Решение № 3128 от 22.07.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 3128

22.07.2019 г., гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12007/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

Искове на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, против Г.Р.С., ЕГН ********** , с адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и договорите.

Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .

Ищецът твърди, че е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия между него и ответника, доставил на последния до негов обект топлинна енергия на стойност 406.42 лева, с период на доставка от 01.10.2016г до 30.04.2017г., която стойност останала незаплатена в уговорените между страните срокове; топлоенергията била доставена чрез отделянето й от сградната инсталация в апартамента на ответника и чрез доставка на битова гореща вода. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение под № 5783/25.06.2018г, издадена по ч. гр. дело № 4115/2018 год. по описа на Районен съд - Пловдив и в тази заповед било заповядано за плащане и обезщетение за забава в размер на 42.34 лв. за периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018 год., законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 13.03.2018г . до окончателното изплащане на вземането , както и 75 лв. разноски по делото.

Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на ищеца било указано да предяви иск за вземането си ; затова се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника това вземане като реално изпълнение по договора между страните и обезщетение за забавата в това изпълнение.

Ответникът е депозирал чрез особен представител отговор, чрез който оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е собственик на посоченото жилище , до което е извършена доставката , респ., не бил клиент на ищеца. Нямало и решение на общото събрание на етажната собственост за присъединяване на същата към топлопреносната мрежа; нямало доказателства кой и как е отчитал количеството на доставената топлоенергия. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза дава заключение, че в жилищния блок на процесния адрес е ползвана за исковия период топлоенергия за отопление и битова гореща вода от действаща абонатна станция. В апартамента на ответника има четири броя отоплителни тела ( само радиатори, щранг лира няма), на които има монтирани индивидуални разпределителни уреди с визуален отчет. Количеството на доставената гореща вода се отчита от водомер. Поради неосигуряване на достъп до имота на отчетниците на дружеството за дялово разпределение , реален отчет не е извършван.

За периода от 01.10.2016г до 30.04.2017г за имота са разпределени 7.52424 МВтЧ топлинна енергия общо, от които 1.05139 МВтЧ - доставена чрез сградната инсталация, като е спазена методиката по чл. 61 ал.1 от Наредба № 16-334 / 06.04.2007г, при отопляем обем на жилището от 155 м3, 0.00000 МВтЧ - потребена за отопление мощност, тоест, отопление не е използвано, и 6.47285 МВтЧ – за подгряване на доставената гореща вода.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че за целия процесен период няма издаване за имота кредитни известия („минусови изравнителни сметки“ ); съгласно издадените фактури , задълженията на С. за процесния период са 406.42 лева – главница , и 42.34 лева лихви за периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018г.

По същество:

Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е спорна; в представения протокол от общо събрание на живущите на адреса в ***

, фигурира името на *** , тоест , на ответника , и неин подпис на протокола като абонат. Има и представено копие от списък на живущите във входа , в който освен посочване на имената на ответника ( „собственик „ и нейния единен граждански номер ,също фигурира подпис. Подпис на *** като собственик има и в списъка за разпределение на кубатурата на жилищата във входа , и тези три подписа не са оспорени от ответника. Представено е на л. 101 от делото копие от молба , подписана от С. като собственик на имота , , и положения там подпис също не е спорен. Затова , и независимо от липсата на подадена за имота декларация по рида на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от страна на ответника , съдът приема , че С. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.

Според вещото лице по СТЕ , чието заключение съдът кредитира, имота е топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Тоест, за отв. С. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия , остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени .

Що се касае до количеството на доставената енергия , то следва да се каже следното:

Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, за доставената чрез отделяне от сградната инсталация топлоенергия , е спазена методиката , залегнала в нормативните актове (има се предвид Наредба № 16 - 334/16.04.2007г.). Съдът кредитира това заключение, след като по делото няма данни или доказателства, които да водят до извод за противното. Количеството на доставената битова гореща вода е отчетено чрез метрологично годен водомер. Дори да приемем , че количеството на битовата гореща вода е нормативно определено , каквито данни поделото обаче отсъстват, това е право на продавача – ищец, по смисъла на чл. 25 от общите условия между страните, одобрени с решение по т. 8 от протокол № 35 от 04.09.2007г на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; отсъства друг нормативно закрепен или договорен начин за отчитане на доставените по договора количества топлина.

Затова следва да се приеме , че посоченото в СТЕ количество съставлява действително доставена енергия, на свой ред счетоводната експертиза дава заключение , че то е правилно остойностено, тоест, исковете са основателни в пълния си размер. В тази връзка, приложените от ищцовото дружество справки са годни доказателства, макар да съставляват изходящи от същия частни документи, тъй като записаното в тях кореспондира със заключението на ВЛ по техническата експертиза.

Съгласно чл.34, ал.1 от посочените по – горе общи условия, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати, като се съобрази размера на главница иск .

Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък, като това включва 100 лева възнаграждение на юрисконсулт, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК за исковото производство – съобразно списъка, 75 лева разноски по частното дело, и 300 лева хонорар на особен представител, или , в тежест на С. следва да се присъдят разноски в размер от 790 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено по отношение на Г.Р.С.,

ЕГН ********** , с адрес ***, че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо

Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на ТЕ до имот на горния адрес в Пловдив, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5783/25.06.2018г., издадена по ч. гр. дело № 4115/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив: 406.42 лева – главница , топлоенергия с период на доставка от 01.10.2016г до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 13.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и обезщетение за забава в размер на 42.34 лв. за периода от 02.12.2016 год. – 12.03.2018 год.

Осъжда Г.Р.С., ЕГН ********** , с адрес ***, да заплати на "ЕВН

България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 790 лева разноски по делото, включително заповедното производство под № 4115/2018 год. по описа на РС Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ