответникът признава исковете. Моли за постановяване на решение при признание на исковете.

От правнта страна:

Ответникът с отговора на исковата молба признава иска.

2

С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

237, ал. 1 ГПК, а именно: редовно признание на иска, липса на основания за недопустимост и противопоставимост на признанието на закона или добрите нрави.

Предвид изложеното и направеното признание на исковете, те следва да бъдат уважени.

По разноските: Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да и ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в тежест на ответника, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. Приложени са доказателства за заплатени 103,70 лева за държавна такса (78,70 лева по исковото и 25,00 лева по заповедното). Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева по заповедното, под минималния в Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което искането следва да бъде уважено. Общо разноски, дължими от ответника, следва да бъдат разграничени, както следва: 75,00 лева по заповедното производство и общо 78,70 лв. по исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Д. Г. Г. с ЕГН-**********, дължи на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК: 116019472, със седалище и адрес на управление: гр.

Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаел Ковачев, следните суми във връзка с издадената срещу ответника на Заповед № 1045/15.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно гражданско дело № 2090 по описа на за 2024 г. Районен съд - Разград: 255,80 лв. (двеста петдесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляващи стойността на доставена топлинна енергия и такси за услугата "дялово разпределение" за периода от 01.11.2023 г. до 31.03.2024 г. по партида с абонатен № 200997 за имот на адрес: гр. Разград, ***, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 14.11.2024 г. до изплащане на вземането; обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава, начислено за периода от настъпването на изискуемостта на всяко от месечните плащания, считано от 31.12.2023 г. за първото, а за всички дължими до 13.11.2024 г. в размер общо на 24,27 лв. (двадесет и четири лева двадесет и седем стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Г. Г. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД” АД с ЕИК 116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, п. к. 7200, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от Михаил Николаев Ковачев:

- сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева) за направени разноски по заповедното производство по Частно гражданско дело № 2090 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград и

3

- сумата от 78,70 лв. (седемдесети осем лева и 70 стотинки) за направени разноски по настоящото исково производство.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи по Частно гражданско дело № 2090 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4